В утрото на 22 юни 1941 година - неделя и ден на Вси светии, митрополит Сергий (Страгородски) отслужил литургия и се готвел да прочете акатист, когато му съобщили за началото на войната. Владиката веднага произнесъл проповед, която още същия ден била размножена и изпратена да се чете в малкото останали неунищожени от болшевиките енории.

Това било първото обръщение към народа на Съветска Русия. По това време Сталин бил изпаднал в нервна криза в своята дача и вече мислел да си подаде оставката.

Знаменитото

“Братя и сестри” ­

обръщение християнско и съвсем не съветско ­ на Йосиф Висарионович щяло да прозвучи чак на 3 юли. По време на главоломното настъпление на хитлеристките войски в руските предели Руската православна църква се обръща към целия свят с призив за помощ.

Този зов стига и до ушите и сърцето на Негово Високопреосвещенство Илия Карам, митрополита на Ливанските планини. Той поддържал близки връзки с руските емигранти, живеещи в Бейрут; на много от тях владиката помогнал да си намерят покрив над главата и работа. Даже в Ал Хадаса, район, принадлежащ на неговата епархия, построил за руските семейства няколко къщи.

Призивът за помощ стигнал до митрополит Илия в началото на 1942 година. Той се усамотил в манастира на Пресветата Божия майка в Северен Ливан и в продължение на три дни, без да вкуси хляб и да пие вода,

коленопреклонно

се молил в криптата

на манастира

И ето че Пресветата Дева му се явила и му предала послание! В него се казвало, че в името на спасението на Русия комунистическият режим, начело на който стоял Сталин, трябва да предаде на Московската патриаршия няколко храма, да освободи затворените духовни лица и да разреши на свещениците, повикани в армията, да изпълняват религиозни обреди. И още – с Казанската икона да бъдат направени кръстни обиколки на Москва, Ленинград и Сталинград.

Митрополит Илия помолил една от емигрантките да преведе посланието на Богородица на руски език и веднага го изпратил чрез службите на Червения кръст на Сталин и митрополит Сергий, бъдещия руски патриарх. Казват, че Сталин бил изключително развълнуван от това послание. Той го предал на военното командване и на Руската православна църква и възложил на генерал Шапошников, който се ползвал с пълното му доверие, да изпълни всичко. Включително да изпрати на фронта Казанската икона на Божията майка, за да благослови войските.

Но как и защо Сталин повярвал

на посланието

на Богородица? Малцина знаят, че той бил подготвен за това от една друга свръхестествена случка, която го поразила напълно.

"През 1941 година, когато немците били вече в подмосковското село Химки, от Москва се канели да изнесат мощите на светия княз Даниил – разказва в спомените си монахиня Сергия Клименко. – През нощта на 23 ноември по стар стил

княз Даниил Московски се

явил на Сталин

и му казал: Аз съм стопанинът на Москва, не ме пипайте, защото ще стане лошо за вас!"

Сестра Сергия научила за това явяване на княз Даниил от архимандрит Йеремия Лебедев, който по това време, вече след войната, бил касиер на патриарх Алексий.

Но да се върнем към посланието на Богородица и неговото изпълнение. Както е добре известно, единствената сграда, оцеляла сред руините на Сталинград, бил храмът, посветен на Казанската икона на Божията майка.

В тази църква неведнъж влизал легендарният армейски командир маршал Чуйков. Той стоял мълчаливо и палел свещи, молейки се за победа над врага. Именно пред Казанската икона отслужил молебен в подстъпите на Сталинград и митрополит Николай Ярушевич през ноември 1942 година.

По това време самолет с Казанската Пресвета Богородица на борда прелетял около Сталинград – този факт бил потвърден по-късно от маршал Г. К. Жуков в разговор с писателя Юрий Бондарев. Между другото, маршалът по време на цялата война пазил в автомобила си копие на Казанската Богородица.

В същото време Петербург, прекръстен от болшевиките на Ленинград, оцелявал геройски в мъртвата хватка на немската блокада. Хората умирали не само от бомбите и снарядите, но и от глад и студ. През декември 1941 година дневната дажба от хляб била равна на 125 грама – малка, черна и клисава филийка, която се побирала в дланта на едно дете.

Но тези гладни, едва влачещи краката си ленинградчани, следвайки поръчението на Божията майка, предадено чрез митрополит Илия,

изнесли от Владимирския събор Казанската икона

и започнали да обикалят града

Те твърдо вярвали, че докато тази светиня се намира в Питер, никакъв враг не може да го превземе. Така и станало – немците не успяват да превземат Ленинград, обсаждайки го близо три години. По-нататък иконата заедно с тази от Москва започва своето шествие по фронтовете на жестоката война.

