За първи път български държавник отиде във Вашингтон с някакви конкретни идеи. И понапълни куфарчето, като получи и бонус добри отношения с Русия

30 години българските политици живеят с комплекса за новия Голям брат. И нуждата да се видят с действащия президент на САЩ, за да получат вътрешна легитимация.

Върволицата пред Белия дом започва с Желю Желев и стига до наши дни. Но реално никога посещенията във Вашингтон не са носили реална полза зад кухите политически обещания. Най-много да спечелят прозвището на България като пудел на САЩ.

“България, Унгария все тая. Имаме коментар за скандала със секретаря на флота.” Така репортер на американска телевизия предаваше към редакторите си какво се е случило в Овалния кабинет в онези 15 минути, в които президентът Доналд Тръмп допусна журналисти за началото на разговора си с Бойко Борисов.

За американците със сигурност България или Унгария е все тая. Даже и Белгия не им е много присърце. Но пък реално по същия начин в България се отразява посещение на премиера на Виетнам, Камбоджа или някой централноазиатски стан.

За Борисов и за България обаче разговорът с Тръмп в понеделник не бе все тая. А и за първи път български премиер опита да прави реална  политика с американски президент в Овалния кабинет. Т.е., лишен от идеологии, да опита да постигне сделка. И то сделка, в която, без да е спомената, да бъде включена Русия.

Предния път, когато това се случи, но в София, Иван Костов и Петър Стоянов успяха да убедят Бил Клинтън, че България заслужава да е член на НАТО.

Няма да е истина да се твърди, че на Бойко Борисов не му беше важно да се види лично с Тръмп в Белия дом и да получи снимка до камината в Овалния кабинет с актуалния американски президент. Той, както обича да подчертава, вече има снимка от 2012 г. с Барак Обама. И не може да се отрече, че една от най-нараняващите обиди, които може да се нанесе на Борисов, е да се допусне лапсусът, че при Тръмп е първото му посещение в Белия дом.

Вероятно затова българският премиер влезе изключително добре подготвен в Овалния кабинет. С ясни червени линии и представа каква сделка иска да постигне. А тя беше - благословия за газовия хъб, повече НАТО в България, и то без да се дразнят руснаците.

И може да се твърди, че понапълни куфарчето със сделки.

Газовият хъб и АЕЦ “Белене” бяха двете главни теми за Борисов въпреки публичните думи към Тръмп, че махне ли визите, българите ще го обичат завинаги. Българският премиер много добре помни как именно американците, а не Европа спря проекта за “Южен поток”. И е пределно наясно, че мечтата му за газов хъб няма никога да се осъществи, ако няма американската подкрепа. Въпреки всички скици и карти, оставени по бюрата и стените на Европейската комисия. Същия проблем има и нароченият за международен проект за АЕЦ “Белене”.

САЩ са искали напълно да изместят доставките на руски газ с втечнен газ от собствените си находища. И да доставят реакторите за АЕЦ “Белене”. България пък реално е защитила руския газ и руските реактори за централата.

“Обясних му като на бизнесмен и ме разбра”, обобщи Борисов разговора си по темата с Тръмп. Всъщност темата е била обсъждана доста по-разгорещено, като включително е имало обяснения от българска страна, че отрязването на руския газ е най-краткият път да се предизвика Русия на война. 

Което очевидно е разбрано, защото в крайните документи от срещата - документа за стратегическо партньорство и съвместното изявление на Борисов и Тръмп, има благословия за газовия хъб и няма нито забрана за руски газ, нито изискване за определено количество американски в него.

Всъщност Русия е била и основната тема при обсъждането на друго от американските искания - създаването на черноморски военноморски бази. То реално стои поне от 4 години и е преминавало през различни етапи - от база, през съвместна флотилия на България, Румъния и Турция с дадени от американците кораби, до какво ли още не. Борисов е успял да го сведе до координационен център за предно разполагане на кораби на НАТО в Черно море. А пък щабът щял да е в Румъния.

Българското твърдение е, че центърът ще е логистичен и ще служи само за учения. Реално този център много лесно може да се превърне и в бойно съоръжение, което да подпомогне масирано навлизане на кораби на НАТО в Черно море при нужда. А и със сигурност ще осигури по-добър контрол над случващото се в морето. Без думата база обаче засега поне на политическо ниво този център не дразни много Москва. Което означава, че ще продължи да върви и бизнесът с Владимир Путин.

Дотук това са добрите новини за Борисов.

Лошата е включването на изграждането на 5G мрежата в България в съвместните документи, подписани с Тръмп. При фиксацията му срещу Китай по тази тема това означава, че почти сигурно мрежата от ново поколение у нас няма да се прави с китайци. Което пък носи съответната политическа, но и икономическа цена.

Другата новина е, че България очевидно отстъпва по темата за модернизацията на армията от конкурсните принципи. И както бяха дадени 2 млрд. лв. за изтребители F-16 от САЩ, вероятно и сделката за закупуване на нови бронирани бойни машини за около 1,4 млрд. лева ще отиде у американците. Засега единствената поканена в този търг американска фирма е “Дженерал дайнамикс” през швейцарското ѝ поделение MOWAG. Но опитът с F-16 показва, че никога не е късно да се добавят още фирми - особено ако са американски.

Кое от изброените по-горе реално измерения на срещата е добро и кое - лошо, тепърва ще става ясно. По-голямата част от тези реални резултати обаче са изготвени не от Тръмп и Борисов. А от дипломатите на двете държави в месеците преди срещата.

На продължилия 2 часа разговор обаче двамата очевидно са се харесали. Въпреки непохватния опит на Борисов за прегръдка на входа на Белия дом факт е, че Тръмп се държа дружелюбно. Дори креслата пред камината на Овалния кабинет бяха наредени така, че коленете на двамата почти се допираха. Погледаха и телевизия... Все неща, които изглеждат маловажни, излишна жълтения и дори фукане. Но всъщност при Тръмп са важни и тежат. Американският президент така и не успя да хареса Ангела Меркел и в резултат отношенията между Берлин и Вашингтон са в най-ниската си точка след края на Втората световна война.

А за Борисов това, че го е харесал властелинът на Белия дом и почти сигурен обитател и за следващия мандат, безспорно е плюс - и личен, и в държавен план. Има човек, както би казал Ицо Хазарта.