Сексът и сексуалните сцени са били открай време част от изкуството през всички времена. И докато в определени периоди те са били крити или цензурирани, в Древния Рим изобразяването им върху стени, статуи и камък се възприемало за нормално. Нещо повече – те символизирали плодовитостта на обществото и способността му да съжителства, развличайки се. Затова и не било рядкост да се видят

оргии или

гигантски фалоси

под формата на

фрески в стаите

за угощения

Еротични сцени, някои от които могат да бъдат възприети дори като порнографски в наше време, имало в изобилие в Помпей и Херкулан. Те излезли на бял свят още при първите археологически разкопки до Неапол през XVIII век.

По онова време обаче Европа съвсем не била благоразположена към подобни фриволни илюстрации на секса във всичките му форми. Властващите по онова време Бурбони - династията, управлявала в Южна Италия, колкото и да били широко скроени, не споделяли подобна “разюзданост” да се показва публично. В същото време те си давали сметка, че не могат да разрушат подобни археологически находки. Затова и

решили да ги

изложат в

Бурбонския

кралски музей,

който днес е Националният археологически музей на Неапол. 

Ако днес го посетите, дори не е необходимо да се информирате къде точно са залите с еротичното изкуство на Древния Рим. Достатъчно е да наближите стълбището между първия и втория етаж, за да си дадете сметка, че “забранените стаи” са точно там.

Тълпите пред тях изведнъж се сгъстяват, виждат се навсякъде оператори с камери или просто любопитни туристи, заинтригувани да видят как точно древните правели секс. Всички артефакти са изложени в т.нар. Секретен кабинет.

Навремето той бил наричан и кабинет на срамни и порнографски предмети. За да се стигне до днес, когато всеки може да им се полюбува, обаче минали най-различни периоди, в които те били ту забранявани и цензурирани, ту одобрявани за показване.

По времето на Бурбонската династия до тайните стаи имали достъп единствено “лица в зряла възраст и с обществено признат морал”. В хода на археологическите разкопки, започнали в Помпей и Херкулан в края на XVIII в., излизали на бял свят все нови и нови сексуални сцени, така че колекцията все повече набъбвала. 

През XIX в.

кабинетът с

порнопредметите

станал символ

на гражданските

свободи,

затова и впоследствие бил цензуриран.

С цел да се спаси репутацията на Бурбоните, било предложено унищожаването му заради съдържащите се в него предмети, които били “твърде сладострастни” и “срамни паметници с лиценз”.

Въпреки това обаче тогавашният директор на кралския музей успял да издейства колекцията да бъде заключена за посетители. Тя била затворена зад порта с три катинара. С ключове от тях разполагали само директорът на музея, контрольорът и кралският иконом.

Въпреки това цензурирането на колекцията достигнало своите върхове по-късно - през 1851 г., когато били затворени за хорските очи дори всички статуи на Венера само защото били голи. Колекцията със срамните предмети била зазидана.

Когато през 1860 г. обаче Джузепе Гарибалди влязъл в Неапол, разпоредил колекцията да стане достъпна за всички всекидневно. 

Гарибалди

заповядал да

бъдат разбити

вратите на

тайните стаи,

тъй като не се намирали ключовете, с които трябвало да разполага кралският двор.

Свободата, подарена от Гарибалди обаче, след няколко десетилетия преминала отново в цензура по времето на кралство Италия. Кулминацията настъпила при фашизма. Тогава, за да се види колекцията, било необходимо разрешение от министъра на националното образование.

Цензурата продължили и след края на фашисткия режим до 1967 г. Едва през 1971 г. тайният кабинет станал достъпен за мнозина, но със специален регламент. 

Окончателното падане на завесата над “срамните” предмети става през 2000 г., когато колекцията е отворена за публика. Малолетни под 14 г. обаче могат да я посещават само в присъствието на възрастен придружител, който поема цялата отговорност. 

Виж снимките тук