Докато специалните агенти загиват един след друг, Скорцени действа. Той не си играе да крои капани. Специално обучени есесовци трябва да изненадат Тито и да го отвлекат, както вече е станало с отвличането на Дучето. На 25 май 1944 г. край с. Дървар се намират Тито и целият му щаб, както и цялото Политбюро на Югославската комунистическа партия. Командосите правят полет с планери.

ПРЕЗ късното лято на 1943 г. британското бюро за специални операции, чийто щаб се намира в Кайро, изпраща 8 агенти при българските партизани. Шестима загиват, един е разстрелян и един пленен. До ден днешен всичко, свързано с английската мисия, е мистерия. Цола Драгойчева пише в спомените си, че в ръководството на партията гадаели "за истинската цел на тази мисия". Официалното становище - оказване помощ с оръжие и дрехи, е повече от несериозно. Такива хора като специалния агент Джон Уокър, кавалер на няколко английски и един съветски военен орден, не се занимават с подобни задачки.
Отвличането на сръбския националмонархист

Дража Михайлович

е била истинската цел на тайната мисия.
Допреди година Дража Михайлович е любимец на Лондон. Сръбският крал Петър II го е произвел за единствен наместник на двора, генерал и военен министър. Той воюва с германците, нарича Тито бандит, но в края на 1942 г. отрязва квитанциите и на Великобритания. "Не ни смятайте за негри!" е заявил на лондонските пратеници майорите Марко и Остойк. В същото време Москва вече го анатемосала като оръдие на оста.
В бюрото за специални операции, поделение на Сикрет сървис разработват план за отвличане на "смутителя на спокойствието" Дража Михайлович. Започва голяма игра, като се демонстрират предпочитания към Михайлович. Оръжие, предназначено за Титовите партизани, бива подхвърляно на монархистите.
Англичаните отреждат и

дезинформационна игра

с включване на Геме Димитров, без да го посвещават в истината. В Лондон отдавна нямат доверие на Геме, но умело го използват. Той изпраща няколко писма на Дража Михайлович, с когото си има дружба от времето, през което той е югославски военен аташе в София, а Геме работи за сръбското и чешкото разузнаване. Дража Михайлович се хваща на въдицата, че в големия залог Лондон ще заложи на него и през септември 1943 г. пише до ген. Асен Николов, командващ българските войски в Източна Сърбия, като предлага сътрудничество. Щабът му изготвя карта на бъдещата Балканска федерация, включваща България и Гърция. Започват спекулации с името на Стамболийски. Правят се опити за връзка с военния кръг "Звено". В кроежа да бъде измамено за среща с англичани, бюрото се обръща към Геме и той пише:
"Драги брате и войводо Драже,
В тези исторически и съдбовни моменти...
Аз горя от желанието да се видим по-скоро и
поставим в действие всички сили и възможности в
съвместна историческа единна борба.
Чакам да се уреди въпросът за моето прелитане при вас.
По всички въпроси дотогава ще ви говори човекът,
който ви носи писмото. Той е най-лоялният и най-
верен наш приятел...
В очакване да ви видя скоро, братски ви поздравявам
и целувам в клетва за вечно братство...
Твой д-р Г. М. Димитров"

