Под контрола на археолозите са намерени 15 златни и множество бронзови монети от времето на император Теодосий II

Златно монетно съкровище разкриха затворници с металотърсач в района на болницата в Девня. Те са с лек режим на наказанията и работят под контрола на археолозите.

Наскоро бяха отпуснати 15 000 лева от Министерството на културата за разкопки в древния Марцианопол. Ръководител на проучванията в кв. “Река Девня” е д-р Христо Кузов от Регионалния исторически музей във Варна. Засега от земните пластове са извадени 14 златни монети на император Теодосий II (408-450 г.) и една - на съпругата му Елия Евдокия. Те са

били укрити при

унищожаването

на Марцианопол

от хуните,

предполага археологът. Разкопките са на площ от 70 кв. м и на три метра дълбочина.

От няколко години държавата и община Девня отпускат средства за разкопки в историко-археологическия резерват Марцианополис, досега се проучваше карето западно от Музея на мозайките.

Мястото, на което е открита сензационната находка, обаче е ново. Сега общината камери и прожектори, за да се обезпечи сигурността на съкровището, голяма част от което още е под земята.

Това е

второто монетно

съкровище, на

което се

натъкват

археолозите

в землището на кв. “Река Девня”. През 1929 г. там случайно е открито едно от най-големите съкровища в историята на света - 100 000 сребърни римски монети, около 350 кг, от времето на Марк Антоний. Предполага се, че става дума за градската хазна на Марцианопол, укрита при разграбването и опожаряването на града от готите и карпите.

По време на разкопките сега излизат и бронзови монети, общият им брой е 40. Такива се засичат и в карето западно от Музея на мозайките, но тяхната стойност е най-вече културно-историческа. Вече стана ясно, че Министерството на културата спешно ще отпусне още средства, за да разшири археологическото проучване в резервата.

“Трети сезон провеждаме разкопки. Целта ни е да ги завършим, за да разкрием колкото се може повече архитектура от руините на римския град Марцианопол, после да ги адаптираме в околомузейното пространство”, заяви Кузов.

Предполага се например, че

пред

поликлиниката

в Девня е

минавала

главната улица

на Марцианопол

Покрай нея може да се попадне на форума и на важни обществени сгради.

“Западно от Музея на мозайките обитаването е било много интензивно. Става въпрос само за Римската и Късноантичната епоха. Има 6 етапа на обитаване и застрояване”, каза още Христо Кузов. По думите му е открит зид, строен в началото на III в.

В началото строителството е било от дърво. В средата на втората половина на III в. градът е опожарен и унищожен, коментира археологът. Според него най-масивно и представително е било застрояването по времето, когато Марцианопол става столица на Втора Мизия. Смята, че тогава строежите са били с мраморна облицовка и настилка, с мозайка и дори на места с подово и стенно отопление.

Марцианопол бил изграден от Марк Улпий Траян на мястото на старо тракийско селище при девненските извори след Втората дакийска война, завършила през 106 г. Градът бил важен стратегически център. До 187-193 г. Марцианопол принадлежал към провинция Тракия с главен град Пловдив, а след това към Долна Мизия с главен град Констанца. Достигнал висок икономически и културен разцвет, сякъл и свои бронзови монети.

Край на възхода му сложили готските нашествия в средата на III в. През IV в. обаче значението на Марцианопол нараснало за сметка на Одесос като укрепен център на най-късия път от Дунав до новата столица на империята - Константинопол. През 332 г. император Константин I следил от Марцианопол сраженията на римските войски с варварите.

През 376 г. голяма група вестготи, притиснати от движещите се на запад хуни, получили, със съгласието на източноримския император Валентда преминат Дунав и да се заселят като федерати в провинциите Скития и Втора Мизия. Експлоатирани от местните административни и военни лица, те въстанали. Големи готски маси опустошили източнобалканските земи. Едно от сраженията през 377 г. станало на 9 мили от Марцианопол. Римляните били разбити. И до днес иманярите

търсят на това

място плячка

от битката

През 447 г., при голямото нападение на хуните начело с Атила градът бил превзет и разрушен. При нападенията на аварите през 614-615 г. той бил окончателно изоставен.

Малко известен факт е, че при разкопки през 50-те години на миналия век на територията на резервата е

открита епископска

базилика,

което потвърждава данните, че Марцианопол е бил и важен християнски център в пределите на Римската империя. Този обект обаче не е проучен докрай и е бил засипан със земна маса, за да не се руши от атмосферните влияния и за да не бъде разграбен от иманяри.

Марцианопол е известен със запазения амфитеатър. Днес той е под моста на магистрала “Хемус”. Там сега се правят исторически възстановки.

Най-известната сграда в Девня е Музеят на мозайките, посещаван от десетки хиляди туристи. Запазените мозайки си съперничат с другите известни подобни римски образци в Европа. Музеят, който е изграден върху частна римска сграда с впечатляващи декоративни мозайки, представлява единствената засега социализирана част на късноантичния и ранновизантийски град Марцианопол, който е бил два пъти по-голям от Одесос.

Проучената част

е едва 2% от

общата площ

на Марцианопол. Половината от земните пластове не са застроени и няма пречки да бъдат изследвани, казват археолозите. Затова след дългогодишно прекъсване и по инициатива на кмета на Девня Свилен Шитов през изминалото лято разкопките в резервата бяха подновени.

Кметът на Девня е твърдо решен да инвестира в проучванията на хилядолетното културно-историческо наследство на града, защото то има потенциала да засенчи индустриалния му имидж и да го превърне в атрактивна туристическа дестинация.