Желю Желев е кръстникът, измислил името и формулата на СДС, който навърши 30 години на 7 декември. Бъдещият президент предложил тази абревиатура, защото му звучало музикално и смятал, че на митинг ще увлича аудиторията. Лесно можело да се скандира "се-де-се"!

Това си спомниха Димитър Луджев и Петко Симеонов по повод кръглата годишнина.

"Вървяхме с Желев през Борисовата градина и

полугласно скандирахме “се-де-се, се-де-се”

и се смеехме.

Георги Спасов въртеше брадата глава - "и ще плачете, и ще плачете", разказа Симеонов.

Името е обсъждано на всички срещи, преди да се стигне до създаването на 7 декември. "Бяхме се събрали на семинар в края на ноември 1989 г. в Горна баня. Имаше един литературен кръжок "Фортинбрас", който участвахме много хора. Там бяха Александър Кьосев, Стефан Тафров, Иван Кръстев, Михаил Неделчев и други. Беше и Желю Желев - разказа пред "168 часа" Димитър Луджев. - В почивката ме извика навън."

Започнали да говорят за бъдещия Съюз на демократичните сили, чието създаване е

обсъждано в кухнята на Желю Желев

в продължение на дни преди това. На сбирката в Горна баня Луджев за първи път чул името СДС. Съгласил се, че звучи хубаво за митинги, но възразил поради други причини.

"Идеята на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството беше да се създаде движение по подобие на унгарския Форум - допълни Луджев. - Ние ползвахме техните документи.

Казах на Желев, че има рискове да правим коалиция с незнайни хора.

Все още

нямаше партии.

Всички, които участваха в разговорите - 14-15 души, представляваха инициативни комитети. Единствено "Подкрепа" имаше членска маса. Не се познавахме. Изложих му аргументите си: "Ще тръгне партизанска работа, иди после се оправяй".

Но Желев държал на своето - СДС да е коалиция. Изложил своята теза още в доклада си пред клуба на едно от тайните им заседания в кино "Петър Берон" през октомври.

"Разговорите за обединението започнаха още през пролетта на 1989 г. с размяна на мнения между представители на различните организации. Против бяха отделни членове на БКП, членуващи в неформалните организации.

Най-яркият им представител беше Стефан Продев

- обясни Петко Симеонов. - При споменатото събрание в киното той остро осъди тезите на Желев.

После, след свалянето на Живков, се намеси властта. В ЦК и службите привикваха различни неформали - не се обединявайте, вие сте различни, ние сме против."

На 1 и 2 декември се състояло първото открито събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Една част от присъстващите били против превръщането на клуба в политическа организация, както искал Желю Желев. Целта му била да се формира политическа опозиция.

За да накара своите да приемат предложенията му, философът им обещал, че СДС няма да е коалиция, а център за координация на неформалните структури. Гласуването минало на косъм - надделяло едва с няколко гласа.

За да усмири страстите, Желев обещал, че СДС ще е съкращение за Съвет

на демократичните сили, а не съюз, но неясно как първоначалната идея все пак е надделяла.

Клубът оторизирал Желю Желев, Ивайло Трифонов и Чавдар Кюранов да участват в учредяването на демократичната коалиция. Така те се озовали на 7 декември в подземието на Института по социология на БАН на ул. "Московска". Уговорката била да присъстват по трима души от всичките 7 организации, но в залата се озовали малко повече от 21 души.

"Тогава хората все още се страхуваха от БКП и ДС. Някои се притесняваха да влязат в залата, защото

смятаха, че ще ни заснемат и после

ще ни репресират”,

спомни си Нейчо Неев. Но въпреки суматохата на 7 декември представители на седемте структури подписали учредителния протокол.

Това са Независимият профсъюз "Подкрепа", Независимото гражданско сдружение "Екогласност", Независимото дружество за защита на правата на човека, Клубовете в подкрепа на гласността и преустройството, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Независимото студентско дружество, Движение "Гражданска инициатива", възстановените партии БРСДП(о) и БЗНС "Никола Петков".

Месец по-късно към коалицията се присъединиха Радикалдемократическата партия в България и Демократическата партия, както и новосъздадените Зелена партия, Обединен демократичен център и Нова социалдемократическа партия. По-късно за членове бяха приети Алтернативната социалистическа партия, Съюзът на репресираните от комунистическия режим и Републиканската партия.

