Не се страхува от голотата пред камера, не крие годините си, обича предизвикателствата и винаги се осмелява да е истинска

Тайната на щастието според французойката е винаги да действаш, винаги да се развиваш

Церемонията по награждаване на победителите от конкурсната програма на фестивала CineLibri завърши с премиерната прожекция на психологическата драма "Тази, която не съм”. Жулиет Бинош се превъплъщава в 50-годишната разведена учителка Клер, която си създава фалшив фейсбук профил на 24-годишна жена. За целта използва снимка на хубава млада брюнетка. Първоначалната й идея е да следи своя любовник Людо. Само че той приема предложения за приятелство само от хора, които познава лично. За да стигне до Людо, Клер се сприятелява с най-добрия му приятел Алекс. Двамата започват да обменят съобщения и лъжливото им приятелство скоро

прераства във фалшива любовна афера

"Аз не се преструвах, че съм на 24 години, аз бях на 24 години" е една от емблематичните фрази от тази любовна драма, засягаща проблема за разликата между виртуално и реално, за това кое е по-стойностното съществуване – онлайн или офлайн и кой определя правилата къде сме по-истински.

Няма по-подходяща актриса за тази роля от Бинош, която доказва с всяка своя роля, че талантът е над всичко. Според филмовите експерти тайната на успеха й се крие в комбинацията от безкрайна любов към работата, взискателност към себе си, амбициозност и готовност да поема рискове. "Обичам новото, непознатото и не желая да се затварям в зоната си на комфорт", категорична е актрисата пред "Marie France" и допълва, че "Тази, която не съм” е изключително важен филм, защото показва как социалните мрежи ни правят едновременно по-свободни, но и по-зависими; как разпалват желанието ни да бъдем нова версия на себе си, но същевременно ни затварят в илюзии, дори в лъжи.

"Аз винаги живея в настоящето – искрена е Бинош. - Не забравям миналото, но то е обърната страница. Наскоро изучавах Дървото на живота "Сефирот". Според Кабала то показва много ясно, че ако човек не е преминал три етапа в своето съществуване, остава завинаги в юношеството, без да достигне зрелостта - която е синоним на свобода. Тези три етапа са желанието за власт, за сила и за наслада. Ако не излезем отвъд тях, неизбежно се връщаме отново и отново в началната точка и страдаме."

Жулиет Бинош не е просто красива актриса, тя е великолепна личност, която умее да завладява другите. Във Франция е обожавана.

Номинирана е за "Сезар" цели десет пъти

и е запазила мястото си сред грандамите на френското кино. Почитана е обаче и извън родината си. Наричана е "най-голямата изненада на Оскарите". Когато през 1997 г. е номинирана за ролята си в "Английският пациент", дори самата тя не очаква да грабне наградата. Всички смятат, че статуетката ще отиде при неповторимата Лорън Бакол за режисирания от Барбра Стрейзънд "Огледало с две лица". Когато Кевин Спейси обявява името на Бинош като победителка, самата тя е шокирана и успява да каже само: "Ужасно съм изненадана. Не съм си подготвила реч. Бях сигурна, че Лорън ще спечели. Смятам, че тя го заслужава. Не мога да повярвам. Може би сънувам".

Ролята, с която печели най-много международни почитатели, неизменно е в "Шоколад" – история за сладостта, страстта и изкушението. Запленявайки самия Джони Деп, Бинош разказва една цветна приказка за щастието. Актрисата има в актива си много по-разтърсващи роли, но

тази в "Шоколад" й носи славата на съблазнителка.

Бинош разказва също, че трудностите в детството са я направили по-издръжлива и са й дали смелостта да не се страхува от новото. Жулиет е само на четири години, когато родителите й – скулптор и актриса – се развеждат. Малкото момиче е изпратено в пансион. Когато става на 15 години, тя заживява сама в Париж, където учи в училището по изкуства. Изявява се в няколко театрални постановки и получава покана за второстепенни роли в "Семеен живот" и "Здравей, Мари". Печели слава още в началото на 20-те си години с превъплъщенията си в "Лоши чувства" и "Непосилната лекота на битието". Години по-късно Бинош ще разкрие пред пресата, че силата за оцеляване е наследила от баба си по майчина линия. Тя е била полякиня, изпратена от нацистите в Аушвиц, която обаче успява да оцелее и да избяга във Франция. Жулиет признава, че често мисли за нея и за това колко смела е била. Бинош също доказва, че е от оцеляващия тип. Тя не само се справя сама, но и успява да разкрие таланта си.

Първият й голям успех идва с "Три цвята: синьо" на Кшищоф Кешловски. За ролята си печели "Сезар" и награда от фестивала във Венеция. И до днес актрисата смята тази своя роля за една от любимите си.

Всъщност тя бързо открива, че я интересуват не толкова наградите, колкото възможността да предизвиква себе си с различни роли и да открива нови и нови аспекти от личността си. Може би точно заради това след като спечелва "Оскар" за "Английският пациент" тя решава да се отдаде само на театъра за известен период. Решението е прието като странно – та точно тогава тя е затрупана с предложения за филми и във Франция, и в САЩ. Жулиет обаче

е вярна единствено на себе си

– тя е категорична, че няма да приема роли, които не я вълнуват, и мъдро преценява, че в такъв момент интересът към нея е прекалено комерсиален. Затова отказва множество предложения и се изявява единствено на театралната сцена.

Любовта й към киното обаче е много силна и тя се завръща на големия екран като Жорж Санд в "Децата на века". В свое интервю актрисата споделя: "Не съм велика французойка. Жорж Санд, Маргьорит Дюрас, Симон дьо Бовоар – това са великите французойки."

Следват десетки роли – някои в драми, други в комедии; едни в сериозни филми, други в блокбъстъри. Незабравими остават превъплъщенията й в "Брулени хълмове", "Хусар на покрива", "Камий Клодел 1915", "Взлом", "Париж, обичам те".

Днес Бинош е доказала, че може да изиграе всичко, но въпреки това продължава да провокира себе си и да изненадва зрителите.