Историята на софийския битак. Панаирът на книгата "Малашевци" работи, когато не вали дъжд
За разлика от тези във Франкфурт, Лайпциг, Чикаго, НДК – София и проч., Панаирът на книгата “Малашевци” е отворен всяка събота и неделя. Стига да не вали…
Щото щандовете му са под открито небе и представляват проснати на асфалта чаршафи, кувертюри, черги, одеяла или вестници, подредени в дълги успоредни редички. На пазар се върви бавно, да не пропуснеш късмета си... Без да бързаме и прескачаме, ще стигнем и панаирната палата за стари книги. Тя е в дъното на внушителната изложбено-търговска площ, именувана битпазар “Малашевци”. Или галено и за ценители Битака.
Едно сериозно подозрение, бледи исторически данни в средствата за масово информиране (СМИ) и три категорични суперлатива “най” ме изкушават да хвърля по-широк поглед към Малашевци днес. Най-големият гараж за автобуси на Градския транспорт, най-големият град на мъртвите край/във София и най-големият базар за стари, употребявани, антикварни вещи и чирепории в столицата на България.
С леки съмнения и недомлъвки СМИ днес дават началото на Битака в София при старта на 1990-те. Щото няма къде да прочетат… А и кой ли би натопил перото си в парцали и вехтории?
Та като нещотърсач на забравени вещи, случки, епохи, хора
се наложи да отворя пак кутията със скитни и драски от младини.
Където е сега “Бърза помощ” на Сточна гара, навремето – до Девети девети 1944-та (и малце след това), е бил Софийският битпазар. Ако сте се заглеждали, сградата е във вид на елипса, опасана с рампа във вътрешния двор. Всичко това е било дюкянчета – носени, прани и изгладени панталони, сака, рокли; поомачкани, но лъснати за продаване чепици; галоши, чадъри, не много обувани гумени цървули “Бакиш”; работни дрехи, вехтории, кухненски чаркалаци, изхвърлени от богаташките къщи... Съответно и майстори кърпачи на обуща, стари дрехи, изгорели от слънце или дъжд модни умбрели, прекройвачи модисти на леко захабени шапки, капели, каскети... Въобще, “Битов пазар” – втора ръка, екстра качество!
Сред упойващ мирис на нафталин, под зорките погледи на шмекери търговци важно се разхождала клиентелата - спаружени от ракии и блъскане по фабрики и строежи общи работници, хамали, каруцари. Заедно с нежните си половинки, предимно от слугинските стаички по сутерени и тавани. Мичета, Пенки, Петранки, Димитрички, Спаски и проч. с напукани от тежък труд длани, скоро забегнали от близки и далечни села...
Но на “шляй пазар” в Софето!...
Дървени сметала, хвалби, тарикатлъци, къпани за пазар слугинчета, каскети... Но на практика сериозен вехтошарски бизнес... Съвсем скоро ми попадна изрезка изъ “СТОЛИЧЕНЪ ОБЩИНСКИ ВЕСТНИКЪ”, 1936 г. Ето как е описан там първият софийски ретро винтидж мол:
СОФИЙСКИЯТЪ ВЕХТОШАРСКИ ПАЗАРЪ
“Построена е презъ 1933/34 г. специална сграда на ъгъла бул. “Сливница” и бул. “Конст. Стоиловъ”, въ която да се събератъ всички продавачи на вехтошарски материали на едно място под контролата на санитарната власть. Застроената площъ на зданието е 1,638 кв.м. То струва 3,747,400 лева.
Въ долния етажъ се намиратъ 61 магазини, кафене, гостилница, бръснарница, служебно помещение и нуждници. Въ горния етаж се намират 78 магазини. Входовете на долните магазини са къмъ заградения с магазини дворъ (елипсовидна форма),
за да има по-сигуренъ контролъ,
а входовете на горните магазини – къмъ една платформа от вънкашната страна (не къмъ двора).
Магазините се отдаватъ подъ наемъ не чрез състезаване, а по цени определени отъ специална комисия с огледъ да покриятъ само разходите – 657, 560 лева и безъ никаква печалба. Месечниятъ наем за магазините е 300 – 440 лева. За да се “съживи” пазаря, предвижда се да се образуватъ на това място временни селски пазарища и нови благоустройствени работи около пазаря.”
