Кръводаряването срещу заплащане е забранено от закона, но бизнесът процъфтява. Цените се преценяват на място, най-вече според облеклото на търсещия. Всяка година намаляват безвъзмездните дарители, като България вече е на едно от последните места в Европа по брой доброволци. А нужда от кръв в страната имат над 500 човека всеки ден.

300 лева искат за дарител пред Спешното отделение на ВМА София, установи проверка на “168 часа”. Отстрани на бариерата към задния вход на болницата винаги има хора, които предлагат кръв. В повечето случаи те не са самите дарители, а само посредници, но могат да доставят човек, който да дойде на място даже за по-малко от половин час. Цените обаче варират най-вече според личната преценка на предлагащите. Те оглеждат внимателно човека, който търси, и се пазарят според дрехите, обувките или бижутата му. Най-често се искат между 300 и 400 лв. на дарител. За големи операции обаче понякога са необходими дори 3-4 бележки – съответно 3-4 дарители, което прави сумата непосилна за много хора. За по-редките кръвни групи цените стигат дори до 600 лв. на човек.

Според Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (ЗККК) глобите за предлагане и рекламиране на кръв са от хиляда до десет хиляди лева. Въпреки това дилъри има и пред Националния център по трансфузионна хематология, както и пред регионалните центрове в големите градове. Пациенти споделят, че дори в някои спешни отделения или клиники по интензивна терапия също се предлага кръв на черно. Най-често става дума за санитари в болницата, които препоръчват свои близки за кръводарители. Според запознати тогава е възможно човек да се спазари и за по-ниска сума.

Това обаче е забранено от закона. Според ЗККК вземането на кръв може да се заплаща единствено от самото болнично заведение и то само “при спешни случаи и при липса на налични количества от необходимата кръвна група в съответния център за трансфузионна хематология; за производство на ваксини, серуми и имуноглобулини; за научноизследователски и диагностични цели в медицината.” Цените тогава са между 90 и 160 лв. за дарител. Според данни на Българския червен кръст всяка година спада броят на доброволни и безвъзмездни кръводарители. От Българската асоциация за доброволно кръводаряване обясняват, че според препоръките на Съвета на Европа всяка страна трябва да покрива сама нуждите си от кръв и кръвни продукти. България обаче е на едно от последните места по кръводаряване в Европа. Броят на кръводарителите е около 22 на 1000 души, а средната цифра за Европа е около 30 кръводарители на 1000 души.

От асоциацията са категорични, че проблемът е още по-голям, тъй като доброволните кръводарители са изключително малко, защото повечето хора дават кръв само за свои роднини и приятели при нужда. Според статистиката повече от 85% от дарената кръв в България е от роднини на нуждаещите се, а едва 15% е от доброволци или е купена на черно. Всеки ден над 500 човека в страната имат нужда от кръвопреливане. От Националния център по трансфузионна хематология обясняват, че дарена кръв се използва за лечение при пациенти с остри кръвозагуби, причинени от травми, за лечение на тежки изгаряния, при планови и спешни хирургични и акушерски интервенции, при несъвместимост на майката и плода, за лечение на злокачествени заболявания, както и за поддържане живота на пациенти с различни вродени анемии и хемофилии. По данни на центъра в страната има 282 трансфузионно зависими пациенти, които се нуждаят от кръвопреливане на всеки три седмици.

По принцип на хората, на които често им се налага кръвопреливане поради заболяване, не им се изисква да предоставят бележки за дарители. Не би било възможно те да уреждат по няколко доброволци всеки месец. Но всъщност и от хората, на които им се налага операция или преливане по спешност, не би трябвало да се иска задължително някой да дари кръв за тях. Официално такова изискване няма, но пациенти споделят, че в много болници не започват дадена операция или кръвопреливане преди да се предостави бележка за едни или няколко кръводарители. За по-сериозните процедури понякога е нужно кръв да дарят поне четирима човека. А не всеки може да намери бързо толкова познати, които са готови и достатъчно здрави да дарят кръв. Затова дилърите се възползват от безизходната ситуация и печелят доста добри пари.