За по-идеален

капан англичаните не смеят и да мечтаят.
Разработена е операция с условното наименование "Малигатони" - така са наричали някога на острова емблематична люта супа. За целта на операцията специалните агенти трябва да влязат в контакт с български партизани. Единствен, с който и логично, а и от гледна точка за възможности за примамване на Дража Михайлович, е отрядът на Славчо Трънски. На 16 септември 1943 г. в Албанските планини са спуснати с парашут майор Мостин Дейвис, командир на мисията, и агентите Джон Уокър, Ник Монтро, Джек, Шейн и Уот. През Черна гора и Скопско те стигат до Църна Трава, територия на легендарния командир Живо Николит - Бърко. Църна Трава - Бъркова държава, пее народът по онова време. Там е и отрядът на Славчо Трънски. Майор Дейвис представя мисията като благородна - помощ за антифашистките отряди. Затова на агентите им е предоставена къща със специална стая за радиостанцията.
Още в първите дни Дейвис започва да увърта - времето лошо, липсвало подходящо оръжие в базата, възникнали проблеми в Африка...
Един ден Славчо Трънски и Владо Тричков, представител на Втора софийска бригада, дават ултиматум - или още другата нощ да се спуснат със самолетите оръжие и дрехи, или ще се действа
по военновременните закони
Членовете на британската мисия ще бъдат третирани като провокатори и разстреляни. Майор Дейвис веднага застава сам до радиостанцията. Другата нощ на голяма поляна в 22 часа са запалени големи огньове, очертаващи буква "П". Появяват се изтребители охрана, после с десетки парашути спускат огромни сандъци. Те се товарят на подготвени шейни и поемат към махалата, в която е разположен отрядът. Партизаните заличават следите. Оръжието е разопаковано и раздадено, дрехите - също. Междувременно за Дейвис става ясно, че капанът за Дража Михайлович трябва да бъде поставен другаде, не и в Бърковата държава. Съобщава в Кайро и чака и други командоси. Българските партизани продължават да настояват за оръжие и дрехи. Сигнализирането от земята създава възможности полицията и войската да знае къде да нанася ударите срещу партизаните. При една тяхна акция загиват майор Дейвис, Джек, Шейн и Уот. В това време - на 21 януари, с парашут е спуснат капитан Франк Томпсън. От Италия след специална операция е изпратен сержант Кенет Скот. Капитан Франк Томпсън се свързва с останалите живи агенти от мисията, произведен е в чин майор и тръгва с Втора софийска бригада да търси по-приемливо място за капан на Дража Михайлович.

За идеален се приема от Кайро отрядът на офицера Дичо Петров, представляващ партизани от негови войници.
По това време в Берлин замислят акция, подобна на тая на британците. На най-популярния есесовски командос Ото Скорцени е поставената задача

да отвлече Тито

След отвличането на Мусолини на Скорцени е издаден специален документ със златен печат и пречупен кръст с текст "Щурмбанфюрерът от СС Ото Скорцени изпълнява лична строго секретна задача от особена държавна важност" и с личния подпис на Фюрера отгоре.
В същото време срещу партизаните от Втора софийска бригада започва широка офанзива. Убити са 45 бойци срещу фашизма. Загива Ник Монро, ранен и заловен е Франк Томпсън. Джон Уокър заедно с командира Денчо Знеполски успяват да се измъкнат от обкръжение, но по-късно англичанинът е убит в друго сражение. Франк Томпсън е съден от импровизиран съд и разстрелян.
Ранен и заловен е сержант Скот.
Докато специалните агенти загиват един след друг, Скорцени действа. Той не си играе да крои капани. Специално обучени есесовци трябва да изненадат Тито и да го отвлекат, както вече е станало с отвличането на Дучето. На 25 май 1944 г. край с. Дървар се намират Тито и целият му щаб, както и цялото Политбюро на Югославската комунистическа партия. Командосите правят полет с планери. Само благодарение на своевременно предупреждение от съветски разузнавач към мястото се отправя транспортен самолет от намиращо се близо поделение на Червената армия. В подкрепа пристигат и два английски самолета. Транспортът на руснаците с командир Андрей Шорников и летци Калинкин и Якимов и английските самолети пристигат на подходящото за кацане място почти едновременно. Тито и другите югославски величия се качват на самолетите буквално в момента, в който есесовците и самият Скорцени се приземяват. Куршумите им дори

повреждат крилата

на един от самолетите.
В една от многобройните гестаповски квартири в София немската агентура започва радиоигра с Кайро. Сержант Кенет Скот незабелязано изпраща уречения сигнал до бюрото, че работи под диктовка. Българската полиция, основаваща се на законни положения, успява да измъкне от гестаповците обречения агент. Настанен е в централния затвор. На 9 септември е изпратен в Анкара. По-късно Кенет Скот ще участва в Парижката мирна конференция и в Съюзническата комисия за участието на България във войната.

