Не мога да си представя гол хълм с треволяци, по който зиме вятърът търкаля сухи тръни, коларски път към високото, а в нищото горе, над с. Слатина, пасат крави, наглед колкото черни бобени зърна... Долу, в краката е кална бара (Перловска река), в която марширува взвод бели гъски с навирени дълги шии и оранжеви човки... И да го свържа с Борисовата градина днес... Не мога, но е било точно така преди началото.

Всичко започва с решение на Софийския общински съвет от 4 април 1878 г. В Протокол № 9 от заседанието е записано: “Реши (се) - да стане колко(то) може по-бляскаво посрещането на заточениците посрещнати извън градът, да се поканят да отидат в дворът на голямата Баня - башейска джамия и да присъствуват на водосвятий обряд, извършен за първи път в св. Камений престол...” Тук, където Цариградското шосе пресича река Перловска, на стария вход на града от и към Ориента, през пролетта на 1878 г. са

посрещнати със свалени шапки

и дълбок поклон Орлите на София. Бунтарите комити от Априлското въстание - 1876, сред които и водачът на тайния революционен комитет в София Хаджи Боне Петров, пръв помощник на Апостола на свободата... Скоро признателните им градят мост паметник. В архитектурната композиция бунтовниците, доскорошни заточеници в тюрмите на Цариград и каторгите на Диарбекир, са изобразени като орли - юнашки птици, защитници на слабите. Орлов мост е построен през 1891 г., (също като Лъвовия през 1889 г.) по проекти на чешкия арх. Вацлав Прошек – братовчед на инженерите и пивовари братя Прошек. И те - участници в националноосвободителните борби на българите, по-големият Иржи е герой революционер, съратник на Васил Левски.

Орлов мост през годините се превръща в тържествения, смисловия вход на Княз-Борисовата градина, най-големия парк в столицата на нова България. Зелената му площ днес надвишава 3 квадратни километра, а в сенките и зеленините му се крият

личности знатни

или позабравени,

страсти, случки, драми, радости обикновени, празнични от годините на Възраждането чак до наши дни.

Хулни или хвалебствени, има безброй публикации за “белите дробове на София” през отминалите близо 140 години. На когото му е интересно, може да рови и чете с часове... Знайно е, че идеята сметищата и мочурлякът оттатък Перловската река да се превърнат в място, по-полезно за града – зелена градина и разсадник за фиданки за озеленяването на новата столица, която се благоустроява в момента, се ражда през 1882 г. Софийската община кани да се заеме белгиеца Даниел Неф, градинар при княз Гика в Букурещ. Класният озеленител приема и през 1884 г. т. нар. Пепиниера приема посетители. След раждането на престолонаследника през 1895 г. новият парк е именуван официално Княз-Борисова градина.

Амбициите са разширяващата се зелена площ да стане

втори Булонски лес

Първият край Париж, вторият – до София. Под личното покровителство, насърчение, финансова и научна подкрепа на монарха княз Фердинанд, самият той отличен ботаник и вещ познавач. Езерото “Ариана” до Орлов мост вече е любим факт през 1889-а, а в 1905-а на островчето е издигнат павилион с бюфет. В минусовите месеци служи за зимна пързалка на софиянци. Йозеф Обербауер рисува изящна графика - репортаж от заледената “Ариана” с

новото чудо,

зимните кънки

Европа вече е тук... Редуват се разширения, разкрасявания и урбанизиране с кътове за отдих и спорт в най-големия парк, пренасяне с каруци, камиони, дори вагони на хиляди фиданки от други места (дори от чужбина!!!), професионални дуели между озеленители и залесители.

След комунистическия преврат от 9.09.1944 г. тук вече няма никакви князе и европи, а Парк на свободата за отдъхване на работници и селяни. Територия зелена със съответните архитектурни и скулптурни върхове от стила социалистически реализъм... В общи линии периодиката отразява живота на Борисовата през годините в линиите озеленяване, спортове, лесовъдско дело, благоустройство, кримихроника, скандали... Ще походя из сенките и алеите, именувани от проф. А. Балан "дървосади", ще разтворя храсти и руини на немарата, за да спретна различен паркопис за Княз-Борисовата градина - с интересни, но позабравени случки и хора.

Защо упорито повтарям “Княз-Борисовата градина”, а не простичкото делнично Борисова? Защото в официалното решение за възстановяване на името на Парка на свободата от 1992 г. е записано точно “Княз-Борисова градина”. Да се знае от младите, че България е имала сложен исторически път от монархия към република. Какъвто е смисълът и на алеите с великите българи. Помни своя род, млади човече! Освен тичане, крясъци по стадионите, въртене на педалите, чатене и хилене селфично в стъклото на смартфона,

лежане по тревите със сладолед (бира)

в ръка спри се и пред бюстовете на достойните, легендарните. Не е зле да знаеш нещичко и за тях...

