Създадена е през 1990 г.,

България се присъединява през 1992 г.

 Становището на Венецианската комисия е изключително важно за България и нашето правителство ще се съобрази с него, обеща премиерът Бойко Борисов във фейсбук страницата си на 7 ноември след среща с нейни представители.

Месец по-късно членове на комисията препоръчаха независим прокурор да разследва главния, но не и другите двама големи в съдебната власт. Светкавично - часове след това, правителството одобри промени в Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за съдебната власт в съответствие с препоръките. Така дори и хората, които за първи път чуха за Венецианската комисия, разбраха, че е значима институция към Съвета на Европа.

Тя всъщност е вече на 29 години. Името ѝ е Европейска комисия за демокрация чрез право. Нарича се Венецианска, защото заседава във Венеция четири пъти в годината.

Създадена е през 1990 г., малко след падането на Берлинската стена, с идеята да помага на бившите комунистически държави в изработването на новите им конституции, така че да са съобразени с европейските ценности - демокрация, защита правата на човека и върховенството на закона. Тя изиграва ключова роля при написването им със съвети.

В началото страни-членки на Венецианската комисия, са 18 държави. През 2004 г. свои представители имат вече всички 47 държави-членки на Съвета на Европа. България се присъедини през 1992 г. За значимостта на комисията говори и фактът, че постепенно в нея влизат и страни извън Европа. Големият пробив е през 2002 г., когато се дава право да членуват и държави от други континенти.

Първа от тези страни е Киргизстан, която е в комисията от 2004 г. През 2005-а се присъединява Чили, 2006 - Южна Корея, 2007 - Мароко и Алжир, 2008 - Израел, 2009 - Перу и Бразилия, 2010 - Тунис и Мексико, ноември 2011 - Казахстан. САЩ влизат в комисията през април 2013, Косово - септември 2014, Коста Рика - 2016, Канада - 2019 г. Така държавите-членки на Венецианската комисия, достигат до 62. Влиянието ѝ обаче не спира само до тях. Асоциаран член е Беларус. Със статут на наблюдатели са Аржентина, Япония, Ватикана и Уругвай, специален статут имат Палестина и Южна Африка.

Комисията действа и като Секретариат на Световната конференция по конституционно правосъдие, в която вече членуват 114 съдилища, включително Конституционният съд на България.

В комисията са все светила в своите области. Те не представляват собствените си държави, а са независими експерти, които анализират законодателството на десетки държави. Имат 4-годишен мандат, но няма пречка да го повтарят. Според устава това са “независими експерти, получили международна известност благодарение на работата си в демократични институции”.

Голямото влияние и авторитетът на Венецианската комисия се дължат точно на нейните членове - професори по международно право, върховни и конституционни съдии, депутати. От 2009 г. нейн председател е италианецът Джани Букикио. Той е 75-годишен преподавател по публично международно право в университета в Бари и работи в Съвета на Европа от 1971 г. Преизбиран е три пъти - през 2011, 2013 и 2015 г. За последно у нас беше през април по повод на 140 г. от приемането на Търновската конституция. Русия е представена от шефа на техния конституционен съд Валерий Зоркин, Босна и Херцеговина от Златко Снежевич, който е на същата позиция. Конституционни съдии са още членовете на комисията от Франция, Германия, Австрия, Азербайджан, Южна Корея, Исландия и т.н. Повечето са и професори.

От страна на България член на Венецианската комисия е също конституционен съдия - Филип Димитров, който бе избран за заместник-председател. Макар и да няма изискване единствено юристи да участват, досега нашата страна е изпращала само такива. Преди Филип Димитров в комисията беше проф. Евгени Танчев, бивш шеф на Конституционния съд. Между 2013 и 2016 г. той дори беше неин зам.- председател. Резервен представител е проф. Пламен Киров, също бивш конституционен съдия.

Според процедура, утвърдена през 2000 г., нашият представител се излъчва със съвместно решение на министрите на правосъдието и външните работи.