"НА ОГРОМНАТА строителна площадка в центъра на София за съграждащия се Паметник на Съветската армия външни лица нямаха никакъв достъп!

Няма да забравя с по-голямата ми сестра Краси сме се качвали по някакви вградени в паметника стълби. От горната площадка, откъдето започват фигурите, гледахме мач между „Левски" и „Славия". Днешният стадион „Васил Левски" беше без козирка.
Бил съм малчуган на седем години, но го помня, като че беше вчера. Баща ми, Любен Нейков, ръководеше строителството и той ни даваше необходимите разрешения. Достигахме до огромната височина от ядрото на паметника. По мои спомени паметникът

отвътре е кух

Имаше и изградени стълби, така че изкачването не беше изобщо страшно. Най-вероятно стръмното стълбище си стои до ден днешен непокътнато в гигантския монумент", разказва за пръв път пред "168 часа" професор Румен Нейков. Именитият оперен режисьор е син на арх. Любен Нейков - главния проектант на строителните работи по съграждането на предизвикващия противоречия в момента Паметник на Съветската армия в столицата. Монументът е издигнат през 1954 г. Открит е на 7 септември, за

10-годишнината

от идването на власт на правителството на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. "Главният архитект се казва Данко Митов, но той е бил партийното лице. Баща ми Любен Нейков е бил творческото лице", обяснява Румен Нейков.

На 4 октомври 1949 г. Министерският съвет приема решение за издигане на Паметник на Съветската армия. Първата копка е направена на 5 юли 1952 г. По гигантския монумент работи цветът на родната интелигенция по това време. Именити български архитекти и скулптори като арх. Иван Васильов, арх. Борис Китанов, Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов вземат участие в

грандиозния строеж

Художникът график е Борис Ангелушев. Шест години преди започването на строежа на 50-метровия монумент е одобрен различен проект за грандиозния паметник. Непосредствено след преврата на 9 септември 1944 г. Столичната община планира

да издигне пантеон

на освободителката Червената армия. И настоява строежът да се завърши максимално бързо.

"През 1946 г. е имало първи конкурс за паметник на Съветската армия. Баща ми го печели като архитект заедно със свой екип, разбира се. Той получава хонорар преди започване на строителните работи. От общината искали да направят нещо бързо. Впоследствие се оказало, че за строежа средства няма. В столицата след войната имало доста по-неотложни разходи. Така проектът се замразява и в крайна сметка остава само на хартия. Между първоначалния

одобрен проект

и в крайна сметка реализирания има големи различия. По скиците на баща ми паметникът нямало да бъде с толкова масивни скулптури. Размерите му също щели да бъдат значително по-скромни. Мястото за емблематичния паметник не е било уточнено. Само височината е същата - обяснява професор Нейков. - Впоследствие около политиката за сближаване със съюза имало доста силно

политическо влияние

от Русия за съграждане на подобен монумент. Да не забравяме кой си отиде от този свят през 1953 г. - Йосиф Висарионович Сталин. Натискът е бил сериозен и това дало нов мощен старт на строителството". Проф. Нейков до ден днешен си спомня грандиозното откриване на предизвикващия сериозна полемика в момента монумент. За прерязването на лентата в столицата се скупчва целият елит на социалистическа България, както и пратеници от Съветския съюз. Бившият първи Вълко Червенков оглавява честванията.
"Спомням си, Вълко Червенков с неговия "облигаторен" каскет

дойде да поздрави

и да се ръкува с нас, децата. Тогавашният първи на държавата все ходеше с подобен. Свали го за прерязването на лентата Вълко Червенков се движеше с минимална охрана, а се беше струпало огромно множество. Модата 15-20 души да пазят на

всяка крачка

ръководителите, беше въведена от следващия. На откриването на паметника Тодор Живков присъства в качеството си на секретар на ЦК на БКП - обяснява проф. Нейков. Във вестниците се шумеше за „всенародни тържества", по случаи откриването на паметника, но всъщност присъствалите на откриването, оксвен официалните лица са били, естествено, профсъюзни или оф-членове".

През 1993 г. Столичният общински съвет гласува решение №2, с което се постановява демонтирането на паметника. Решението на СОС все

още не е изпълнено

като в същото време не е и отменено. В началото на 90-те години посолството на Русия в София, както и кръгове в Кремъл реагират много остро на идеята. "Паметникът на Съветската армия все пак е произведение на изкуството. А не възхвала на момент от миналото. Творците, взели участие в неговото съграждане, правят творби с огромна естетическа и

историческа стойност

изразена и в пари. Бих искал да посоча имената Фунев , Емануилова, Лазаров, Далчев, Ангелушев, които са участвали в проекта" - недоволства срещу възобновената идея за разрушаването на монумента Нейков.

