32-годишният англичанин Дейвид Чалън с нетърпение очаква да прекара Коледа отново с майка си Сали, след като девет години тя е била в затвора за убийство на неговия баща. Историята на тяхното семейство е разтърсваща. Би Би Си направи документален филм за нея, но със сигурност още дълго ще се говори и обсъжда случаят “Сали Чалън”. Причината е, че майката бе оправдана по нови законодателни текстове във Великобритания, които оневиняват извършители на престъпления, когато са били поставени в ситуация на принудителен контрол. Става въпрос за вид домашно насилие, което не оставя физически белези, а нанася психически щети и отнема свободата на жертвата. Оръжията при него са сплашване, унижения, контрол на контакти и финанси. Все неща, които трудно се доказват в един съдебен процес и затова не се регистрират и проследяват прецизно от правораздавателните органи.

Сали Чалън обаче има късмет, че въпреки трудния си брак е успяла да възпита в справедливост своите двама синове. Точно те стават двигатели на мощна кампания за отмяна на нейната присъда от 22 г. затвор. Защитата ѝ се възползва от влезлия в сила през 2015 г. закон за принудителния контрол, за да поиска преразглеждане на наказанието. Осигурени са редица нови свидетели, които признават, че 61-годишният Ричард системно е унижавал и тормозел своята съпруга. Така преди няколко месеца Сали е пусната на свобода.

Tя е само на 15 г., когато се запознава с бъдещия си мъж. Ричард е със 7 г. по-голям от нея. Според Дейвид това е много важна подробност, за да се разбере защо в една съботна сутрин през август 2010 г. майка му удря баща му 20 пъти с чук по главата, след като му прави закуска. И за да е сигурна, че няма повече да диша, натъпква кухненска кърпа в устата му. „Мама никога не е имала възможност да преживее други интимни връзки или да си изгради собствена идентичност като зрял човек. Баща ми и начинът, по който се държеше, бяха единственото, което тя познаваше”, казва синът.

Сали забременява от Ричард, когато е на 17 г. Има четирима по-големи братя, които я принуждават да направи аборт, тъй като те са поели ролята на починалия рано баща. Търсят сметка от Ричард, но той отвръща, че детето може да е от всекиго. По-късно се жени за Сали, от което семейството й не е особено щастливо, но тя твърди, че го обича.

Първоначално бракът им изглежда успешен. Ричард отваря собствена автокъща. Сали се грижи за домакинството и отглежда двете деца. Когато момчетата стават тийнейджъри, тя започва работа в полицейска федерация. Постепенно поема плащането на всички семейни разходи, а Ричард харчи своите доходи за скъпи автомобили, часовници и развлечения. “Сякаш беше скъсал със семейството си и гледаше само своя живот. Един ден ме попита защо не съм на училище, когато бях в лятна ваканция”, казва Дейвид. И двамата с брат му Джеймс си спомнят обидите, които е отправял към майка им, че е луда и алкохоличка. Често я наричал “тлъсти бедра”, а ако някой ѝ правел комплимент, казвал: “Не сте я виждали без дрехи”. Открито преследвал други жени, от което тя се съсипвала. Веднъж, когато се опитала да му потърси сметка за изневерите, той я изхвърлил пред входната врата. От страх това да не се повтори, тя се опитвала да избягва конфликт с него, въпреки че поводите били многобройни по време на 31-годишния им брак.

Pичард твърдял, че тя мирише лошо, и преди секс я изпращал на горния етаж, за да си вземе душ и да го чака в леглото, защото не му било приятно да я гледа гола. Това толкова я травмирало, че Сали се обърнала към лекар, който я уверил, че няма никаква специфична миризма. Търсила е медицинска помощ и за безсъние, липса на апетит и домашен стрес.

“Тази жена е обожавала своя съпруг – тя е много старомодна домакиня, която никога не е извършвала посегателство или криминално престъпление. Погледнато отстрани, случилото се е изключително странно. Едва когато човек се разрови в целия им брак и разбере насилническия контрол, картинката започва да добива смисъл”, коментира адвокат Хариет Уистрич. Тя поема защитата на Сали, след като довежда до успешен край още няколко дела на жени, убили своите партньори след години на психическо насилие. Казва, че е била изненадана, че никой не е излязъл в защита на Ричард, тъй като обикновено в такива случаи близките на починалия искат най-сурово наказание за убиеца.

“Трудно се свиква с факта, че мама е убила татко. Това очевидно е трагедия и нещо, което не сме искали да се случи, нито оправдаваме нейните действия, но поне ги разбираме”, казва Дейвид. В документалния филм на Би Би Си той посещава гроба на баща си и признава, че все още си спомня как е трябвало да почисти кръвта му в техния дом, след като следствените действия са приключили.

Сали веднага признала какво е сторила на своя приятелка, след което опитва да се самоубие, но е спасена. Дейвид само веднъж я пита: “Защо трябваше да го убиваш?”. Днес смята, че това не е било нейно решение, а загуба на контрол вследствие на трупани с години напрежение и болка.

Bъпреки освобождаването на майка си от затвора Дейвид мисли, че все още принудителният контрол не се приема достатъчно сериозно в системата на наказателното правсъдие във Великобритания. По думите му, макар законът да действа от 4 г., пострадалите от контролиращо поведение продължават да не бъдат признавани за жертви, тъй като нямат счупени кости или размазани лица. Според Би Би Си това се доказва и от полицейската статистика. При 7034 регистрирани случая на домашно насилие между 2016 и 2018 г. само 1125 са приключили с повдигане на обвинение срещу някого.

Статистиката у нас не е много по-различна. Сигналите за домашно насилие непрекъснато се увеличават. Ако през 2016 г. са били 28 000, през миналата вече са 31 166. Издадените ограничителни заповеди за първите 9 месеца на тази година пък са 2398. Всеки месец две жени губят живота си след насилие, обяви преди време омбудсманът Диана Ковачева. Тя обясни, че статистиката не е докрай точна, тъй като Наказателният кодекс инкриминира домашно насилие само когато е системно, което означава един и същ акт да е извършен повече от три пъти. Според нея това е формално отношение и пречи на противодействието и на превенцията. Затова много от жертвите на домашно насилие предпочитат да се обърнат към неправителствени организации за помощ, а не към полицията.

68-годишна удуши мъжа си, чакат я до 20 г. затвор

У нас в момента също тече съдебен процес за убийство на съпруг, който в продължение на години е тормозел жена си. 68-годишната счетоводителка Веска Хаджиева очаква присъда, след като през януари удуши мъжа си.

Тя твърди, че не е искала да го убива, а да се защити при поредното им скарване. Отношенията им се влошили преди години след смъртта на единствения им син. Веска започнала да ходи насинена, но не поискала развод. Продължили да живеят под един покрив, но в различни стаи.

73-годишният Костадин Хаджиев си имал приятелка, която също се пренесла в дома им. Веска даже твърди, че през 2017 г. той прехвърлил къщата на любовницата си, с която споделял семейната им спалня. Преди да го удуши, я ударил с налъм по главата и шамар през лицето.

Поводът за скарването им били ключовете на Веска, които Костадин взел, докато била в мазето. Мъжът отказал да ѝ ги даде и я напсувал. Двамата се спречкали, паднали на земята в банята, където жената го стиснала за шията и го удушила.

Защитата на Веска се опитва да докаже, че тя е извършила престъплението при самозащита. Назначени са няколко експертизи по случая, които трябва да дадат отговор дали това е така. Ако нейните твърдения не бъдат доказани, Хаджиева може да получи присъда от 10 до 20 години лишаване от свобода.