Семейството и училището са правилните места, не интернет

Когато получих съобщение от английското училище на моите близнаци, че могат на 18 октомври да не носят униформи, а да облекат нещо червено, символизиращо борбата с расизма, честно казано, изтръпнах. От злополучната футболна среща между България и Англия в София бяха минали само няколко дни и темата за расистките прояви на мача все още бе гореща в британските медии. Затова тутакси реших, че най-вероятно става дума за някаква инициатива, свързана с него, и трескаво започнах да мисля стратегия как да обясня на децата случилото се в родината им.

Слава богу не ми се наложи да го правя, защото се оказа, че това е традиционна акция. Провежда се от неправителствената организация “Покажи червен картон на расизма” и целта е да се събират средства за антирасистко обучение. Тази година само в Англия в нея се включиха 700 училища, 175 компании, сред които летище “Хийтроу”, големи банки и магазини. Отделно имаше такъв ден и в Шотландия. “Смисълът на акцията е да се изправим заедно срещу расизма и да изпратим визуално послание, че той няма да бъде толериран. Освен че носим червена дреха, ние молим хората да дадат и по един паунд, което ще ни помогне да осигурим антирасистко обучение на повече млади хора в страната”, обяснява Гед Греби, директор на “Покажи червен картон на расизма”.

Заради огромната имиграция през последните години Великобритания наистина изпитва сериозни проблеми по този въпрос. Те се изразяват както в изолиране на имигрантски деца от съучениците им още в детската градина, така и в нападения на улицата, каквото имаше преди дни срещу медицинска сестра, залята с белина заради по-тъмен цвят на кожата. Стигна се до спирането и на английски мач наскоро. Затова се полагат много усилия да се говори по проблема, и то още от съвсем ранна възраст. Нещо, което, за съжаление, у нас все още не се прави толкова масово. Може би, защото се смята, че расизмът не ни засяга толкова сериозно. Което няма как да е вярно след случилото се на стадиона в София и срамните сцени преди години по време на бежанската вълна, когато търсещи убежище у нас бяха разкарвани из страната, защото на много места не ги искаха.

Освен това, ако се проследят демографските тенденции в България, които са за намаляващо и застаряващо население, страната ни също като Великобритания съвсем скоро ще се окаже пред перспективата да привлича чужденци, а не да ги гони. А това означава населението ѝ да бъде убедено и възпитано, че няма нищо лошо да живее с различно изглеждащи хора.

Според Дженифър Харви, професор по философия и религия в университета “Дрейк”, и в мултикултурни общества може да се отгледа бъдеще, в което младежите да са антирасисти, но това не става само като се говори как расизмът е лош. Трябват положителни примери на всяко ниво. “Защото, ако едно 5-годишно дете никога не вижда чернокож лекар, то може да реши, че хора с тъмен цвят на кожата не могат да лекуват. Просто това е начинът, по който мозъкът на един малчуган работи”, обяснява Харви. Тя е автор на книгата “Да отгледаш бели деца: Как да възпитаваш в расистко несправедлива Америка”.

Затова, когато стават шумни скандали на тема расизъм, не е добре да се подминават и да се говори за тях само с аргументи от миналото. “Когато такива неща масово се разпространяват в интернет, това е възможност за обучение. Ако децата и без това ще ги обсъждат, защо да не вкарате тази дискусия в определени рамки, където всъщност ще можете да усетите техните настроения, да им помогнете да погледнат на въпросната случка от различни страни и ако не са разбрали притесненията на засегнатите, да ги снабдите с аргументи в тази посока”, съветва Еван Апфелбаум, преподавател в университета в Бостън. Според него да провеждаш тези трудни, нетолкова приятни разговори у дома предварително в една уютна среда е един от начините да се помогне на малчуганите да се справят с такъв тип сложни проблеми в реалния свят.

Наистина родителите и учителите могат да използват като учебни помагала неприятни случки, които са станали популярни, но трябва да знаят, че децата могат да имат достъп и до други неприятни неща в социалните медии, казва Салом Томас-Ел, директор на американско училище. Той смята, че е много трудно да се ограничи отрицателното влияние, което идва от интернет, особено когато темата е гореща. Затова възрастните трябва непрекъснато да следят какво се случва в онлайн средата на подрастващите и да преценяват как това може да се отрази в ежедневието им.

Възрастните трябва да разберат как мозъкът им определя тяхното поведение, казва Дан Сигъл, професор по психология в Калифорнийския университет. По думите му в него се извършват четири основни промени до навършване на тийнейджърска възраст - емоционални проблясъци, социални връзки, търсене на новото и креативно проучване. Те водят до покачване на страстите, подтик да бъдеш част от група и желание за нови преживявания. Тези промени могат да бъдат както положителни, така и отрицателни, в звависимост от това как са насърчавани. Когато човек чувства, че неговият вътрешен кръг е застрашен от външен кръг или от хора, с които не се идентифицира, има вероятност той да се настрои срещу него, допълва професорът.

Още повече че според различни проучвания е небоходимо активно усилие, за да се възприеме информацията за индивиди, които са по-различни от теб, казва Джули Литхот-Хаймс, автор на книги за расизма в САЩ. Най-добрият начин да се преодоляват стереотипи е да се установят искрени връзки с разнообразни хора. “Понякога ние не общуваме с такива. Помислете дали и при вас е така. Попитайте се защо. Ако насърчавате децата си да имат разнообразна среда и приятели, а всеки, който посещава дома ви, е от една и съща група, тогава те неизбежно ще забележат това и вероятно ще го повторят като модел на поведение”, обяснява тя.

“Понякога дори като чуем историята на друг човек, това може изцяло да промени начина, по който възприемаме света. И когато кажеш на някого: Искам да ти разкажа за моя живот и да науча повече за твоя, започваме да се възприемаме не като хора, на които са лепнати етикети, а като човешки същества”, допълва Литхот-Хаймс.

 45% от българите смятат, че някои раси са по-добри

Световно проучване на “Галъп” постави страната ни на едно от първите места по расизъм. Според него 45% от българите са съгласни с твърдението, че някои раси превъзхождат други. Едва 44 на сто смятат, че то е погрешно, а 11 процента нямат мнение.

По-зле от нас по този показател в Европа са само Албания, Северна Македания и Сърбия. Любопитно е, че и 37% от германците и австрийците споделят тезата за расово превъзходство. Най-слаба подкрепа има тя в Исландия – 5 на сто, Португалия – 13% и Франция – 15 процента.

“В България има невинно расистко общество. Не си дава сметка за това, че е расистко. Ние се смятаме за толерантни, за загрижени, за добронамерени. Имаме исторически доказателства за това, с които се гордеем избирателно”, коментира социалният антрополог Харалан Александров пред БНТ. Според него шумните реакции във Великобритания на расисткия сюжет от България се дължат и на изнервената ситуация около Брекзит. Има нужда да се види колко лоши са европейците и случилото се в София е било златен шанс това да стане. По думите му обаче ползата от цялата история е, че въпросът за расизма е поставен на дневен ред и се е видяло как изглежда гетото на нашата нация - лошо възпитание, агресивно поведение, липса на култура и склонност да се нарушават норми.