Топспринтьорката ни Ивет Лалова-Колио е в отлична форма и се класира за олимпиадата в Токио през 2020 г., когато ще бъде на 36 години. Спортистката води битките си една по една и сега смело гледа към световното в Доха тази година.

Една от най-добрите ни спортистки е готова да докаже, че наистина е феноменална и може да покори нови върхове в предстоящите големи предизвикателства. Класирането й за световното и за олимпиадата се случи благодарение на блестящото й финиширане в Осака на 19 май с 22,55 сек. Тогава нашенката стана втора в европейската ранглиста за сезона в дългия спринт, като преди нея беше само британката Ашър-Смит.

Само преди броени дни тя получи и специална покана за участие във всички турнири от Диамантената лига. Именно заради добрите резултати Ивет бе избрана от българските журналисти за

спортист номер 1

на месец май.

"След дни пътувам за Сан Франциско, където ще стартирам за Диамантената лига - сподели самата тя пред медии. - С времето става все по-трудно, атлетиката се развива. Не знам дали ще стартирам в Токио на 200 м, за да мога да запазя повече сили и да огранича участията си. Искам да се представя добре на голямото първенство, не просто да участвам."

Отново благодарение на постижението си в Осака нашенката се нареди и в топ 12 на световната ранглиста. Преди нея освен британката са само представителки на САЩ и Ямайка.

Ивет днес изглежда несломима, но тя буквално минава през ада преди години и въпреки това успява да се съвземе и да се завърне по-силна от всякога.

През 2005 година в Атина малко преди спринта на 100 м на турнира "Циклитирия 2005" се сбъдва най-големият й кошмар. При ужасен инцидент преди състезанието тя чупи бедрената кост на десния си крак. До травмата се стига след сблъскване с друг лекоатлет по време на загрявката. За възстановяването й е нужно доста време.

Близките на Ивет добре знаят колко големи са нейните

амбиции

в спорта

и как българката изживява тежко всеки непокорен връх. По-късно тя се завръща на мястото на инцидента, но този път заедно със съпруга си Симоне. Той я предизвиква да се изправи срещу кошмара от миналото. Тогава на тази закрита писта, тунел под земята, описвана от спринтьорката като "мрачна и тъжна", тя изживява отново ужаса от станалото, но този път Симоне я хваща за ръката и й казва: "Ще го преживея с теб и то ще остане тук, а ние продължаваме...".

Кога се завръща отново на пистата, четете в печатното издание на "168 часа".