Заради навиване на ръкавите комунистите наказвали децата по бригадите

Хигиената се водела "буржоазна отживелица" - без топла вода и баня, предимно на революционен плам и чешмяна вода!

Още ученичка, през 1948 г. младата изтънчена Дора строи пътя от Бояна до "Златните мостове", влачи колички с пръст, камъни, чакъл

Често излизахме на екскурзии от София по Искърското дефиле - да походим, да подишаме свободно из Стара планина. Децата да погледаме отвисоко безкрайните зелени вълни, а мама да премисли бурното си житие битие.

Като спрем за почивка, Прекрасната Дора запяваше. Рядко по някоя тъжна народна песен, предимно романтични градски. Имаше и балади от вокалните й изяви в хор "Маяковски" като девойка през 1950-те: "Свири, хармонико, свири, на път потегля въ-ъ-в зори младежката брига-а-а-ада", "Хей, Балкан, ти роден наш", "Шумете, дебри и балкани". Придружени с някоя и друга сълза сантимент по младините. "Елате, хиляди младежи" липсваше в репертоара.

Друг път мама Дора сваляше раницата от гърба си, посядвахме до пътеката на възглавница от трева и за разхлаждане навиваше късите ръкави на блузата си. Въздъхваше:

- Знаеш ли, Жорко, заради такава "свободия" са ни наказвали

на младежката бригада. Като ученички, на Витоша през 1948-а. Тогава строяхме пътя от Бояна за "Златните мостове". Че сме си навили ръкавите, изкараха ни какви ли не! Мен и няколко други момичета: "разтурии", "зози", "буржоазни остатъци". Крещяха по нас на "вечерна проверка", че сме "разлагали морала на колектива". Какви времена бяха само – и гладни, и гадни!

"Изгревът" на народната власт през есента на 1944-та превръща госпожицата от Френския девически колеж "Свети Йосиф" - София, в "другарка, млада комсомолка", пренасочена към близката квартална гимназия. Иначе сносно средно училище в столицата, но за общо образование.

Знанията се консумират

от общ казан,

като в казармата. Отваряш капака на чирепа и сипваш с голямата лъжица. По програма от съветски тип, далеч по-простичка и усвоима от европейските такива. Може би важна роля е изиграл недоимъкът след войната, но май не е така. Френският колеж не бил далеч от къщата ни на ул."Дунав" - на ул."Пиротска" и "Лавеле". Срещу Католическата църква, след войната в руини от авиационна бомба. Прекрасната Дора можела да си стига дотам без пари, тоест пеша. Но според революционен доклад оттогава, във франкофонското школо в София след ВСВ нито се признавали общите славянски традиции, нито в класните стаи висели портрети на "вожда и учителя" другаря Г. Димитров, божем на "бащата на народите" Сталин. В библиотеката – нито една "прогресивна" книга, а ученик, който говорел български, а не само френски, бивал наказван. Значи, другарки и другари, отсъствие на каквото и да било отношение към новата "народна" власт! И през юли 1948 г. това "гнездо на западно влияние у нас" било закрито.

Периодът се характеризира с купонна система и масови "доброволни мероприятия". Иначе казано, празни магазини и оскъдица през седмицата, а в "почивните дни" – бригади за разчистване на София от развалините след бомбардировките. За сметка на това през летните ваканции – военизирани младежки трудови бригади. Настанени в общи полеви лагери, гарнирани с портретите на другарите Сталин и Димитров в просветни кътове с лозунги и варосани камъчета. Два месеца тежък физически труд, безплатен дар за Родината! Няма "Не искам!", няма "Не мога!". Ако се опъваш, изключване и лошо досие и в Отечествения фронт, и в Народната милиция. Може и за трудов лагер да отпрашиш. Дисциплината и масовостта в новата работническо-селска държава са гарантирани от Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития (20 декември 1944 г.), Наредба-закон за защита на народната власт (26 януари 1945 г.), Закон за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците (8 август 1946 г.) и ред други мерки. Да не забравяме и че през този период (септември 1944 – декември 1947) в България е разквартирувана окупационна армия на СССР от около 60 000 войници и офицери. Така че заминаваш и мускулираш здраво под червените знамена! С маршове, команди и мазоли сред пепеляци, жеги и мръсотия.

Казано идилично, младежки воли и неволи. Така крехката госпожица от улица "Дунав" през лятото на 1947 г. строи жп линия по трасето "Волуяк – Перник" на дървен лагер като в уестърн от Дивия комунистически Изток. А следващото, на 1948-а, влачи колички с пръст, камъни, чакъл, върти лопата на строеж на път, настанена в палатков лагер на Витоша. Шосето от Бояна за Златните мостове. Мама Дора може би затова

не обичаше много-много планината Витоша,

откъдето е и най- старият й корен, а предпочиташе Стара планина.