“Задълбочава се порочният кръг, при който властва фалшивата теза, че всяко вземане на кръв се счита за даряване до доказване на противното. В същото време липсва активност за доказване на противното, дори то да е очевидно. Това институционално примиряване води и до дискредитиране на истинското доброволно и безвъзмездно кръводаряване” – е едно от основните заключения на Обществения форум по проблемите на кръводаряването и осигуряването на кръв и кръвни съставки за нуждите на здравеопазването, организиран от областната организация на Българския червен кръст-Русе съвместно с Русенския университет “Ангел Кънчев”.

Във форуми в интернет е изтъкнат и друг проблем – че в крайна сметка купената кръв може и да се окаже негодна. В тези групи се съветват всички хора, готови да платят за дарители, никога да не го правят преди да получат бележка. Дори и капаро да не оставят, защото може да се окаже, че човекът не отговаря на нужните условия – най-често се оказва, че има нисък хемоглобин, защото скоро е дарявал кръв.

Основните изследвания за ХИВ, сифилис, хепатит и т.н. се осъществяват след получаване на бележката. Тоест реално получената кръв може и да не бъде годна за използване. В група за кръводаряване потребител пише: “Хора от цялата страна са изправени до стената в ситуация, в която техен близък е приет в болница. Няма операция преди да се запълни банката. Така паразитите изнудват и без това изпадналите в немилост хорица, които са принудени да заплатят за негодната кръв във вените им. Негодната кръв, която бива изхвърляна, след като бъде обявена за такава след изследванията. Негодната кръв, от която никой нуждаещ се не може да се възползва. Негодната кръв, която изпадналите в немилост хора са принудени да закупят поради простата причина, че няма към кого другиго да се обърнат.”

От Българския червен кръст подчертават, че съществува и друг риск, когато хората са принудени от обстоятелствата да дарят кръв, те понякога са склонни са скрият някои свои заболявания или състояния, за да не им откажат да станат кръводарители. За свои проблеми премълчават и платените дарители. От Националния център по трансфузионна хематология са категорични, че единственият шанс да няма търговия на черно и да няма отчаяни близки е да има повече доброволни кръводарители.

Специалистите уточняват, че дарената от един човек кръв може да помогне дори на трима пациенти. При спешна нужда от кръводарители пациентите и техни близки могат да търсят съдействие от доброволци. Във фейсбук има различни групи за безвъзмездно кръводаряване. Там пари не се искат. Единствено да се спазват определени правила, да се дава точна информация за нуждите от кръв, данни на пациент и телефон за връзка с близки. Все повече хора успяват да се справят в трудни ситуации именно благодарение на тези групи за взаимопомощ.

Кръв може да се дарява в Националния център по трансфузионна хематология, в центровете за кръводаряване в областните градове, в лечебно заведение, което има отделение по трансфузионна хематология, както и с помощта на мобилен екип за кръводаряване при кръводарителска кампания. От Центъра често са инициатори на различни доброволчески акции. Миналия месец съвместно с Българския червен кръст такава бе организирана в сградата на Народното събрание сред депутатите. Целта бе да се насочи вниманието на обществото към проблемите, свързани с осигуряването на кръв и кръвни съставки, необходими за нуждите на здравеопазването.

Всяка година се раздават и наградите “Заслужен кръводарител”. Тази година сред отличените доброволци бяха Цветан Митев от Добрич, който безвъзмездно е дарил кръв 37 пъти, Николай Иванов от Стара Загора - дарил над 20 пъти, Дечка Иванчева от Панагюрище - дарила кръв над 17 пъти. Националната природоматематическа гимназия беше отличена за своя принос в кръводаряването и информационните кампании, насърчаващи учениците да се включат в доброволните инициативи.