Не мога да повярвам, че са минали 30 години от времето, когато обгризвах ръбчето на шоколад Милка и след това го заглаждах, за да не личи, а накрая старателно го прибирах обратно в опаковката. Да, така правих, за да съм изял малко повече от сестра ми. С нея деляхме абсолютно по равно шоколада, донесен от чичо ми.

Традицията повеляваше шоколадът никога да не се изяжда накуп, а блокчетата да се разпределят за седмици напред. Ето така растяхме, възпитани с инициативност, въображение, търпение - трите стълба на социалистическото оцеляване. :)

Между другото чичо избяга от онзи рай още през 1970-та, явно са му се яли банани, за кво друго...

От фейсбук