В края на XIX век заедно с останалите културни и материални придобивки в България се появяват и първите велосипеди. Те са закупени от богати, авантюристично настроени младежи по време на следването им в университетите на тогавашните Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия. Появата на първите велосипеди в страната предизвиква фурор по градове и села. Бициклетистите си създават ореол на безумно смели хора. Също така им се носела славата на истински атлети - с чувство за равновесие като на цирковите акробати.

На 3 януари 1889 г. е създаден Софийски бициклетически клуб с 16 членове, повечето от които германци. Затова и първият му устав е отпечатан на немски. През март 1899 г. членовете на клуба са вече 78 и това кара настоятелството да "ходатайства пред общината за едно градско място за велодром и павилион до него". Пак с протекции от колоездачното дружество кметството прави и "една алея за велосипедисти от Орловия мост до края на градския район".

"Безумно смелите бициклетисти,

същи циркови акробати", които карали бабичките да се кръстят и плюят в пазвите против уроки още през 1883-та, циркулират и до днес. Ще зарадвам и моторджиите рокери с ретро новината, че първият излет с първия мотоциклет в България е направен пак тук през 1904 г.

Годината 1903-та е белязана с построяването на първия тенис корт в България и - да ме извините - може би и първата обществена тоалетна в София. И това е култура – “дамен унд херен” в приветлива стилна къщурка в дърветата срещу входа на корта. В същото лето след Христа местните шопи слатинци след многократни кьотеци и палежи пак вдигат гегите срещу властта в битка за отнетите им в полза на парка земи. Истинско сражение с конните стражари на княз Фердинанд, подкрепени и от войска, се разгаря във високата му част срещу обсерваторията на БАН. Резултатът – 3-ма убити и доста ранени... Иначе алеите в ниската част са рай за влюбени, майки с деца, поети, интелектуалци, учени. Пенчо Славейков е един от тях. Любопитно е, че из тия пасторални години софиянци ходят и... на лов за зайци в Борисовата градина. Отстрелът на дивеч е в гористата част, под тв кулата и Семинарията, и е документиран в книгата на П. Мирчев “София – тъжна и весела” (1978).

За 70-годишния юбилей на Иван Вазов през 1920 г. е издигнат бюст на класика още приживе – смутителна, скандална за някои критици случка. Цял празничен влак с банкет, слова и подаръци пътува от София до Пловдив специално за народния поет. Великата случка дава тласък за Алеята на великите българи в най-големия столичен парк.

“Зеленият бум” в паркостренето исторически е свързан с едно приглушено и забутано днес кътче в гората до тенис кортовете под х-л "Москва" - бившия горския разсадник “Княз Борис III” (днес "Дендрариум"). Ще го познаете по забитите в небето зелени върхари на огромните иглолистни секвои, доставени

от разсадници в Саксония и Берлин

На тази немалка площ през годините са отгледани и разселени десетки хиляди фиданки от служителите на горското стопанство в София, студентите от Лесотехническия университет, градинари, озеленители.

В тази част на Борисовата градина в годините на социализма, по спомени на съпругата ми, чавдарчета и пионерчета от близките квартали събират жълъди от дъб и ги предават за семена в разсадника. През 1968 г. половината от разсадника е отдадена за строеж на тенис кортовете там. По секвоите ще познаете и тенисистите.

За Балканските игри през есента на 1931 г. в местността Пустинята на Борисовата градина столицата се сдобива с "колодрум, какъвто няма не само на Балканския полуостров, но и в доста от напредналите държави в Европа". Против решението за отпускане на 60 дка площ за бъдещ строеж през 1922 г. са комунистическите съветници с аргумента, че колоезденето е буржоазно занимание... Но надпреварите в Балканиада 1931 са успешни и рекламни за България. Дори има състезания и по скокове във вода от кула на новия плувен басейн "Диана" в края на парка. Софийският колодрум бе в сравнително добро техническо състояние чак до края на 80-те. Когато нямаше тренировки или състезания, бетонната елипса в Парка на свободата негласно беше отворена за клас “Любители” като моя милост ученическа. Страхотно бе по виражите!

Едно изключително съоръжение - Рилският водопровод, който докарва чиста питейна вода във вече 300-хилядната столица от 80 км далечина, е отбелязано с тържество на игрище “Юнак” през лятото на 1933 г. (по-късно ледена пързалка ("Дружба"). Инж. Иван Иванов е негов автор и главен изпълнител, който през 1934 г. става най-успешният кмет на София... Докато хората се трудят,

младият бай Тошо

от Правец

в същата 1933-та провежда лежащ семинар по “научен комунизъм” в треволяка на Борисовата край Обсерваторията. Доведен е специално и фотограф, който да отрази “събитието” за историята на БКП.

