Решителна и пряка е подкрепата на американските мисионерски учебни заведения за народноосвободителното ни движение. По време на Априлското въстание българските студенти, които са мнозинство в цариградския Робърт колеж, представят историите за кланетата на вниманието на преподавателя си д-р Албърт Лонг и на изпълняващия длъжността директор на учебното заведение д-р Джордж Уошбърн.

Хора с висок морал, американските мисионери веднага откликват на сърцераздирателните разкази. Именно д-р Уошбърн съобщава за тях на Едуин Пиърс, цариградския кореспондент на лондонския “Дейли нюз”. На 23 юни Пиърс пише първата си статия за “зверствата в България”. Но безспорно най-голяма заслуга за достигането на описанието на зверствата до тогавашния цивилизован свят има Джанюариъс Макгахан. Повод за неговата командировка е отпечатването в английския вестник “Дейли нюз” на писмата на Едуин Пиърс от Цариград. Тези писма за първи път разкриват пред британската общественост събитията в България от пролетта на 1876 г. Правителството на лорд Дизраели обаче чрез официалните печатни органи се опитва да опровергае тези известия като “сензационни и недостойни за внимание клюки”.

Налага се изпращането на Макгахан с цел да опровергае или потвърди изнесените факти. Скоро на роденият в Ню Лексингтън, Охайо репортер, се удава прекрасна възможност да се запознае на място с последиците от въстанието.

В продължение на повече от един месец той печата последователно специални подлистници с репортажите си. Неговите статии се препечатват в превод в цял свят. Дори главно чрез превода на репортажите на американския журналист, с право наричан в Европа и Америка “Освободителят на България”, информацията за случващото се в България стига и до Русия и по този начин дава тласък на Освободителната война.

И действително няма човек, който да остане безразличен към описаното от американеца, посетил местата на кланетата, макар че на няколко пъти самият той е на крачка да се откаже от разследването си и репортажите заради ужаса, който вижда. Самият той споделя, че местата, които е видял, са се запечатали у него до края на живота му. На фона на тези свидетелства бледнеят дори българските спомени за кръвопролитието. Макар и извършени от башибозуци, Макгахан не щади за убийствата и официалните власти.

Консулът на САЩ Юджийн Скайлър, един от спътниците на Макгахан, също описва ужасните следи от клането. В крайна сметка благодарение най-вече на докладите на Макгахан и на американските мисионери в България световната общественост започва да симпатизира на българската кауза.