Кръводарителите не се информират задължително, ако са носители на опасни болести. За момента не съществува гарантиран ангажимент на РЗИ или на личните лекари да предават получените данни на пациента.Това се оказва особено опасно, защото според здравни специалисти едва 3% от заразените с хепатит С са диагностицирани, а откриването на ХИВ при някои пациенти отнема повече от 10 години, през които те не получават адекватно лечение и са разпространители на вируса. Затова са необходими спешни мерки. От Министерството на здравеопазването съобщават, че предвиждат нормативни промени за създаване на система за “ранно оповестяване на инфекцията”.

Задължително дарената кръв се изследва за различни инфекции, сред които ХИВ, хепатит В и С, сифилис. Ако те бъдат установени, кръвта се унищожава по специална процедура. Няма обаче гаранция, че дарителят ще бъде уведомен за това, че е носител на опасно заболяване. Официално информацията трябва да се предостави от центровете за трансфузионна хематология на районните здравни инспекции, които от своя страна би трябвало да се постараят да издирят личния лекар. Случаи показват, че понякога, докато информацията стигне до пациента, минават години. Проблемът е, че не съществува ясна разпоредба кой носи отговорност да сигнализира лично дарителя и всъщност не се проследява дали данните изобщо се предават. Няма и установена система за информиране на тези, които са без личен лекар или не са здравноосигурени.

Според Закона за кръвта кръводаряването и кръвопреливането (ЗККК) резултати могат да бъдат потърсени от самия дарител, но само при желание и инициатива от негова страна. Това става с предварително подадено заявление на мястото, където ще се извърши процедурата. Данни могат да се получат в определени часове на регистратурата на кръвните центрове или в някои случаи да се проверят на сайта на Националния център по трансфузионна хематология. Факт е обаче, че в повечето случаи, когато не са системни кръводарители, хората стигат до процедурата при сериозен проблем с техен близък. Затова в такъв момент на стрес те дори не се сещат да поискат специална декларация или забравят да проверят резултатите си. Според здравни специалисти тази система крие множество капани и настояват да има механизъм всички кръводарители с рискови резултати да бъдат уведомявани задължително и максимално бързо. През май тази година нашумя случаят на 33-годишен мъж, който е научил, че е носител на хепатит С цели четири години след като е дарил кръв.

От сдружение “ХепАктив” уточняват, че според Световната здравна организация около 110 хиляди българи са носители на хепатит С. Данните са на база на епидемиологична статистика, според която 1,5% от населението е заразено с вируса. В същото време средно по 200 души на година се диагностицират в страната ни. Затова от “ХепАктив” алармират, че данните показват, че едва 3% от тези 110 хиляди са диагностицирани. Което означава, че 97% от заразените дори не знаят, че са носители на вируса, което прави над сто хиляди българи. А изследване за хепатит С не се включва в годишния профилактичен пакет, нито се поема от здравната каса. Проблемна е ситуацията и с носителите на ХИВ. По данни на СЗО в световен мащаб 49% от инфектираните не знаят за състоянието си и не предприемат нито лечение, нито ограничаване на разпространението на вируса. Оулен Райън от Международната асоциация срещу СПИН изтъква, че в повечето случаи откриването на болестта при зрял индивид отнема 8-10 години. Причината за това е, че за този период вирусът “живее” в организма, без това да предизвиква каквито и да било симптоми. Когато се стигне до такива обаче, лечението му става много по-трудно. Затова здравни специалисти са категорични, че е престъпление при установяване на проблем след кръводаряване носителят на вируса да не бъде уведомен задължително.

Преди дни от Министерството на здравеопазването съобщиха, че предвиждат изграждане на система за “ранно оповестяване на инфекцията”. Министър Кирил Ананиев подчерта, че е предложена нормативна промяна, която предвижда центровете по трансфузионна хематология да съобщават незабавно наличието на положителни резултати за трансмисивни инфекции лично на донорите, на личните лекари и на съответната регионална здравна инспекция. Информацията бе съобщена по време на представянето на технологията NAT (Nucleic Acid Testing) - най-съвременният метод за изследване на кръв за трансмисивни инфекции в световен мащаб, който се въвежда за първи път в България.

“За мен е от изключително значение, че въвеждаме NAT технологията за диагностика на донорската кръв за трансмисивни инфекции и вдигаме качеството на трансфузионната система на България на световно ниво – бе категоричен министърът. - По този начин ще повишим сигурността на дарената кръв и на кръвните компоненти и ще създадем възможност да се предотвратяват случаите на заразяване на пациенти с трансмисивни инфекции поради ранното им откриване. Досега се работеше по два метода, които са много чувствителни, но скритият “прозоречен” период, в който не може да се открие налична инфекция, стига до повече от 3 седмици. NAT технологията скъсява изключително много времето – до 3-4 дни, в което излизат резултатите на изследваната кръв и кръвни компоненти.”

Всичко това става възможно благодарение на Националната научна програма “Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система в Република България”. Тя е утвърдена с решение на Министерския съвет, а финансирането за пилотно въвеждане е осигурено от Министерството на образованието и науката и е в размер на пет милиона лева. От Министерството на здравеопазването уточняват, че вече са закупени шест апарата от най-висок клас за извършване на NAT диагностика на дарената кръв с необходимите реактиви и софтуерно осигуряване, като два от тях са за Националния център по трансфузионна хематология, а за всичко регионални центрове по трансфузионна хематология (РЦТХ) е осигурен по един апарат.