Читателю, заеми почтително положение и сведи глава! Предстои ти да прочетеш една история, за която малцина знаят, а от обществениците почти никой.

Понастоящем в Казанлък има 5 великолепни православни храма и всички те са строени през черните дни на турското робство. Казанлък е сравнително млад град. Възникването му се свързва с името на Сараджа паша, комуто било възложено да охранява старопланинските проходи. Той не харесал нито едно от населените места и разположил войските се на десния бряг на Старата (Енинската) река. До военния лагер започнали да се заселват бейове, крупни земевладелци.

Българите идват като обслужващ персонал, ратаи, чираци, занаятчии, дребни търговци. Те строят своите кирпичени къщурки, колиби, дъсчени бараки на левия бряг на реката. Тук се приютяват и

скитащите из горите жени, деца, старци

от разорените села. Това са преди всичко преселници от балканските колиби и близките до града села Енина, Изворово, Мъглиж и др. Така се образува първата казанлъшка българска махала – Куленската. Името си носи от една кула, която се издигала някъде в югозападната част на сегашния черковен двор. Има няколко версии за произхода на тая кула, но сега няма да се спирам на тоя въпрос. Тази кула била висока двайсетина метра, а отвън се очертавали три етажа. Вътре имало стъпала за изкачване до върха. Имало и жилища с няколко прозореца. Тук-там имало нещо като бойници – малки дупки за показване цевите на пушките. В края на ХVIII и началото на ХIХ век в тая кула се преместило да живее семейството на бея. От кулата до Пиростията на Тюлбето бил прокопан тунел, за да може семейството на бея да ходи на поклонение по време на Рамазана.

Първата истинска черква без комин е построена в Куленската махала в Казанлък през 1812 г.

“когато Наполеон се бил с руския цар и изгорил Москва”,

т.е. точно преди 207 години. Храмът е построен на старо оброчище. Тук някога имало огромен дъб, под който християните изпълнявали своите обреди. Вероятно тук е имало светилище на тракийския бог на слънцето Хелиос, след това наследен от славяните за капище на техния бог гръмовержец Перун, за да премине най-после като свято място за християните за почитане на св. пророк Илия- светията на гърма, светкавиците и огнената колесница. Така си обяснявам името на храма. Може и да не съм прав.

Храмът бил строен с голям страх и извънредна предпазливост. За да не се засяга верския фанатизъм и за да бъде заглушен шумът при строежа на подземната черква, били извикани всичките бъчвари и железари от града, които по цял ден набивали обръчи на каци и бъчви. Освен това още в началото на махалата опънали върви от къща на къща със звънчета и щом се зададял читак, опъвали връвта и предупреждавали майсторите временно да прекратяват работата.

Храмът бил построен изцяло

в земята

и в него се слизало по 12 стъпала. Преди двайсетина години бях в Кюстендил. Посетих катедралния храм “Св. Богородица”, строен през 1816 год. И в него се слиза по 12 стъпала. Дали по онова време това не е било закономерно – стъпалата да са колкото Христовите ученици! След завършване на сградата започва нейното обзавеждане. От Одеса и Цариград били доставени икони, рисувани на златен фон. Толкова хубави и блестящи били, чекато ги поставили по местата им, черквата светнала. Църковните настоятели се уплашили да не предизвикат гнева на местното турско население, затворили черквата никой да не влиза вътре, напълнили тулуми с катран, поопушили иконите и едва тогава отворили храма.

Църковните служби започнали, но не било разрешено да се бият ни клепало, ни камбана, та клисарят минавал от къща на къща още в тъмно и с по три удара по пътните врати оповестявал, че в този ден ще има служба. Така е било и в другите махали.

Куленци не могат да се примирят техният храм да е вкопан в земята, невзрачен, малък да побере увеличилото се население в махалата. Започва се подготовка и на 13 март 1865 г. е издаден ферман и през 1866 г. е построена нова черква.

Архитект и строител на строежа е майстор Йосиф (Йоско) - брациговски майстор. След завършване на строежа той казал: “Ако някаква стихия може да откъсне тоя храм от земята, той ще се търкаля като бъчва, но стените няма да се отделят една от друга”. В архитектурно отношение тоя храм се смята за най-издържания в цялата околия. Дълъг е 30 м широк 18, висок 12,50 м. На средния корпус

се издигало

5-метрово кубе

с 12 прозореца,

покрито с цинкова ламарина и завършвало с 1,5 железен кръст. Това кубе било много красиво, придавало особен изглед не само на храма, а на цялата Куленска махала и Казанлък.Струва си да се отбележи, че при строителството на първия храм царяла несигурност и е имало огромен страх от местното

турско население

Сега турчинът Хаджи Моллоолу дарил една нива на черквата, от която да копаят глина за строежа, а Хаджи Асан от Гюсово (Изворово) дава заем от 10 000 гроша на църковното настоятелство за строителството.

