Едно десетилетие потопи икономиката

Как изплува с 20 години трупане на растеж

Има историческа граница между

българската и западноевропейската линия

на доходи и развитие - как да я пробием

По време на участието на премиера Бойко Борисов на Втория икономически форум в Пловдив бе показана графика (виж я вдясно), която илюстрира ръста на БВП на България, Унгария и Германия от 1940 г. до 2017 г. Какви трендове показва тя - потърсихме коментар от икономиста Петър Ганев.

Каква история се вижда от графиката? Интересни са два периода.

1. Първите 7-8 години от началото на прехода, в които българската икономика се свива и който ни връща много назад. Въщност

България

беше в рецесия

последните

години на

социализма -

още от 1985 г., и тогава социализмът у нас вече е фалирал още преди да падне режимът през 1989 г. (при това е фалирал за трети път, но това е друга история).

Защо стана така? Преди 30 г. влязохме в преход с има шоков елемент по отношение на бизнеса, тъй като пазарът на социалистическите държави изведнъж се промени и това срина големи предприятия. В същото време бе пропусната възможността за бързи реформи чрез шокова терапия, които да ускорят икономиката. В банките се трупаха проблеми, които избухнаха през 1996 г. и хиперинфлацията заличи голяма част от спестяванията. Така

пропиляхме

почти цяло

десетилетие

и това ни върна назад.

2. Следващият период. На графиката се вижда как след 1998 г. линията тръгва нагоре. Това става, след като през 1997 г. се въведе валутният борд, който укроти инфлацията и спря всякакви рискове. След това постепенно се формира фискалната политика и данъчната среда, изплати се дълг, а през 2008 година бе въведен плоският данък.

Виждаме от графиката период от 20 години с нормален растеж, често по-висок от средния в Западна Европа.

Кризата през 2008 г. дойде отвън. Защо на графиката не се вижда голям спад в този период? Всъщност рецесията беше година и половина, сравнително кратка. Износът достъ бързо успя да ни издърпа от нея. По-дълго продължилият проблем бе на пазара на труда -

възстановяването на

работните места отне

над 4 г.,

имаше структурен проблем - да се създадат тези места в различни сектори, не в старите. И в резултат сега структурата на икономиката е доста по-балансирана от тази преди 10 години.

Кризата с фалита на КТБ от 2014 г. бе удар, който сравнително лесно понесохме - това се вижда и от графиката.

Когато се анализира един дълъг ред на случващото се в нашата икономика спрямо Запада, (а дори ако започнем графиката още по-назад, примерно от 20-те години на XX век), изводът е, че България винаги е в догонване, но никога не стига достатъчно близо, и

не успява да

пробие

чувствително

границата

от 50% от средноевропейското ниво на икономика и доходи.

Това е големият проблем пред нашето поколение - при положение че исторически никога не сме настигали Западна Европа, а и около нас никой не го е правил - нито Румъния, Сърбия, Турция, нито дори и Гърция - как да променим съдбата си, как да се доближим повече.

Вижда се, че е важно да се трупа растеж дълги години, без да е прекъсван от кризи. И колко е важно да имаш стабилни финанси и

фискален резерв, който

ти позволява да си

по-гъвкав

Така тези 20 години на нормален растеж дадоха своя резултат, но какво следва? От графиката се вижда как се движим успоредно с Европа и трябва да започнем да скъсяваме дистанцията между линиите.

По данъчна система не изоставаме, по знания - също, но изоставаме по правила и в това отношение голямото предизвикателство е върховенството на закона и борбата с корупцията.

А как да вдигнем капацитета на икономиката? Томислав Дончев предлага визия за развитие на икономиката с индустрии с висока добавена стойност. Достигнали сме етап, когато икономиката трябва да се трансформира и двигател трябва да е самият бизнес, не само държавата.