Това в Старата махала, именувана Драз, до Сточна гара и Владайска река. Докато се превърне в “Бърза помощ”, старият битак дълго време беше място злачно, тайнствено, загадъчно. Някакви складове, сенки, страшни приказки между хлапетата на тротоара привечер…
Но като ученик среднокурсник за пръв път ходих на Битака в Малашевци през 1970-те. С велосипед. Тарам-тарам, та там.
Да издирваме с приятели резервни части и по-евтини гуми ли, що ли…
Велопоход до огромния, с изравнено било хълм в тази поолющена паланка накрай града, между две големи гробища и кариери за добив на пясък. На североизток от Лъвов мост, няколко километра по-надолу, пак край р. Владайска. За автентичността на похождението ми през 70-те говори достоверно ръждата по павилионите в “закритите” панаирни палати днес. Датировката сочи: 40 години!
Качиш ли се горе, на могилата край олющено Малашевци, пред очите ти грейва като на поне 100-инчов HD екран цялото Софийско поле. Въртиш се по посоките на света, кокориш се и се кефиш на Витоша, Люлин, Стара планина, Кремиковци, Вакарелските възвишения, Лозен планина…За пристрастен към родния си град (като мен) след известно мислене възниква въпрос. Дали
вехтошарският рай
не е стъпил върху нарочно издигнат отбранителен хълм за града от Древността, именувани през Средновековието “табия” (крепост)? Като да речем сходната нему Банишорска табия - днес пак с крепост, но само затвор от по-късната 1910 г.? Или шантавото, но съвсем основателно подозрение за затрупан отдолу култов център? Като този в древната Одиана (Подуене)?...
Или ще надделее по-прозаичното, като над Локорско да речем, изкуствено възвишение от камъни и пръст от мините по близките южни склонове на Стара планина. От изкопни работи в кариерите за инертни материали? От шлака от пещите на индустриалния гигант на комунизъма Кремиковци?
Помня, че през “Славните и светли” 70-те ставаше дума за изоставен проект за стадион в Малашевци… Знам ли? Под такъв хълм в центъра на София, между бул.“Дондуков” и Двореца, през 2006 г. археолозите откриха огромен античен стадион с 20-метра високи трибуни. Арена ди Сердика от златните времена на Древен Рим, само с 10 м по-къса от Колизеума в Рим… Не знам, времето ще покаже. Във всеки случай гледката от покрива на
Малашевци е внушителна!
Идва вече ред на Панаира на книгата, но след кратко урбанистично описание на туй велико средище на вехтошари, еколози с каруци на конска тяга, нещотърсачи, зяпачи, изгодни купувачи, някои гастролиращи мошеници, търговци на “намерена” електроника и други. Винтидж куолити центер, Международен панаир “Малашевци” архитектурно може да се раздели на 4, 5 или 6 зони. Зависи от сезона, наплива на клиенти и най-вече дъжда:
1.Свободна търговска зона със свободен вход и паркинг около моста на река Владайска... Покрай бреговете с невъобразимо количество намятани хартии, опаковки от стоки, стари обувки, найлони, някогашни закуски или обеди във вестник (същи чайки и гларуси) от шарена каруца или тунингован мерцедес можеш
да си спазариш дори булка – циганска принцеса...
Има вси-ичко! В единични бройки, от всякакъв сорт вехтории.
2.ВИП паркинг и вход отстрани за гастролиращи от страната и чужбина търговци. Цена: 3 лева.
3.Международната търговска палата. Тези ръждивите (и някои боядисани) метални сергии от 70-те с нова вносна и БГ стока. Наем: 3 лева/ден.
4.Кулинарно-развлекателен център, медицинско обслужване, детски кът. Бира-скара, лимонади в едни бараки, стара изкривена върба до чешмата. Под сянката – майка с деца. Сладолед отнякъде, джусове и сокчета. Безплатно пръскане с вода от чешмата за колабирали от жега или някое притеснение…
Млада госпожица до мен пазари маркови обувки на вестник с мургав дистрибутор. Това в Свободната търговска зона около реката, моста и в зеленините по уличката и тревите нагоре към хълма. Ама гледа ги и не вярва на очите - почти нов “Саламандър” от естествена кожа само за 5 лева!
