Няма човешка вина за трагедията в Алпите от 2018-а. Българката Калина била на 500 м от заслон, когато бурята връхлетяла
Калина Дамянова бе сред 10 планинари, 7 от които бяха застигнати от бялата смърт. Няма човешка вина за трагедията
Никой жив човек не носи наказателна отговорност за трагедията в Швейцарските Алпи на 30 април 2018 г., когато след снежна буря загинаха седем души, сред които и 52-годишната българка Калина Дамянова. Тя беше намерена все още жива, макар и премръзнала, в преспите, но почина по-късно, след откарването ѝ в швейцарска болница.
Прокурорът от швейцарския кантон Валезе архивира делото. Така, според агенция Анса, е заключил магистратът в края на разследването за трагедията в зоната на Пине д’Арола.
След като
прекараха
леденaта нощ на
30 април м.г. на
височина 3270 м, по протежение на маршрута Haute Route на връх Монблан, седем души от десетчленната група загинаха под снеговете. Сред тях бяха 59-годишният алпийски водач Марио Кастильони, българската му съпруга Калина Дамянова и други петима италианци. Групата, тръгнала по иначе не особено сложния планински маршрут, загубила ориентация заради разразилата се снежна буря. Десетимата спрели на 550 м от планински заслон, в който искали да се приютят.
Точно до групата на Марио и Калина се намирала и друга група от четирима французи, без алпийски водач, които успели да се спасят въпреки хипотермията.
Според прокурора по делото четиримата оцелели благодарение на факта, че успели да издълбаят дупка в снега, за да се предпазят от силния вятър. Изграждайки стена от сняг и камъни, те се преборили с вятъра, а освен това се поддържали будни през цялата нощ. Това се оказало решаващо за спасението им. Те нямали никакъв контакт с другата група, която се намирала на метри разстояние.
Групата с българката, която прекарала нощта на 15-20 м по-надолу, пък се опитала да се брани от студа и вятъра чрез късове скали и раниците си. Силният вятър обаче отвял всичките им материали, които по принцип би трябвало да им послужат в тези случаи. През нощта един от членовете на групата я оставил и си издълбал скривалище в снега, докато другите останали заедно. Седем от тях, сред които и водачът Марио, починали. Те били открити сутринта в 6,30 часа на 30 април от алпийски водачи.
“При подобни обстоятелства, ако сложиш ръка на лицето си, я виждаш, но краката си – не.
Дори да си на 100
м от планински
подслон, не е
възможно да го
откриеш”, коментира след трагедията световноизвестният италиански алпинист Райнхолд Меснер.
“Това са условия, на които съм попадал поне сто пъти. Проблемът е, че ако си на Антарктида, е много трудно, защото няма цепнатини, за които да се хванеш, докато в планината има. Със силния и студен вятър, ако нямаш подготвка за преодоляване на екстремни ситуации, главата ти се замайва. Бурята те поваля и последствието от това е смърт.
Мислим си, че облеклото, обувките и джипиесите ни правят сигурни, но планината винаги е опасна”, коментира още Меснер.
Калина Дамянова и мъжът ѝ Марио Кастильони живееха от дълги години във Вале ди Муджо, в кантон Тичино.
Семейството
се занимаваше
с организиране
на екскурзии в
планината
Двамата бяха признати за експерти в своята сфера.
Те имаха собствена агенция в град Киасо, която организирала фаталната експедиция. Кастильони бил с 25-годишен опит като планински водач.
Групата на Марио попадна в капана на лошото време в края на април 2018 г., поради което се принуди да прекара нощта срещу 30 април на открито без подслон.
Те тръгнали два дни по-рано по 180-километров маршрут, който се преодолява със ски за няколко дни – от френския град Шамони до швейцарския Цермат. Той е известен сред алпинистите като “царицата на зимните преходи”, тъй като е доста труден.
Скиорите трябвало да достигнат до заслона “Кабан де Виньет” на 3157 м надморска височина.
Напълно неочаквана силна снежна буря с плътна мъгла и скорост на вятъра до 100 км в час обаче объркала плановете им.
Оцелял в трагедията: Жив съм по случайност
73-годишният Лучано Катори от Минузио, кантон Тичино, беше част от фаталната експедиция с българката. “Там горе се родих втори път. На 72 г. започнах да живея отново и оттогава всеки ден е като дар за мен. След опит като този спираш да се оплакваш и цениш всички неща”, разказва Катори пред в. “Кориере ди Тичино”.
“Защо съм жив? Рационално погледнато, мога да дам хиляди обяснения, но мисля, че всичко е плод на случайност.”
Лучано Катори е пристрастен открай време по ски спорта и алпинизма. Много от пътуванията си в чужбина и планината той е реализирал чрез агенцията на Марио Кастильони, когото определя като отличен водач. Съвсем очаквано Катори приел поканата на Кастильони да се включи в групата, която щяла да достигне от Шамони до Цермат.
“Тази експедиция трябваше да закрие по най-добрия начин зимния сезон, следвайки маршрут с умопомрачително красива панорама, сред прекрасни ледници и върхове, на квота между 2880 и 4000 м. Технически това се смята за средна трудност.”
Групата от десет алпинисти тръгнала на 25 април при отлично време. “Всичко протичаше гладко до вечерта на 27 април”. След изминаването на “царския етап” и 10 ч вървене стигнали до заслон, където Кастильони преценил ситуацията. Първоначално групата трябвало да продължи към Цермат и да спи в заслона Накамули, във Вале д’Аоста. Прогнозите обаче били зa предстoящо влошаване на времето на следващия следобед. Така се стигнало до план Б – да се качат на Пине д’Арола и да слязат със ски в селото, където да стигнат към обед, избягвайки лошото време. На следващия ден трябвало да поемат отново по предвидения маршрут. В неделята на 28 април обаче се променило всичко. Температурите паднали, въпреки че бил хубав ден. Групата потеглила към 6 часа сутринта. “Към 9,30 ч бяхме пометени от буря и беше невъзможно да продължим със ските. Сложихме си котките за ледено катерене, опитвайки се да продължим с тях. Нямаше никаква видимост, ветровете бяха толкова силни, че ни поваляха на земята. Бяха необходими 5 часа за преодоляването на разстояние, което се взема иначе за половин час. Умората ни налегна, но не можехме да спрем нито за хранене, нито за пиене заради риска от заледяване на ръцете след сваляне на ръкавиците.”
Групата знаела, че заслонът е наблизо, но не можели да стигнат до него.Тъмнината се сгъстила, решили да останат заедно.
Картори чул стенанията на другите и как някои “угасват”, но единствената му мисъл била да не заспи. Дошла сутринта и тримата оцелели се вдигнали на крака. Катори първо имал халюцинации, а после припаднал. Междувременно спасителните екипи започнали да пристигат. Температурата на тялото на Катори била 26 градуса.
Най-четени
-
Въпреки старанието ми...
Въпреки старанието ми все още има и някакви хора, които ме харесват. От
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков
-
Галерия След две епохални постижения в Космоса България се връща в играта
Людмила Филипова и Нели Симеонова с времеви мост възобновиха производството на космически храни, за да възстановят славата ни на трета страна в света През 2024 г