Представете си, че сте български държавен глава и заедно с чуждия си гост приемате гвардейския почетен караул. Срещу вас е патриаршеският храм и гостът ви пита как се казва той.

- Александър Невски - отговаряте вие.

- Това вероятно е ваш български светец? - пита отново той.

- Не - отговаряте вие - това е руски пълководец, който е победил шведите при река Нева.

- Ооо! - казва гостът и задава следващия си въпрос в колата, която вече се е отправила към президентския офис. Срещу вас е величественият паметник на Арнолдо Цоки.

- Това вероятно е ваш прочут генерал? - пита той.

- Не - казвате вие, - това е руският император Александър II.

- Но кокетната църква вдясно сигурно е прекрасен образец на българската ортодоксална традиция? - не спира с вежливостите си вашият гост.

- Всъщност това е Руската църква - отговаряте вие, след което трябва да отговорите и на следващия въпрос - за името на прекрасния булевард с кестените и жълтите павета, който е, разбира се, булевард "Руски".

Всичко това се случва в рамките на 3-4 минути и на не повече от 500 метра, така че само след минута лимузината вече е пристигнала, вие сте в президентството и пред госта обяснявате за последен път, че офисът на българския държавен глава и премиера са един срещу друг, на булевард "Дондуков", и не, генерал Дондуков не е български генерал, воювал в някоя от победоносните ни войни, а е руски княз.

След всичко това в Гербовата зала на президентството българският държавен глава започва своята реч:

- Ваше Величество (или господин президент), Вие гостувате на един горд и независим народ, известен със своята славна история, силно привързан към своите национални герои и национални традиции...

Това са думи на Петър Стоянов.

Президентът Петър Стоянов според мен не успя да запази президентското си достойнство, след като подкрепи преди няколко години Бареков.

Но въпреки това казаното от него е безспорна истина.

Към изброените добавете и Паметника на съветския окупатор с пушката над главата, който е висок 37 м и е по-висок от всички български държавни символи в столицата.

Имаме огромен грях към националните ни герои. Защото центърът на столицата ни е руски, а когато решихме да вдигнем паметник на Самуил, очите му светнаха, че после едното угасна...

#НямамеЛиСиНашиГерои

#ИскамБългарскиГероиВСтолицатаНаБългария

От фейсбук