Пише се бяло гяволе и сваля цената на 4 лева
Подава петарка на търговеца, чака ресто. Оня се чеше, рови из дрехите, мрънка… “Левчето?!”… Дистрибуторът втора ръка намира 20 стотинки някъде през джоба на седналия си по турски панталон. Подава мръсната стотинка на момето, то се мръщи. Следва поанта от вещ познавач: “Немам левче, немам! Вместо ресто, да ти правим гилиникологичен преглед без пари! Хе-хе-хе”…
5.Зона охрана, сигурност и възпитание на подрастващите. В изгнил ламаринен пост полицейски участък с дежурен служител, ток и телефон, медицински пункт – все около върбата... За всеки случай между павилионите и сергиите по асфалта се върви в група и задължително с чанта през врата и отпред. Да не вдъхновиш някой случайно попаднал тук джебчия. Диалог жива картина между мургави братя пред лавката за лимонада: “О-о, Хасанчо, как е баща ти?”…“А-а, добре е!”… “Значи още е в затвора?
Предай му много здраве от Орлинчо”
6.Панаир на книгата и свободен антиквариат... Между успоредните сергии на асфалта бавно, делово, съсредоточено се разхождат и разглеждат ценители на изящната словесност, музиката (на стари грамофонни плочи и касетки), туристическите маршрути в СССР и Социалистическия лагер от непрежалимите младини… Представени са албуми, пощенски картички, сувенири с космически кораби и космонавти, маршове, оди и речи на пълни идиоти от времената на бурното развитие на “Светлия социализъм” по света и у нас, прахосмукачки, биялки за мухи, тирбушони… Речи, мисли, съчинения, преписвани, смукани от пръсти, Камбани и Асамблеи на мира, пионерски връзки, книги за партизани и каскети, бастуни резбовани от братска Чехословакия, аналогови кинопрожекциони, камери, солници, метални фотоапарати по кило и кусур, цели куфари с изхвърлени непотребни фамилни снимки. С две думи – слово и изкуство. Повечето на кирилица. Напразно похабена кирилица, хартия, картон. Изтрещели в небитието надежди. Словесни илюминации ала “Виж ми окото, а не джоба!”.
Кирилицата, която вместо да ни приравни, ни крие от напредналия цивилизован свят. През последните 70 години – категорично! За останалите 1000 и кусур назад, когато е създадена, ще си помисля още съвсем, съвсем малко. Но и там вековната диагноза е: “Различен! Ерго неизвестен, тоест незначим”…
Намирали се и интересни редки книги от предишния период, ретро класики, ама е късмет да уцелиш нещо ценно. Информация на ухо: те първи заминавали към антикварните щандове в столицата, с прогресивно умножена цена.
Тъй като си имам отпреди шевна машина “Сингер” от 1930-те и метално легло с месингови крака и топки от 1915-а (каквито също можеш да намериш тук), от битака в Малашевци си тръгнах със скромни дарове: 1.Луксозен лакиран цветен календар (цена 1,50 лв.) на умрелия диктатор бай Тошо за следващата година. 2.РОБОТ ВСЕЗНАЙКО – детска магнитна игра от 1960-те, прабаба на Гугъл... Завърташ роботчето да сочи въпроса, пренасяш го в скалата на отговорите, фигурката се завърта сама на огледалцето и готово, информиран си. Имах такъв като дете, та да си го възстановя... 3.Чисто нов противогаз от резерва на БНАрмия (спазарен от 10 на 7лв). 4.Пропуснати напътствия по “Културно поведение на ученика”, превод от руско издание на УЧПЕДГИЗ, Москва, 1958 г. /в лилави корици/, заедно със списание “Септември” на СБП от същия период. Двете за левче.
На бялата госпожица с марковите обувки за 5 лв. й се размина гинекологичният преглед, бонус от мургав дистрибутор. Защото бях наблизо.
Най-четени
-
Въпреки старанието ми...
Въпреки старанието ми все още има и някакви хора, които ме харесват. От
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков
-
Галерия След две епохални постижения в Космоса България се връща в играта
Людмила Филипова и Нели Симеонова с времеви мост възобновиха производството на космически храни, за да възстановят славата ни на трета страна в света През 2024 г