 

Още е жив българин, приятел на Томпсън

Кръстьо Джерманов е още жив, приятел е бил на Франк Томпсън и е познавал отблизо и другите специални агенти. Бил е най-младият партизанин в отряда на Славчо Трънски. Една от задачите му е да превежда от сръбски на полиглота Франк Томпсън, който владеел девет езика, включително назнайвал и български. Решил да го усъвършенства, като започнал да заучава народни песни и шлагери. Бил и поет. В Балкана написва
четиристишие, неотстъпващо на известното предсмъртно на Вапцаров. Смисловият превод е: ние, дето най-много искахме от живота, знаем и защо да го дадем!
По ирония на случайността днес Кръстьо Джерманов живее на улица, носеща името на майор Франк Томпсън.
Разказва, че англичаните и дори Томпсън, който е и комунист, не одобрявали това, че нашите партизани носели на шапките си петолъчки. Любопитно е, че Сталин също не одобрява това, но взел отношение само към партизаните на Тито. В разговор с Милован Джилас настоявал да се махнат символите на Червената армия. Това имало значение, тъй като според някои международни споразумения носенето на чужда униформа и символи на друга армия автоматически причислява носещите ги към обикновените разбойници и за тях не важели военновременните закони.
Днес най-младият тогава партизанин на Славчо Трънски гони 86 години.

 

 

Мисия с двойно дъно

ОСВЕН да отвлече Дража Михайлович, тайната мисия е трябвало да проучи как стои въпросът с мина "Злата", която е собственост на англичани, намираща се между селата Мисловщина, Ерул и Глоговица. След овладяването от германците тя се намира под строга охрана от полицейски части и германска агентура. Навсякъде из селата са разлепени по американския образец на "Търси се" съобщения с обещания за награда от 200 000 лева за главата на Славчо Трънски или на Бърко, по 50 000 лева за заловен партизанин и по 20 000 за убит. Селяните симпатизират на отряда най-вече защото при акции са изгорили данъчните книжа. Една нощ мината е нападната, взето е оръжие и други трофеи - коне, пари, пишеща машина, хартия, както и златни и сребърни проби, които са изпратени веднага в Лондон.

Лъжа е, че Лондон искал да помага на нашите партизани

ПРЕЗ април, а след това и през август 1943 г. службата за военна информация на правителството на Негово Величество изготвя "Дългосрочен план за България" и меморандуми до официален Вашингтон. "Ние оставаме с впечатление - коментира политическият емигрант, професор по нова история в САЩ Спас Райкин, - че англичаните са възнамерявали да затрият България като независима държава..." Този план е бил добре познат както на Геме Димитров, така и на доста шумни от първите години след 10 ноември "патриоти" като Ценко Барев, Искър Шуманов и други.
"Правителството на Негово Величество - пише в меморандума от 16 август 1943 г., - не се счита в никакъв случай ангажирано за просъществуването на една суверенна българска държава." Това е времето, в което Чърчил чертае планове и официално заявява на Техеранската конференция, че Турция трябва да бъде компенсирана с български територии при евентуално включване във войната. Територии до Карлово са предвидени да бъдат дадени на Гърция. Цяла Пиринска Македония не се смята за част от България. В този документ се намира и истината за отношението на Лондон към партизанското движение и лъжата за благородната помощ с оръжие и дрехи: "Всеки опит да се дава помощ на България би пропаднал и ние само бихме се компрометирали в очите на нашите балкански съюзници и на света, покрай това бихме поставили себе си в несметни трудност в нашите планове за бъдещето на Югоизточна Европа. Ние не можем да дадем каквито и да било гаранции спрямо бъдещето на България."