Нещо повече – със своите молитви митрополит Илия спасил и Руската православна църква от нейното окончателно унищожение от болшевиките. Промененото отношение на правителството към РПЦ в първите години на войната станало прелюдия към още по-решителни действия от страна на властите. На 4 септември 1943 година в своята дача в Кунцево Сталин се съвещава с Маленков и Берия.

На съвещанието присъствал и полковник Г. Карпов от НКГБ, наскоро назначен за началник на отдела, осъществяващ контрол върху дейността на религиозните организации. И така, от кабинета на Сталин полковник Карпов позвънил на митрополит Сергий. В късната вечер на същия ден през Троицката порта на Кремъл влязла черна правителствена лимузина.

В нея се намирали местоблюстителят на Патриаршеския престол митрополит Сергий, митрополит Алексий Симански и митрополит Николай Ярушевич. След няколко минути те били вече в кабинета на Сталин. В хода на разговорите генералисимусът нееднократно подчертал, че

“Църквата може да разчита изцяло на поддръжката на правителството

по всички въпроси, свързани с нейното организационно укрепване и развитие вътре в СССР".

Сталин съобщава на митрополитите, че е решил да възстанови патриаршията и иска да отвори отново храмовете и семинариите и да възобнови публикуването на вестника на Московската патриаршия. Четири дни по-късно свиканият архиерейски събор избира митрополит Сергий за патриарх.

Започвайки от този момент, се възстановяват хиляди черкви и десетки манастири. И така, през 1949 година по руските земи вече се извършват богослужения в 14 477 православни храма и в 85 манастира.

Да припомним само, че през 1943 година завършва обявената преди войната "Безбожна петилетка", в резултат на която в СССР е трябвало да бъде закрит и последният храм и унищожен и последният свещеник!

Такава е историята на митрополит Илия и неговия молитвен подвиг. За мнозина тя навярно звучи като приказка. Но преди години един

руски екип от кинодокументалисти

тръгва към Ливан,

за да съхрани лицата и разказите на хората, които са живели и служили с живия владика Илия. Сред тези кинотворци бил и Валерий Поволяев, който разказва вълнуващата история за откриването на мястото, където митрополитът на Ливанските планини извършил своя молитвен подвиг в началото на 1942 година.

"Трябваше да направим истинско журналистическо разследване, докато попаднем на това свято място, намиращо се на около 60 км северно от Бейрут - разказва кинодокументалистът. - Там, ако се движиш покрай морето по стария път, се намира обителта "Деир Сайдет ел Нурия", което в превод означава Манастирът на Божията майка, носеща светлина."

Манастирът е разположен на върха на една висока зелена скала. А на около 50 метра под светата обител, до нивото на морето, се намира една

древна пещера, пригодена за църква

Що се касае до иконата, пред която се молил владиката Илия - тя била изписана според преданието, лично от св. евангелист Лука.

Историята разказва, че в древността търговци от Константинопол през една непрогледна нощ попаднали със своя кораб в ужасна морска буря. Усещайки, че краят им е близо, те решили да се помолят за помощ на Богородица. И тогава черната нощна тъма била разсечена от лъч светлина, идващ като че ли от някакъв фар.

Така корабът попаднал в един тих и защитен от бурята залив, където намерил своето спасение. На сутринта търговците обходили брега и установили, че

лъчът светлина дошъл от една пещера с икона

на Дева Мария

Именно тази древна пещера са успели да заснемат руските кинодокументалисти.

Включително и чудотворната икона, оцеляла по чудо в един страшен пожар, избухнал в пещерния храм. Същата, пред която владиката измолил спасението на Русия. С много усилия документалистите успяват да открият и тленните останки на митрополит Илия. За него се знаело, че е погребан в подземието на един храм в Бхамдун, който по време на гражданската война през 1975 година бил взривен от ислямисти.

Ситуацията се изяснила след намесата на Георг Ходър, тогавашния митрополит на Ливанските планини; той разказал на руския екип, че останките на владиката Илия били извадени от разрушения храм и временно били положени в един домашен параклис.

Понастоящем костите на Илия Карам се намират под олтара на величествения храм "Преображение Господне" в Бхамдун, който е построен със средства на неговия племенник Насиф Карам.

Така завършва чудната история за този велик православен архийерей. И която бе разказана благодарение на г-н Сами Микаел Карам, племенник на славния Ливански владика и създател на фондация, чиято цел е да извади от забравата неговата светла личност и дела.