Избирането на Желю Желев не е изненада за никого. За разлика от Чехия, Полша и Унгария, където по времето на комунизма съществуват дългогодишни дисидентски структури, както и лидери с авторитет, у нас липсва истинско движение срещу авторитарната власт. Авторът на "Фашизма" е единственият по-познат във все още недокрай оформилите се демократични среди. Затова неформалите го посочили за свой лидер.

Главен секретар става Петър Берон, а говорители - Георги Спасов и Румен Воденичаров. На по-късен етап избрали Петко Симеонов за заместник-председател, тъй като другите постоянно пътували в чужбина.

"СДС нямаше "лидер" в днешното му възприемане като началник, който командва "подчинени". А те, горките, стоят мирно пред него и не смеят за нищо да му възразят - спомня си евродепутатът Александър Йорданов. -

Тази “командирска” практика, copy paste от управлението на БКП, ни бе чужда. "Началници" ни бяха добрите идеи за България. Те ни ръководеха."

На 8 ноември в зала "Триадица" на хотел "София" (днес "Радисън" - бел.ред.) новоизбраното ръководство дало първата си пресконференция.

Така се дава началото, в което всички искали да се изкажат, всички искали да заклеймят комунистите. Никой не се сещал да пише протокол от заседанията, да се начертаят цели. Желев питал: "Как ще управляваме?", но никой не му отговарял. Всички се надпреварвали да се надвикват, за да проклинат комунистите.

“Няма да дойдем на власт”, заключил философът,

като гледал какъв хаос цари.

Някои от седесарите, които произхождат от едни и същи среди, се познавали, други се опознавали в движение.

"Мнозина се познавахме от предните години и десетилетия. Знаехме, че сме съмишленици по отношение на системата. Второ, задвижи се верига на доверителните познанства - разказа Петко Симеонов пред "168 часа". - Хикс познава Игрек и го препоръчва на Зет. Веригата на доверието е изключително мощна.

По мое предположение, като имам предвид чуждестранни изследвания, всеки българин е "познат" с всеки друг българин през максимум пет човека. Познанствата и препоръките особено важаха за групите, чиито активисти бяха от София - Русенския комитет, Клуба за демокрация, "Екогласност", николапетковистите, социалдемократите, демократите, радикалдемократите, Комитет 273.

Второ,

голяма роля изиграха медиите

- "Свободна Европа", Би Би Си, "Дойче Веле". Имената на Константин Тренчев, Христофор Събев, Георги Спасов, Пламен Даракчиев, Кольо Босия и други, чиито имена, дейност и възгледи не са актуални, станаха известни чрез западните радиостанции."

Освен така запознаването на демократите ставало и по линия на Възродителния процес. "Активистите на неформалните организации бяха

решително против това престъпление.

Дори да не се познавахме лично, имахме обединяваща ни позиция - човешките права на мюсюлманите - добави Симеонов. - В основата на българския етнически модел стои тази позиция на демократичните сили. Между българските турци и активистите на неформалите съществуваха реални и проявяващи се в общи действия контакти."

Други седесари обаче си спомнят, че много от тях не са се познавали.

"Тогава всичко беше невинно. А и

повечето хора нямаха никакъв опит

- разказа Нейчо Неев. - Филип Димитров седеше до мен цели 6 месеца и аз не знаех кой е той. Разбрах чак когато щяхме да го избираме за министър-председател."

Периодът, за който той говори, е вече през 1991 г., когато СДС печели изборите, но на вота за Велико народно събрание през 1990 г. ги губи. На 4 януари новоизбраното ръководство на СДС се среща с лидерите на БСП, за да уговорят заедно Кръглата маса.

"Тогава поискахме да имаме сграда, да ни дадат техника, хартия и други консумативи, да ни се разреши издаването на вестник. Там беше

Луканов, който обеща да ни предостави помещение

и наистина се задейства много бързо" разказа Димитър Луджев. Тогава знаковият червен политик воювал с друга силна фигура в БКП - Огнян Дойнов.

И използвал случая да даде на СДС сградата, в която в онзи момент се помещавала оглавяваната от Дойнов Българска индустриална стопанска асоциация, макар че той е извънреден и пълномощен посланик на България в Кралство Норвегия и Република Исландия.