Преди 23 години някъде по това време, подготвяйки се за 10-ти клас, без да знам, че идва Виденовата зима, прочетох за пръв път тази... балада.

За трети пореден път четях през лятото И задължителната литература, защото ни предстоеше да учим отново нещо много интересно при моята скъпа Стамена Димова - наистина прекрасната и умисляща ренесансова литература.

Нищо не се е променило от онова време, нищо...

БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек

и е петимен всеки за глад,

който спи като пън, е нащрек,

вкус на плява - каква благодат,

колко смел е превитият врат,

нежност има в сърцето от лед

и почтеност във злия пират,

а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,

чист е, който се къпе в разврат,

изнудвачът - на почит човек,

луда радост - ритникът отзад,

лицемерът е верен събрат,

най-добре е да нямаш късмет,

всичко бяло е в черния цвят,

а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,

а простакът - духовно богат,

жив е, който лежи във ковчег,

да крадеш е почтен занаят,

всеки пъзльо е смел акробат,

от ядосан се иска съвет,

във бардаците няма разврат,

а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?

Изигран, аз съм всъщност богат.

Йезуитът е доблестен гад.

От трагизъм сме смешни наглед.

Няма истини без маскарад.

А на влюбен умът му е в ред.

Превод от френски:

Васил Сотиров

*От фейсбук!