"ИСКАМ да те видя пак тази вечер", обажда се в късния следобед на фаталната дата 27 декември 2008 г. Снежина на любовника си Марьо К.

Двамата поддържат пламенна, но забранена страст зад гърба на съпругата на Марьо и благоверния на Снежина.

"Прозорците на шефа светят, значи си е в стаята. Веднага отивам да го питам да ме освободи за вечерта." Това са последните думи на озеленителя и пазач в почивна станция "Митници" в Балчик Марьо. Той така и не се вижда с любовницата си. В следващите дни съпругата му, близки на семейството, а впоследствие и полицаи издирват ден и нощ мъжа. От него няма и следа. Телефоните му са изключени, дрехите му стоят в служебната стая непокътнати, колата му е паркирана в станцията. От 8 януари 2009 г. Марьо е обявен за безследно изчезнал. На 12 септември 2009 г. в землището на село Средина, община Генерал Тошево, сред купища боклуци е намерен човешки скелет и череп с множество наранявания.

ДНК анализът е категоричен:

останките принадлежат на изчезналия преди година Марьо. След година по разпилените останки не е останала и улика от безпощадния убиец. Няма намерено оръжие на убийството. Няма установен мотив. Заличени са всички следи.

След денонощна работа на криминалистите и експерти от Института по психология към МВР почти две години след фаталната нощ на 27 декември се разплита нишката на зловещото престъпление. След оглед на останките специалистите патоанатоми са категорични относно начина на причиняване на смъртта. Многократни удари с твърд предмет по черепа на Марьо прекъсват жизнения му път.

"По правило ударите по главата сочат, че жертвата и убиецът є са се познавали и са имали близки отношения. Кръгът на заподозрените започва да се затваря", обяснява пред "168 часа" експертът от сектор "Криминална психология" Емил Пенов. Колегата му Иво Бешков провеждат изследването на детектора на лъжата на всички заподозрени лица, участвали в убийството на Марьо. След като съпругата на Марьо Иванка подава сигнал за изчезването му, оперативни работници

започват разпити на всички служители

в станцията. Те се оказват и последните, видели Марьо жив. Камериерката Хатидже го вижда на работното му място в деня на изчезването му. Освен нея полицаите разпитват и любовницата Силвия на работодателя на Марьо - Нико. Хубавицата дълги години работи в почивната станция. Бившата камериерка пази пикантна тайна. Преди да започне връзката си с Нико, тя има кратка любовна авантюра с изчезналия озеленител. Пред униформените Силвия отрича някога да е имала връзка с Марьо, но злите езици на служителите подхвърлят бившата страст. На изследването на полиграфа Силвия отново се опитва да заблуди детектора на лъжата. Така и не успява и криминалистите психолози улавят лъжата є.

След Силвия последният разпитан на място е работодателят. "Нико обяснил на полицаите, че на 23 декември последно видял и говорил със служителя си. Тук светна първата червена лампичка. Всички описваха Нико като властен и твърде обсебващ шеф. Дори и да не беше, кой би търпял толкова дни да не провери как си изпълнява задълженията Марьо", продължава експертът криминалист. След разказите на други бивши работници в почивната станция "Митници" се оказва, че хижата за отмора е станала свидетел на множество сладострастни случки.

"Според психологическия профил на Нико той е егоцентричен, налагащ се и изискващ безпрекословно подчинение от всичките си служители. Проявявал е характера си освен чрез непрекъснато хокане и чрез прелъстяването на служителките в станцията. Най-вероятно двамата с Марьо не са могли да си поделят водещата роля ", продължава Емил Пенов. Пред психолозите Нико отрича изобщо някога да е

имал конфликт с убития

По време на предварителните разговори, преди да се подложи на детектора на лъжата, властният работодател случайно изпуска реплика, която значи много за специалистите криминалисти.

"За служителя си Марьо Нико заяви: "Той е толкова добър човек." Най-често убийците разказват за жертвите си, че са прекрасни личности. Щом чуем подобни ласкателства, с колегите винаги ставаме подозрителни", обяснява криминалистът. Пред детектора на лъжата Нико отговаря на два въпроса: "Ти ли причини смъртта на Марьо?" Управителят на почивната станция става неспокоен. Мести поглед непрекъснато. Скръства ръце и гледа в земята. Отговаря "Не." Детекторът отчита лъжа.

Следващият въпрос е: "Ти ли изхвърли тялото на Марьо в района на село Средина?" Нико отново отговаря "не" и отново лъже според машината.

"Следващите въпроси, които подготвихме, бяха относно превозното средство, с което изхвърлил тялото. По време на убийството Нико притежава две коли и с едната трябва да е превозил тялото. В този момент той отказа да отговаря на повече въпроси с полиграфа", обяснява Емил Пенов.

Нико се опитва да заблуди психолозите

с версията, че около себе си има ужасно много завистници. Убеден е, че някой го е набедил. Започва да посочва злонамерените хора, които са решили да му лепнат зловещото убийство.

"Последваха разпити. Обяснихме на Нико, че ще направим оглед на колите му. Това беше вид блъф от наша страна. Минали бяха почти две години, следите най-вероятно бяха заличени. Въпреки това Нико се стресна от това и призна за всичко, случило се на кървавата нощ на 27 декември 2008 г.", продължава експертът. По разкази на Нико озеленителят наистина отива при него да го помоли за отсъствие от работа. Нико го обвинява в неизпълнение на служебните задължения и мързел. Дълго таени конфликти излизат наяве. В този момент според разказа на управителя Марьо взема в ръцете си лопата и го удря силно в рамото. "Няма как да сме сигурни дали това е истина или не. Убийците по правило винаги се нуждаят да рационализират действията си, да си внушат, че е било самозащита", обяснява Емил Пенов. Управителят продължава зловещия си разказ. Успява да изтръгне лопатата от ръцете на Марьо и

започва да го налага по главата

Марьо се строполява на земята, но шефът му не се спира. Продължава яростно да нанася удар след удар. Кръвопролитната сцена се разиграва на стъпалата, водещи към служебния вход на станцията.

"Според показанията на Нико опаковал Марьо в чувал и тръгнал да търси Бърза помощ. Натоварил обезобразеното тяло в служебния автомобил "Рено Еспейс". По пътя осъзнава, че Марьо е мъртъв, и оставя трупа му за денонощие във возилото. На следващата нощ се отървава от него", обяснява експертът криминалист. След като прави пълни самопризнания, Нико се опитва да се хвърли от прозореца на полицията.

 

Нарцисите умират красиви

Когато нарцистични хора извършват убийство, по правило никога не се хвърлят от високи сгради или прострелват с пистолет. За тях е важно да бъдат красиви и след смъртта си.

 

Душат само близки

По правило, когато убийството е извършено чрез удушаване, най-често става дума за близки отношения.
"При удушаване връзките са родители - деца или любовници", обяснява Емил Пенов. Той развенчава и мита за голите тела на самоубийците.
"По правило човек, решил да посегне на живота си, няма как да го направи гол. Винаги се съмняваме, че самоубийството е инсценирано, когато трупът е без дрехи", разкрива още тайни криминологът.