3 експеримента показват, че силната молитва може да промени материята

Искам да знам мислите на Бог, останалото са подробности, казвал Айнщайн

Когато св. Йоан Кронщадски казвал как да се молим, за да бъде чута молитвата ни, едва ли е съзнавал, че това ще е един от най-известните експерименти във физиката.

"Молещият се трябва да се уподоби на този, на когото се моли - казвал светията. - Както недобрият човек, когато идва с молба при добър, кротък и смирен човек, за по-голям успех на молбата си се старае да се уподоби на добрия, така и християнинът, като пристъпва

с молитва

към Господа или към Неговата Пречиста Майка, към ангелите или към светиите - за успеха на своята молитва трябва да се уподоби по възможност на самия Господ или на Пречистата Му Майка, или на ангелите, или на светиите. И тъкмо в това се състои тайната на приближаването и бързото чуване на нашите молитви."Във физиката това много прилича на едно явление, при което две сплетени частици си предават състояние и информация.

Сплитането

или сдвояването е явление, при което двойка или група частици се образува, взаимодейства и споделя пространствена близост така, че квантовото състояние на една частица не може да бъде описано независимо от състоянието на другите.

Нещо подобно споделя пред "168 часа" и отец Стоян Божурин, който неотдавна изправи на крака болната от церебрална парализа Ваня: "Когато се молите и си задавате въпроса: дали ще оздравее детето, дали ще оздравея, изобщо щом си кажем "ако" и "дали" - всичко рухва. А трябва да е обратното - когато се молим, трябва да се молим от всичкия си разум, от цялата си душа, с всичката си сила и без никакви съмнения. С цялото си тяло, разум и дух. Тогава молитвата отива в небесата. Но щом се съмняваме във вярата и в молитвата, нищо не става. Това е ключът - силна вяра, надежда и любов към нашия Спасител, тогава молитвата ще бъде чута. Когато се молим, не трябва да се разсейваме - трябва да сме концентрирани все едно сме

пред престола

на Всевишния,

при ангелите.

Човек трябва да е абсолютно убеден - не 90%, а 100%, че излизайки от устата му, молитвата излиза от душата, от разума и тогава се получават нещата. Иначе не става. Твърдя го убедено, защото съм го изпитал."

Сякаш св. Кронщадски и Божурин говорят за два от най-известните експерименти във физиката - мистерията със сплетените частици, които си предават информация и състояния. Причината е, че "уподобяването" на Бога много прилича на това да станем сплетена частица с Него, за да придобием желаното състояние. Веднъж свързани, тези две частици са като зарчета, които при всяко хвърляне ще показват сумата от едно и също число независимо от комбинациите. Дори да ги разделите и едното да остане на Земята, а другото да е в другия край на Вселената, резултатът отново ще е същият. Ако някой реши да разруши тази тук, другата веднага ще усети и ще реагира мигновено.Неизвестно как, тези частици успяват да си предават информация многократно по-бързо от

скоростта на светлината

- установено е, че това става мигновено. Това обърква Алберт Айнщайн и той нарича явлението “призрачно действие на разстояние”. Той до последно отрича тази възможност, но очевидно е сбъркал, защото през 1964 г. Джон Бел създава теста, с който доказва, че частиците действително си предават информация една на друга независимо от разстоянието. Но учудването е още по-голямо, когато се установява, че те комуникират със скорост поне 10 000 пъти по-висока от тази на светлината.

През 1982 г. Ален Аспект провежда експеримент в Парижкия университет и установява, че те си предават състояния в реално време независимо от разстоянието, което изключва възможността да са ограничени по какъвто и да е начин от скоростта на светлината.

Учените все още не знаят как става това, но само преди няколко месеца Китай проведе експеримент, който убеди всички, че това чудо е възможно. Физици телепортираха фотон от база в пустинята Гоби до сателит в земна орбита. Чрез процеса на

квантово сплитане

състоянието на фотона и информацията за него са предадени на другия на разстояние от 500 км. При квантовото сплитане частиците реагират в абсолютна корелация, без да са във физическа връзка една с друга.

Опитът бе приветстван като първи успешен пробив за квантовия интернет, който ще е многократно по-сигурен, но въпросите продължават да са повече от отговорите. Как частицата на Земята предава мигновено състоянието си на тази в земна орбита? Вярно е, че фотоните се движат с пределна за всяка среда скорост, но в случая взаимодействието е мигновено. Тогава с основание възниква въпросът: възможно ли е да станем сплетени частици с Бога и на този принцип чрез молитва и вяра да постигнем съвършено здраве?

Отговорът е в друг прочут експеримент, предречен още от Нобеловия лауреат Нилс Бор. Той е сред основателите на

квантовата теория,

който пръв развива хипотезата, че фотоните не са самостоятелни обекти, а вълни, приемащи формата на частици само когато са обект на непосредствено наблюдение.

Ситуацията става още по-сложна след експеримента с двойния процеп, известен като Dalayed Choise. Един от най-известните физици, ментор на най-великия ум след Айнщайн - Джон Уилър установява, че дали един фотон ще се държи като частица или като вълна и кой път ще избере, зависи до голяма степен от начина, по който очакваме, че той ще го направи. Тоест, ако се настрои интерферометър да улови вълна, той ще я открие. Ако търси частица, също ще я намери. Оттук следва изводът, че каквото търсим, това и ще намерим.

Затова Уилър предлага още по-невероятна гледна точка. Той не приема идеята, че човек наблюдава Вселената, която е някъде надалеч. Напротив, убеден е, че наблюдателят е пряк участник и със самото наблюдение променя средата. Квантовата частица е като зарче, което едновременно може да показва всички числа и да се върти във всички посоки, но

с наблюдението

го фиксираме

в едно-единствено състояние. Според Джон Уилър всяко едно фокусиране върху миниатюрна частица като електрона може да промени състоянието му. Оттук възниква въпросът - дали със силната вяра и съзнателната концентрация върху желаното не му даваме тласък, който да го накара да премине бариерата от въображение към реалност, от идея към материален израз?

Неслучайно един от най-известните физици - Робърт Пенроуз и съавтор на Стивън Хокинг, допуска, че всички тези загадки в квантовата физика може да имат нещо общо с едно общо съзнание, което пронизва всичко. По-късно идеята е доразвита от Дийн Радин, който е убеден, че самата

Вселена е

сплетен обект,

а част от нея сме и ние.

Приятелят на Айнщайн, известният физик Дейвид Бом също е убеден, че разделение в Космоса няма и че всичко в него е част от холограмата на единна същност. Но ако всичко е едно цяло, възможно ли е една силна молитва, произтичаща от огромна вяра, да създаде вълна, която да прониже всичко и да се превърне в желаната частица материя?

Неслучайно в писмо до Дейвид Бом Айнщайн споменава: "Искам да знам мислите на Бог, останалото са подробности."