В наръчника на всеки конспиратор и превратаджия дори и в технологичния XXI век пише колко важна институция е националното радио. Независимо дали действието се развива в Боливия, в Индонезия или в Гърция, радиото е една от най-важните точки за превземане при преврат за смяна на властта.

В родна България може и да сме изостанали в някои показатели, но в овладяването на ефира винаги сме били с модерно отношение и световно мислене.

Ето например какво се случва в София в нощта срещу 9 септември 1944 г. Превратаджиите тогава атакуват първо Военното министерство около 2 часа след полунощ. В следващите два часа овладяват пощата и телефонната централа, а в 6 часа сутринта – четвъртото по значение място, което войници блокират, е именно Българското национално радио. За да може в 6 часа и 25 минути новият премиер на държавата Кимон Георгиев (с голям опит в превратите) да прочете в ефир прокламация към нацията и да обяви състава на новото правителство.

Дори и в онези смутни времена и при техническа обезпеченост, несравнима с тази в наши дни, излъчването на програмата не спира. Защото БНР е обект от национална значимост, пряко свързан със сигурността на държавата.

По закон сигналът на националното радио трябва да покрива цялата територия на страната и да служи при необходимост като сигнално-оповестителна система в случай на бедствия и аварии.

Неслучайно БНР излъчваше дълги години (много програми продължават и днес) на средни и къси вълни, а не на УКВ, както повечето модерни радиостанции, защото късите и средните са много по-надеждни и осигуряват много по-добър сигнал на големи разстояния дори и при по-слаб предавател.

Новият генерален директор на националното радио Светослав Костов, въпреки че според биографията му работи там от цели 21 години, явно не знае всички тези подробности. Защото едно от първите решения, които взема на новия пост, не е свързано със сигурността на БНР и служителите му, а с драстичното увеличение на личната му заплата. А само два месеца след като влиза в кабинета на генералния директор, той успява да осъществи немислимото – да дръпне в буквалния смисъл на думата шалтера на радиото. Цели 5 часа тишина в ефир.

Но нека се върнем върху финансово-битовия аспект на тази история. По закон и според договора му със СЕМ заплатата на генералния директор на БНР е равна на месечните възнаграждения на председателите на комисии в Народното събрание, или 5000 лева. Върху тях той може самолично да си осигури надбавка, не по-голяма от 40 процента. И така още в първия си работен месец - от 2 юли той има договор със СЕМ, още не успял да затопли, както се казва, стола в работния си кабинет, Костов си подписва увеличение, с което взема цели 7800 лева.

И това обаче му се струва твърде скромно, защото втората заплата, която си определя за месец август, вече е 8209 лева. Така с финансов блицкриг, без да губи излишно време, генералният директор на БНР напердаши по работен фиш премиера Бойко Борисов и сега гони единствено президента Радев. Но ако запази математическия алгоритъм в надбавките, до няколко месеца Костов ще бъде най-щедро платеният чиновник в България.

Най-вероятно обаче никой никога нямаше и да чуе как генералният директор на националното радио любезно и навременно обгрижва битието си (въпреки че е обществена фигура и доходите му, осигурени от данъкоплатците, трябва да са абсолютно прозрачни), ако не беше сътворил уникалния гаф да спре за 5 часа излъчването на радиото. Без всякакво съмнение, готов съм да се обзаложа - Костов няма да остави в дългата история на БНР нищо по-различно от този куриоз, както и скандала със свалянето от ефир на журналистката Силвия Великова.

Всъщност началото на неговия край като генерален директор вероятно започва призори на фаталния петък (13 септември).

Часове по-рано по безапелационен, неморален и несъвместим с нашето време похват той решава да свали от ефир журналистката Силвия Великова, която води сутрешния блок на Хоризонт”. За негова изненада всичките й колеги категорично отказват да я заместят и тогава спира излъчването на радиото, под предлог че е необходима спешна профилактика.

В обясненията, които генералният директор дава пред СЕМ, се опитва да създаде впечатлението, че идеята затова е на техническия директор на БНР и той само резолирал “Да” отгоре. Но дори и наистина в националното радио да има някакъв технически директор, който като сив кардинал спира ефира при всяко редакционно вълнение, (правил го е и през 2001 г. при вътрешен бунт в "Хоризонт") генералният директор с 20-годишен стаж не може да не знае, че БНР има възможности и мощности да излъчва от различни апаратни точно за да се избегне спирането му.

Проверката на прокуратурата и ДАНС показват, че в радиото не е имало абсолютно никакъв технически проблем.

Изглежда, че профилактиката е била необходима единствено за да може новият генерален директор Светослав Костов да прикрие конфузната ситуация с липсата на водещ след просташкото сваляне от ефир на Силвия Великова.

Дори и тя да е била повече от пристрастна в своя ресор, както той твърди, има много цивилизовани и професионални начини да се постигне плурализъм. А съвсем друг е въпросът, че един генерален директор трябва да има авторитет и да убеди колегите си да седнат зад микрофона. Или да го направи той - в което няма нищо срамно, ако е истински професионалист.

А позакъснялото решение да бъдат увеличени заплатите на всички служители на БНР с 25 процента идва, след като новият шеф на БНР вече два пъти си е вдигал лично своята – с над 60 процента, като гледаме фиша му за горещия месец август. Така че финансовата му загриженост идва по-скоро да успокои духовете в разбуненото от него радио.

Всичко, съвсем накратко разказано дотук, показва, че Светослав Костов е непрофесионалист, управленски немощен и морално неподходящ за този пост.

Нека шалтерът му за генерален директор на БНР да бъде дръпнат сега!