Лятната къпалня “Мария Луиза” ("Република"), строена 1937-1939 г., е следващата голяма гордост на нова България. Съдете сами: "Лятната баня в Борисовата градина е на стойностъ 6,705,000 лв. Има кабини 131 въ мъжкото, 97 въ женското и 4 големи, общи, за ученици. Могатъ ежедневно да се къпятъ 4,700 души. Големиятъ басейнъ има размери 70 м. на 25 м. и дълбочина отъ 1,25 м. до 4,50 м. Водата ще се отоплява и хлорира. Ще се построи и другъ басейнъ 38 м. на 20 м. за деца, съ две отделения и съ малка дълбочина на водата." Проектът е изпълнен прецизно и на 6 юли 1939 г. с тържествен водосвет легендарният кмет инж. И. Иванов реже лентата на къпалнята сред прохладната борова гора.

С победата на “народната власт” на 9.09.1944 г. приключва и “златният век” на ландшафтния архитект Георги Духтев – шеф на Столичното озеленяване (1934-44 г.) и Княз-Борисовата градина, сътворил чудеса за превръщането на София в зелен оазис на европейската цивилизация. В спомените на внучката си Г. Духтев (1885–1955) бил много скромен човек, изключително непрактичен, отдаден само на работата си, на любовта към цветята. Никъде не е записвал какво точно е правил, какви трудности е срещал, за да изтъкне значението на собствения си труд. Създател и на Морската градина

в Бургас, в партньорство с инж. И. Иванов – Царя на София, успява да даде живот на 600 000 дървета и 800 дка зелени площи в столицата. Възпяваните в песни и стихове софийски липи и кестени също са негово дело. Създател и на несравним с красотите си Алпинеум в Борисовата градина, първият BG озеленител с висше специално образование, завършил с отличие Института по паркостроителство и цветарство в Айсгруб, Австрия (1909). Защото е личен стипендиант на цар Фердинанд, след преврата комунистите ехидно предлагат на архитекта лопатата на общ работник...

Трябва да е ясно, че на 3 март 1953 г. Княз-Борисовата градина влиза категорично в най-новата, демократична история на Стария континент. Гимназистът Георги Константинов с манерка, пълна с динамит, взривява привечер статуята на Бащата на народите Й. В. Сталин. За радост след 2 дни “бащицата” Сталин умира и младият “терорист” се отървава с 10 години строг тъмничен затвор, а не смъртна присъда. Г. Константинов все още е жив, а делото му все още недооценено. Атентатът е първият мощен отпор на окупациите на СССР в Източна Европа – 3 месеца преди прочутото Берлинско въстание от юни 1953-а и цели 3 години преди потопеното в кръв въстание в Будапеща през 1956 г.

В моя паркопис няма как да подмина и Националния стадион “В. Левски”. Едно, че по дядова линия съм умерен левскар сред стотици хиляди горещи такива, второ – с малко разказвана случка от IX световен фестивал на младежта и студeнтите през юли 1968 г. В началото на 1968-а Прага надига глас срещу Кремъл с призива на Ал. Дубчек за “социализъм с човешко лице”. В София прокламацията на чехословашките интелектуалци “2000 думи” тайно от властта е преведена и разпечатана на циклостил в Чешкия клуб. Пак така е раздадена на демократично мислещи младежи. На помпозното откриване на комунистическата фиеста IX световен младежки фестивал с участието на 12 000 комсомолки и комсомолци от България и делегати от цялото земно кълбо, на трибуните на стадион “В. Левски” се разиграват странни случки. Наши момчета вървят между седалките и раздават листовките “2000 думи”, а млади цивилни служители от току-що създаденото Шесто управление на милиционерската

Държавна сигурност ги гонят да ги конфискуват...

Из цялата тая гюрултия около стадион “В. Левски” и по алеите на Парка на свободата свободно се разхождат наши младежи с наръч листовки “2000 думи”. И просто ги раздават на хората. После се затичват нанякъде и се явяват други – те пък събират раздадените листовки. Една комична, но съдбовна “игра на криеница” из храстите на Борисовата градина... През юли 1968-а в София витае духът на свободата, но следват арести, дори и изпълнена смъртна присъда... България не трябва да се помни само с последвалото нахлуване в Чехословакия, а и с тези студентски вълнения през 1968-а.

За хайките за дългокоси в “Маймунарника” през 70-те и първия BG рок фест в Лятното кино в Парка на свободата, 1985 г. ще стане дума в следваща прокламация. На второто “мероприятие” бях лично и за първи път виждах толкова конна милиция и патрулки накуп. Сега е буренясал бумбак с неясни перспективи, руини по-страшни от изоставените амфитеатри на древните Рим и Гърция.

Предстоят нов ремонт и възстановяване на Княз-Борисовата градина. От рутината, съвестта и професионализма на урбанисти и озеленители, от паметта на общността зависи “добро ли, зло ли насреща иде”. Сандъци от типа “стъклена архитектура” в кътовете за отдих и спорт или запазена европейска благост на парковете по цяла Европа с тук-там нещо модерно за шик и красота.