Кои са били т.нар. блатни хора и защо са захвърлени в тресавищата? Това е една от най-големите мистерии през вековете. Става дума за около 500 тела, починали между 800 г. пр.Хр. и 200 г. сл.Хр. и потънали неизвестно как в мочурища на териториите на Дания, Германия, Холандия, Великобритания и Ирландия.

Кожата, косата, дрехите и дори остатъците от храна в стомаха на тези древни жители на Земята са се съхранили до голяма степен. Нетленността им се дължи на специфичния състав на блатата - богати на киселина и бедни на кислород.

Тази комбинация потиска развитието на бактерии. Но заради киселината много от костите са почти разградени, а останалите скелети са с мека консистенция.

Много от тези мумифицирани тела са изложени в музеи и учените работят от десетилетия, за да разберат кои са и защо са загинали. При това - всичките починали бързо, но мъчително. Някои от тях са с прерязани гърла, други удушени, трети обесени, четвърти тежко ранени. По онова време в Северна Европа е било прието телата да се кремират след смъртта. Предполага се, че щом намерените в блатата не са изгорени, те са били наказани като престъпници, роби или просто обикновени хора от простолюдието.

Автор на тази хипотеза е римският историк и политик Публий Корнелий Тацит, който описва блатните хора през I век сл.Хр. Според него мумиите са били дезертьори от битки или извършители на различни престъпления. Аргументите му почиват на факта, че всички са починали от насилствена смърт.

Хроникьорът пише, че германските племена, които са живели отвъд Рейн, имали обичай да наказват провинилите си, като ги екзекутират и после ги хвърлят в блатата.

Защо намерените в Германия Виндеби I и II са обвинени за прелюбодейци, защо част от блатните хора са били със скъпи дрехи и бижута и как са се озовали в блатата, четете в хартиеното сп. "Космос".