Новият кмет не е напълно независим от

властта, но показа, че Ердоган не е всесилен

Осемстотин хиляди гласа. Толкова е разликата между опозиционния кандидат Екрем Имамоглу и кандидата на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието Бинали Йълдъръм. Разликата е толкова голяма, че този път президентът Ердоган се отказа да оспорва резултатите. Минути след обявяването на крайния резултат улиците на Истанбул се изпълниха с празнуващи хора. Стотици хиляди се радваха на победата на кандидата на Народнорепубликанската партия и най-вече на загубата на човека на Ердоган. Това е началото на края на турския авторитарен президент, обявиха по-оптимистично настроените анализатори.

Но дали това

е така?

Ден след загубата на Истанбул започна процесът срещу известния в страната предприемач, меценат и защитник на човешките права Осман Кавала. Заедно с него на съдебната скамейка застават още 15 души, всички представители на турското гражданско общество. Обвинението срещу тях е, че са се опитали да свалят президента Ердоган по време на протестите през 2013 г., които започнаха точно от Истанбул, от площад “Таксим”. Доказателства, че обвиняемите са имали подобен план, всъщност почти няма, но въпреки това процесът ще се състои. Те са само част от 5653 участници в онези протести, които бяха съдени в общо 97 процеса през последните години.

Кавала е обвинен, че е организатор и спонсор на протестите. Според обвинението той е финансирал бунтовете, като се е срещал с представители на различни международни организации, в това число и дипломат от Германия. Фактът, че Кавала работи за турската култура съвместно с германската институция Гьоте институт и това е било причина за срещите му, не се приема като оневиняваващ. Прокурорът

иска доживотен

затвор за него

“Щом човек като Кавала може да бъде арестуван и държан почти две години в ареста без сериозни обвинения, то това може да се случи и с всеки друг в Турция”, предупредиха правозащитници. Това, че процесът започна въпреки всичко, показва и колко тънък е ледът, по който ходи опозицията в Турция. Победата в Истанбул е важен сигнал, защото показва най-малкото, че властта на Ердоган не е абсолютна. Но дори и без да владее Истанбул, той

продължава да е

господар на

съда, на медиите

и на голяма част от парламента в Турция.

Загубата на изборите в най-важния за турската икономика град, от една страна, се тълкува и като голямо унижение за Ердоган. Но той този път не показа това, а се опитва да извлече полза от загубата. Това е победа за демокрацията в Турция, посочи той, опитвайки се да обори нарастващата критика срещу авторитарния му режим в чужбина. Щом в Турция опозицията също може да управлява на местно равнище, то това, твърди той, означава, че държавата е демократична и функционира безпроблемно. Нещо повече, близки до Ердоган медии съобщиха, че президентът смята да промени кабинета си и да уволни някои министри, за да отговори по този начин на желанията на избирателите за промяна. Силата на президента все още не е отслабена.

Това се видя дори в Истанбул, където управляващите загубиха, но все пак за тях гласуваха 45%. Новият кмет Имамоглу си дава сметка за това, което пролича още в първата му реч пред празнуващото мнозинство. Той призова хората да не отварят бутилки с шампанско и алкохол по улиците, защото така нараняват чувствата на съгражданите си, които не са гласували за него. Една от промените, които въведе Ердоган и с това вбеси предимно светски настроените хора в големи градове като Истанбул, бе строгият контрол за консумация на алкохол.

“Загубата в Истанбул е началото на края на ерата Ердоган, но въпреки това трябва точно сега да бъдем най-внимателни”, предупреди и германският политик от турски произход Джем Йоздемир. “Ердоган няма да се остави да бъде съборен от власт просто така, той е готов да повлече и цялата страна в пропастта след себе си”, заяви Йоздемир.

Факт е, че след победата на Имамоглу в Истанбул Турция вече няма да е същата. Ердоган е изправен пред неприятни дебати в собствената си партия, която смята, че именно президентът е виновен за загубата. Това, че не я призна още след първите избори, само мобилизира опозицията, кюрдите и дори някои от доскорошните привърженици на Партията на справедливостта, които счетоха поведението на партийния връх за неморално.

А именно моралът е големият коз, с който Ердоган печелеше все повече привърженици години наред. Той се представяше за защитник на низините и на онези, които страдат от неморалността на елитите. И макар че новият кмет на Истанбул далеч няма големи правомощия и независимост, Ердоган едва ли ще посмее да го репресира повторно. Но победата му все още не означава, че в Турция са се възцарили правов ред и неопетнена демокрация.