В дните на Големия протест срещу безобразията в България, през 2014 г. се запознах с голям и светъл човек - арх. Нели Кузманова. Десетина години по-напред, с бастун, но ведра, влачехме стари кокали по обиколките около парламента.

Скоро бе дарила на Врачанския музей Библия от XVIII век от дядо й, ръчно изработена, със сребърен обков, вместо да гушне някоя пачка от частен колекционер. Арх. Нели Кузманова ми разказа тъжна случка след публикация за намерена снимка в архив "Л. Юруков" на мама като бригадирка на шосето за Златните мостове:

БОЛНА Е ЛЕГНАЛА ОТ ХАИНБОАЗ, 1947

"Освен непосилната работа, хранели са ги слабо и са спели в палатки, често прогизнали от дъжд. Имам своите детски спомени от тези години. Живеех още при баба и дядо на село (била съм 6-7 или 8-годишна) и помня и петте млади и здрави момичета от селото, които отидоха да бъхтят на Хаинбоаз. Докараха ги със скоротечна туберкулоза! И за седмица или две цялото село изпрати с плач и траурна музика четирите от тях в последния им път... Само една успя да остане жива, но се лекуваше повече от десет години по санаториуми. Нейната воля за живот беше за пример и това изглежда й помогна да оцелее. Хич не й е било лесно, защото бяха бедни, тя имаше две по-малки сестри, ползващи обща стая, а

болестта е

силно заразна

Средната от сестрите ми беше връстничка и често си играехме и в техния двор, та имам наблюдения на драматичната борба с тая коварна болест почти от първа ръка. Не ми даваха да ходя там, естествено, но аз го правех, без да си давам сметка.

Та, такива младежки "удоволствия" предлагаше тогава бригадирското движение у нас.

И клетви, и проклятия и от мен за Червения ботуш!"

Прекрасната Дора от мръсотиите на бригадирския "устрем" бе лепнала грозен хепатит, който в годините прерасна в цироза. Железна диета цял живот, постоянен горчив отговор на докторите "Не пия алкохол!", скъпи лекарства и издирването им из тогавашния соцлагер. За калциралите се наполовина единия и 1/3 от другия бели дробове ни ментосваше нас, децата, че като ходила на Централна баня през зимата и хванала синузит. Ама последният е в носа на главата, а не в хроничен емфизем на дробовете?! В къщи трябва да е ведро, черните краски са излишни! Но все пак кошмарът и от този бич на мизерията е останал в Приложение-упътване за превенция срещу туберкулоза към ученическа книжка от Априловската гимназия, Габрово, 1945-46 г. Та милата ми майчица я пенсионираха по болест на 51-годишна възраст с 23 установени от ТЕЛК диагнози!!! Тъжно, ама вярно! За да не съм пасторално семеен, ще добавя, че имах

десетки млади приятели, заболели от хепатит от "хигиената"

в "родната" казарма, респективно преди това и от някоя бригадирска столова.

И за прекършената съдба в Прохода на републиката на още едно човешко същество. След Нели анонимен младеж разказа в блога ми и за СЯНКАТА ОТ ХАИНБОАЗ. Случаен сблъсък с "дълбоко сини очи" през август 1988-а, на ул. "Самоков" в кв. "Изток": "Беше възрастна жена от онези изцяло в черно до края на забрадката си. Висока и съсухрена женица на преклонна възраст. Почудих се защо ме следва така, на метър зад гърба ми, но продължих. На следващият бордюр - същото. След като пресякохме улицата, "сянката" съвсем тихо ми проговори: - Момче, не се притеснявай. Аз недовиждам и те ползвам за посоката, че си към хлебарницата. Сама съм и отивам за хляб, но не виждам добре улицата.