Най-много боли, когато загубиш колега при тест на Земята, казва с мъка Армстронг

В интервю за НАСА Нийл Армстронг си спомня как загиват тримата му приятели астронавти по време на "Аполо 1".

"С Едуард Уайт си купихме заедно един имот и го разделихме - казва той. - В едната половина аз си построих къща, в другата - той. Бяхме добри приятели, съседи.

Травматични времена

Предполагам, че е много по-лесно да приемеш загубата на приятел в полет, но наистина боли, ако го изгубиш в тест на земята. Някак си не направихме правилното нещо. Това е двойно по-травматично. И много боли."

Но тази трагедия сякаш дисциплинира и всички в НАСА стават много по-прецизни.

Освен това според Армстронг им осигурява време, за да прегледат отново космическия кораб, с който ще летят.

Прецизират и кандидатурите на астронавтите. Армстронг е сред хората, които участват в дискусиите за

формиране на екипажа

В интервюто той признава, че сред обсъжданите са били Майкъл Колинс и Бъз Олдрин, с които по-късно стъпва на Луната.

"Нямахме голям избор, но имахме няколко души, които можеха да се справят", казва той.

По какви критерии са избрали останалите - по ниво на подготовка, бързина, координация между окото и ръката?

"Опит", е краткият отговор на Армстронг.

Според него освен всичко останало Бъз Олдрин и Майкъл Колинс са имали и специфичен летателен опит, което е било допълнителен аргумент в тяхна полза.

Още в началото едно от притесненията е било дали навигацията им е достатъчно точна. Дали съответната траектория ще ги отведе на желаната точка за кацане на Луната.

"Или ще се ударим там - спомня си Армстронг. - А ако загубим комуникация със Земята, ще можем ли да се ориентираме сами, използвайки само небесната навигация. Мислехме, че бихме могли, но това бяха умения, които не бяхме тествали."

Какви са останалите перипетии на астронавтите, четете в хартиеното издание.