С ветото си за F-16 президентът показва на правителството, че е готов на бой и легитимира България като троянския кон на Москва в НАТО

Противопоставянето между властите, примерно президент срещу правителство, винаги е добре за демократично функциониращите общества. Особено когато е по важни теми като борбата с корупцията, социалната и икономическата политика.

И Румен Радев безспорно трябва да бъде поздравен, че откакто е на поста държавен глава, систематично гони правителството и управляващите да спазват законите и правилата.

Когато става въпрос обаче за отбраната и външната политика на държавата, е хубаво правителство и президент да пеят ако не на един глас, то поне една и съща песен. И това принципно се случва в България поне по отношение на политиката на страната примерно към съседите на Балканите. В отбраната обаче Румен Радев и управляващите от ГЕРБ са в тежък конфликт, който

на моменти

застрашава

националната

сигурност

А с последното си решение да атакува сделката за покупка на изтребители F-16 за 2,1 млрд. лв. президентът взе армията за заложник. И то точно любимата си част от нея - Военновъздушните сили.

Конфликтът дали да се купи F-16 от САЩ, или “Грипен” от Швеция, за ВВС не е от вчера. Напротив, от привърженик на употребяваните F-16, които ни предлагаше Португалия, главнокомандващият се превърна в отявлен привърженик на шведските изтребители почти моментално, след като зае поста на държавен глава. Стигна дотам, че назначеното от него служебно правителство в последните си дни опита да предреши покупката на “Грипен”, и то при положение че липсваше парламент, който да одобри решението на Министерския съвет, а и вече бе ясно, че новото Народно събрание отново ще е доминирано от ГЕРБ.

Всъщност, ако не беше бързането на Румен Радев с “Грипен”, почти 90% бе сигурно, че щяхме да купим шведските изтребители. Просто в конкурса от 2016 г. срещу чисто новите самолети на СААБ се състезаваха скъпи и стари F-16 от Португалия и също толкова стари, но още по-скъпи “Юрофайтър” от Италия. Победителят по условията на състезанието, които бяха писани между другото, от Румен Радев като командир на ВВС, бе ясен и предопределен.

Още с рязкото си решение от началото на 2017 г. да пробута “Грипен” бързо Румен Радев превърна армията и ВВС в свой заложник. И провали или поне забави покупката на нови изтребители с повече от 2 г. А и предизвика ГЕРБ да му спретнат анкетна комисия, която да даде основание на управляващите

да започнат

цялата процедура

отново

Всъщност условията на новия търг бяха същите като на стария. Отново писан за “Грипен”, но с една ключова подробност. Американците се включиха с оферта за чисто нови F-16 блок 70. Ако не по-добър, то поне равностоен на “Грипен” изтребител, въпреки че поне според оценките на Словакия, която наскоро бе изправена пред българската дилема, със сигурност новите F-16 са в пъти по-добри от “Грипен” като боен самолет.

За спор кой е по-добрият изтребител обаче е късно. И той трябваше да се води преди 10 г., когато България избра тотално грешния подход да купува изтребители с нещо като обществена поръчка, все едно взема химикалки за чиновниците. Вместо да ползва законовата възможност и да започне преговори с който си реши производител на модерни изтребители. Примерно САЩ. Или пък Швеция, Великобритания, Германия. Процедурата, не без съдействието на Румен Радев, обаче бе объркана изначално. И започна меренето на самолети.

Ако трябва да сме честни, единственият свестен аргумент в целия спор на F-16 срещу “Грипен” бе цената. Но с важното уточнение, че шведите предлагаха 10 изтребителя за 1,8 млрд. лв., но голи като софийска златка на Слънчака. България трябваше сама да си преговаря с доставчици на ракети, примерно САЩ, с доставчика на комуникационната система “Линк 16”, което отново са САЩ и т.н. допълнения, които при 2,1 млрд. лв. за F-16 си идват със самолета. Факт е, че и при двете сделки цената, на която България може да получи всичко, което фигурира в заданието, е около 3 млрд. лв.

Вероятно Румен Радев има и пилотски аргументи защо предпочита единия срещу другия самолет. Или по орязаното въоръжение, с което идват американските изтребители. Но и имаше достатъчно време да ги каже, а не спорадично да подмята, че не харесва сделката. И накрая някак си напук да наложи вето върху ратификацията на договора за покупката на изтребителите. А след това вероятно и на другите договори, на актуализацията на бюджета и дори на споразумението за индустриално сътрудничество. Държейки армията като заложник, защото знае, че България или задвижва сделката до 5 септември, или отново ще разчита на разкапващите се МиГ-29 и покупката на нови изтребители започва отначало.

Вместо да застане и да говори като мъж обаче, Радев предпочете чрез приближените си да разпространява секретни документи около договора за F-16 по медиите. И пак чрез тях да внушава откровено проруската теза, че заменяме прекрасните съветски мигове с изтребители от времето на Балканската война. А накрая атакува ратификацията на договора с откровено смешни мотиви, че не е минала на две четения в две отделни заседания на Народното събрание. Ако процедурата и гонката по устав бяха толкова важни за Румен Радев, точно

на същото основание

можеше да наложи вето

и на ратификацията на

договора за приятелство

с Македония

Смешен е и мотивът, че разгорещеният дебат в парламента по покупката на F-16 показвал, че няма обществено съгласие какъв да е новият изтребител на ВВС. Все едно за бойните способности има значение общественото съгласие. И удобно изпускайки, че лично той бягаше от разговора дали на България въобще й е нужна бойна авиация, или може спокойно на доста по-ниска цена да предостави задачите по охрана на въздушното пространство на съюзниците си в НАТО. Напротив, когато под негово командване бойната авиация бе доведена до тотален разпад и липса на повече от 2 годни изтребителя, Румен Радев предпочете да дезертира в политиката. И да обяви, че споразумението с Италия за охрана на небето ни е по-унизително от Ньойския договор.

С ветото си върху договора за покупка на F-16 Радев постига няколко цели. Но нито една от тях не е спиране на договора. Първо, Радев показва, че вече е готов на битка за всяка педя земя с правителството. И до последна капка кръв. Второ, легитимира България, която така или иначе в САЩ е смятана за прекалено русофилска страна - троянския кон на Москва в НАТО. И трето, допълнително нагнетява безсмислен стрес в обществото и превръща цялата държава в заложник на собствените си амбиции.