Паветата и трамбоването на чакъл по линията Волуяк-Перник обаче не й пречеха да се гордее с националните си участия в бригадирското движение. По обобщени вече исторически данни младежите под девиза "Строим за Родината" за периода 1946 – 1949 г. сътворяват чудеса в инженерно-строителното дело: жп линиите Самуил – Силистра, Ловеч – Троян, Волуяк-Перник, Прохода на републиката (Хаинбоаз), града на младостта Димитровград със съответните заводи и паркове, няколко далекопровода за електричество, язовирите "Росица" и "Г. Димитров" ("Копринка"), където е открит най-древният тракийски град Севтополис, но залят с вода от комунистическата власт. Само за 1947-1948 г. бригадирите в новата НРБ са положили труд за 3 милиарда и 189 милиона лева, от които 1 милиард и 373 милиона лева са чиста икономия на държавата! Грандиозен принудителен труд, извършван предимно на ръка – кирка, лопата, чук, лост, количка, в нечовешко примитивни хигиенни условия. Особено за девойките.

От блъскането на Витоша мама пазеше спомена, че по косата на командирката, дето ги наказала за ръкавите, имало "мостри" от манджите в столовата за целия героичен период. А около устата й – червени багрила и семки от малините по близките полянки и сенки, встрани от трудовия ентусиазъм на редовно "ангажираните". Да не говорим за бригадирската униформа на строгата другарка ръководител. С пълна, непрана поне месец палитра от всички прахоляци и геологически пластове на красивата планина.

Хигиената е "буржоазна отживелица"

- без топла вода и уж баня, предимно на революционен плам и чешмяна вода! Мама пазеше и бронзова значка на младеж бригадир с кирка, знаме и петолъчка. Велики времена, велика романтика - акордеони, лозунги, гумени цървули, песни, гърч, гнус...

Строежът на железницата, възторгът от гигантските цели на новото време бившата 16-годишна руса госпожица с тънки пръстчета и прозрачна кожа бе изрязала с ножица от списание. На нашите младежки бригади през 70-те ходехме през есента да скубем моркови край с.Чепинци след един трактор, а вечер се прибирахме в къщи. Шегички, туй-онуй, времето минава. Не е като да бухаш камъни по Витоша като Жан Валжан от "Клетниците".

"СОФИЯ-ВОЛУЯК–ПЕРНИК. В изпълнение на Държавния народностопански план за 1947 и 1948 г. младежите от националната строителна бригада "Г. Димитров" през тази година ще вземат участие в редица големи мероприятия, като строежа на новата жп линия София – Волуяк – Перник, прокарването на прохода "Хаинбоаз", строежа на язовирите "Г. Димитров" и "Росица", както и направата на далекопровода Курило – Пловдив. От всички тези обекти най- трудният за младежите бригадирци е строежът на железопътната линия София–Волуяк– Перник. Линията до края на текущата година ще бъде довършена изключително с труда на младежите. Според предвидения план, тук

ще бъдат ангажирани

26 000 младежи,

формирани в първия пернишки батальон на националната бригада "Г. Димитров".

Работата на строежа на линията започва на 1 април от една извънредна смяна доброволци, вербувани изключително от София и Софийска област. Тя ще подготви работата за следващите три редовни смени от по 8000 младежи всяка една, начиная от 1 май. Отделните смени ще работят по два месеци.

Значението на новата линия София–Волуяк–Перник е извънредно голямо. При сегашния трафик от 19 чифта влакове в денонощие, по линията София–Волуяк–Перник ще се получи годишна икономия от 100 000 тона въглища, 50 000 кг. смазочни материали и 375 души жп персонал. Заедно с това ще бъдат спестени ежедневно 12 силни локомотива и 60 товарни вагона. Като се вземе предвид, че в непродължително време трафикът по новата жп линия ще може да бъде засилен до 25 чифта влакове в денонощие, то ще се получи една икономия над 400 000 000 лева годишно и 24 локомотива и 250 вагона ежедневно.

Новата линия ще позволи да се засили извозването на въглища както от мините “Перник”, така и от мините “Бобов дол” и “Пирин”, които сигурно ще увеличат значително производството си. С това ще се улесни снабдяването с въглища на столицата и индустриалните предприятия за отопление, което през последните години бе трудно, вследствие мъчния транспорт. Новата железопътна линия има и голямо международно значение. Чрез нея ще се свържат Украйна, Полша, Унгария и Румъния с Егея, а по-късно и с Адриатическо море. Железопътната линия София–Волуяк–Перник ще има дължина от 50 км и ще минава през силно пресечена местност. По нея се предвижда направата на три тунела с обща дължина 1912 м, а само единият – 1346 м при с. Радуй. До прокопаването на тунела при Козница той ще бъде

най-големият тунел в нашата страна

Общо по цялата линия ще бъдат извършени землени и скални работи 1 355 000 куб. метра и ще бъдат приготвени и извозени 340 000 броя блокчета за тунелите. От страна на младежите бригадирци ще бъдат положени всички усилия новата железопътна линия да бъде готова за експлоатация до края на настоящата година. В.К. сп. "Сердика", бр.1/1947, с.29".

Илюстрацията е камиони, натоварени с чакъл. На каросерията млади другарки и другари рият с лопати. Текстът към фотото е подобен на арката пред нацисткия лагер “Аушвиц” в Полша: "Трудът окриля духа и дава много радост".

* Как проходът Хаинбоаз завинаги прекърши живота на госпожица Дора, четете в следващия брой.