"Бих искал да подчертая, че баща ми е почетен гражданин на София, получил е куп ордени и медали за работата си като архитект. Никога не е членувал в БКП. Политически момент в случая не може да се прокарва", продължава професор Нейков. "Определено в момента на дневния ред на българите не е удачно да стои Паметникът на Съветската армия. Хората спорят и воюват за нещо, за което

изобщо не си струва

За мен решението изобщо не е демонтирането на паметника. Ако това се случи, тези тежки фигури ще се наранят. Абсурдно е. Остава вариантът направеното от най-именитите родни архитекти и скулптори за времето си да бъде предадено за скрап. Всички видяха какво се случи с Мавзолея. Аз съм последният човек, който би могъл да бъде обвинен за привърженик на подобна сграда. Но можеше по друг начин да се постави, като музей. Целият площад

щеше има друг облик

Колко години вече е гараж и паркинг на открито. Перспективата, след като се демонтира паркингът, е отново паркинг. Би било жалко", обяснява проф. Нейков.

Кратка визитка

Проф. д-р Румен Нейков е български оперен режисьор и педагог. Роден на 15 ноември 1946 г. в София. Завършил е цигулка и оперна режисура в Берлин. Бил е директор на Старозагорската опера (1994-1998). От 1998 г. е преподавател по актьорско майсторство в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Два мандата завежда катедра "Музикално-сценични изкуства". Член е на Европейската академия за музикален театър - Виена. Реализирал над 75 постановки на опери, оперети и мюзикъли. Автор на няколко книги, последната от които "Три десетилетия по българските музикални сцени", и над 160 публикации.

Германия и Австрия не си ги махат

 

Паметникът на Съветската армия в Австрия е открит на 19 август 1945 г. в памет на 18 000 съветски войници, които са загинали за освобождаването на Виена.
Преди неговото построяване на това място е бил поставен боядисан в златно първият съветски танк, влязъл в австрийската столица. 12-метровата бронзова статуя на съветски войник, държащ съветското знаме, се издига на 20-метров мраморен постамент. В полукръг зад него на стената са изписани имената на съветските воини, участвали в борбата против фашизма. При внимателен прочит там може да се види и името на Леонид Брежнев. Австрийската държава поддържа този мемориал винаги в изрядно състояние.
В Трептовпарк, Берлин, се издига величествен Паметник на Съветския воин, прегърнал спасено от него дете. "Немците до последната капка кръв се бориха срещу Съветския съюз. Въпреки това тъкмо те са решили да запазят този паметник като част от миналото си", обяснява проф. Нейков.

 

Две години затвор за притежание на комунистически символи

Полша забрани комунистическите символи. През ноември 2009 г. полският президент Лех Качински подписа закон, който предвижда, че всеки притежател и разпространител на комунистически символи може да бъде глобен и дори осъден. Законът предвижда до две години затвор за всеки гражданин, който притежава и купува предмети или записи, съдържащи комунистическа символика.
Междувременно е построен музей на комунизма под земята, в който на площ от 7500 кв. м са подредени паметници, портрети на вождове, снимки на жертвите на системата и техните палачи, агитационни плакати и книги с доноси, както и всякакви други експонати, разказващи за епохата.

 

Ленин повлича крак

Унищожаването на комунистическите символи започва още в началото на 90-те години. Първи беше премахнат Паметникът на Ленин срещу ЦУМ, след това бе отнесена петолъчката над Партийния дом. През 1992 г. общинският съвет реши да премахне Мавзолея и Паметника на Съветската армия.

 

Съветският войник не държи шмайзер

 

След откриването на паметника през 1954 г. бившата Княжеска ботаническа градина е наречена Градината на Съветската армия, като паралелно някои є казват Шмайзер парк. Името произлиза от заблудата, че момчето със съветската военна униформа държи германския картечен пистолет МР40, получил името на оръжейния дизайнер Хуго Шмайзер. В действителност високо над главата му е ППШ-41 или само ППШ - картечен пистолет "Шпагин", който е автомат, създаден през 1941 г. от Георги Семьнович Шпагин. ППШ е едно от най-масово произвежданите автоматични оръжия на Втората световна война, емблематично за Червената армия от този период.

 

Разруха и забрава

 

Докато в момента съдбата на Паметника на Съветската армия е под въпрос и се роят спорове относно бъдещето му, десетки други из цялата страна са обречени на разруха. Най-ярък пример е дом-паметникът на БКП на връх Бузлуджа. Някога символ на гордост за всеки град, днес повечето от тях са запуснати и разграбени. Посветени на Съветската армия и Септемврийското въстание или на Съединението и Априлското въстание, всички те споделят една и съща съдба. Голяма част от паметниците са жертви на вандализъм. Днес въпреки демонтирането на множество монументи в България има над 150 паметника, построени между 1945 и 1989 г. След промените много от тях не са припознати от държавата и остават без собственик. Никой не разполага със сведения за точния им брой, а информация за авторите и историята им липсва дори в интернет.