Куленската черква е единственият казанлъшки храм, осветен от български митрополит, и то не от кого да е, а от Иларион Макариополски в последния ден на месец декември през 1872 г. куленци имат пак най-красивата черква. Радостта и гордостта им не продължават много.

През лятото на 1877 г. пред настъпващите войски на Сюлейман паша се движат черкези и башибозуци. Отгдето минат грабят, палят, колят. Населението на Стара Загора и Старозагорско поема през Средна гора с колята (каруците, диал. - б. р.), с добитъка. Казанлъчени били потресени от разказите на старозагорци и също се отправят към Трявна, Габрово, Дряново, Търново. Това време е останало в паметта на казанлъчани с името “Бегът”.

Черкезите и башибозуците свободно вилнеят

из града, обикалят около храма, псуват, стрелят по прозорците, улюлюкат, но не могат да влязат в храма. И тук предателството помага. Местни цигани показват къде е тънка стената на храма. Там трябвало да има още една входна врата, но от поръчаните три врати от Цариград докарали две. Това място го зазидали с един ред тухли. Сега в това оглубление са свещниците за покойниците. На 4 август 1877 г. в ден четвъртък с дебели греди нападателите разбиват на едно място стената на храма и нахлуват вътре, извличат хората навън.

Започва

жестоката сеч

Избитите захвърлят в трапа, останал където е била старата черква. И сега, когато влизаш от запад в черковния двор, ще видиш лехички от чимшири, засадени във вид на кръстове от благочестиви християнки. Спри за минутка и отдай почит - под тях се покоят останките на посечените наши сънародници.

След кървавата сеч и ограбване на храма били домъкнати тенекии с газ, залели всички дървени части и го запалили. Пожарът бил толкова силен, че се чувало страшно бучене и пукот на стъкла. Красивото кубе се повалило с трясък. Каменните колони (дебели 70-80 см) не само почернели, но и побелели от температурата. Отънели като човешки крак, ронели се, имало опасност да паднат, а заедно с това да се срути и покривът. В храма вече не можело да се служи. Куленци взели от военните платнища и от тях направили параклис, в който да стават богослуженията, след това направили дървен параклис, но останали да се черкуват в своята махала, в своя храм. Независимо че са загубили всичкото си имущество през войната, куленци още през 1880 избират комитет

за възобновяване

на храма

Повиканите от Пловдив архитекти предлагат да се снемат сводовете и храмът да се построи наново. На куленци обаче им се досвидяло да разрушат тия красиви като изваяни сводове. Намерил се майстор и това бил Колю Петков от с. Късовци, Габровско, който се наел да поправи храма. По един много сложен и майсторски начин той съумял да подмени старите с дебелина 70 см колони с неодобрените от майстор Йоско 40 см кръгли колони, които все още се валяли в двора на черквата. С тоя ремонт Колю Петков се прочул като голям майстор и веднага към него завалели предложения. Построил храма “Св. Неделя” в с. Розовец, Пловдивско, “Св. Димитър” в Турия, Казанлъшко; поправил храма в Енина и направил нов иконостас.

Въобще животът на куленци през целия ХIХ век и първата половина на ХХ – до 1944 г. се е въртял около храма “Св. пророк Илия”. През 1890 - 93 нови ремонти. 1923 - 30 отново обновление. Тогава худ. Иван Енчев – Видю, искал

напълно да зографиса храма,

и то безплатно. Нарисувал под централния купол Бог Саваот, четиримата евангелисти, но починал и не можал да довърши работата си. Друг велик българин - първият български композитор Емануил Манолов пък съставя мъжка певческа група към храма. Тя става гръбнакът на първия хор към читалище “Искра”.

Църковното настоятелство и вярващите се грижат и за приходите на храма. Те закупуват и подаряват на църквата дворни места, ниви, ливади, Дързев подарява воденицата си. Към нея църковното настоятелство отваря петмезчийница. Мястото, на което е изградена бензиностанцията на “Шел”, но кой знае защо не бе дадена на църквата “Св. пророк Илия”, а на “Шел”. За ДАП Казанлък бе отчуждена нива от 4,8 дка с орехови и розови насаждения, но при раздържавяването отново не върнаха мястото на църквата. Въобще всичко отнето след 9.09.1944 г. и до ден днешен не е върнато. Сега отново се появиха дарители. Художникът Спас Мавров нарисува и дари близо 30 нови икони, които украсиха женската черква. През 2007 г. храмът бе обновен по програмата “Красива България”. Огромен принос

за дарителството

и обновяването на храма имат сегашните свещенослужители отец Иван Низамов и отец Николай Георгиев. Повече от година и половина година храмът бе отново в скеле. Младо семейство, което иска да се запази името в тайна, поема всички разходи. То осигурява всичко, включително и реставраторката Албена. Какви средства е изразходвало, то си знае. Целият храм е почистен и освежен. Той светна в цялото си великолепие. Очаква вярващите да пристъпят с вяра и любов в него.