Ползите от еврото са много по-големи от рисковете 

Винаги ще има държави, които ще нарушават финансовата дисциплина и други, които ще я спазват, но това не е свързано с еврозоната

В българското общество има три групи хора по отношение на въвеждането на еврото. Първата част от тях обикновено не са специалисти и навремето са били против влизането в ЕС, против създаването на валутния борд. Въобще те винаги са против всякакви реформи и модернизации.

Втората част, според мен по-голямата част от мейнстрийма на икономистите и политиците, подкрепят членството в еврозоната заради многобройните позитиви. Третата група за мен е една приятна изненада - това е една по-малка група добри икономисти, които критикуват влизането в еврозоната, но от десни позиции. Те не искат да приемем еврото веднага, не защото са против да сме сред по-развитите държави, а защото се опасяват, че влизането в еврозоната ще намали сегашната ни финансова стабилност. Не бих могъл много да споря с тях, защото и аз споделям тази теза. И аз като тях смятам, че е изключително предимство, че България има бюджетни излишъци, стабилна валута,

ниско ниво на дълга

Но за разлика от тези икономисти, при мен все пак надделява тезата, че въпреки риска от бъдещо разхлабване на финансовата дисциплина, все пак е по-добре да влезем в еврозоната. Струва ми се, че тезата на колегите прилича на синдрома на Питър Пан, както наскоро се изрази един радиоводещ. Според тях да си останем деца е много по-лесно и по-красиво, отколкото ако пораснем, което е придружено с повече отговорности. Според мен обаче всяко израстване е свързано с повече отговорности и не можем цял живот да си стоим в детската градина. Смятам, че финансовата дисциплина е едно от най-големите постижения на българския преход. Този успех бе резултат както от голямата криза през 1996 г., така и от силната политическа воля на поредица български правителства, които спазваха бюджетната дисциплина - някои добре, други много по-добре. Българското общество избираше правителства, които поддържат тази

финансова дисциплина

и отговорност.

За мен ползите от еврото са в три посоки и най-малката е свързана с общата европейска валута.

Първо, единната валута ще доведе до повече инвестици, до повече туристи.

Вторият голям плюс е стабилността на банките, на капиталовите пазари и финансовата система. Като цяло смятам, че е по-добре финансовата ни система да е част от европейските процеси и да се регулира от европейските регулаторни органи, отколкото да се справяме сами, както досега.

Беше ми много приятно да чуя председателя на Асоциацията на банките в България Петър Андронов, който заяви, че банките

искат да влязат в еврозоната

Третият голям ефект и позитив ще е свързан с имиджа на България. Ние досега винаги сме били последни във всичко. Сега отново ли искаме Унгария и Чехия и в това да ни изпреварят? Според мен България никога няма да бъде приета като първостепенна европейска държава, докато не е в еврозоната. Дотогава винаги ще сме на опашката. За нас еврозоната е въпрос на ценностна и стратегическа ориентация, а не толкова на математика.

Лесно е с факти и цифри да се докаже, че всички страни, които са приели еврото, са станали по-атрактивни за бизнеса и чуждите инвестиции. Една от причините е, че се избягва много важно неудобство - да обменяш валути, да правиш трансакционни разходи, свързани с това, а и винаги съществува теоретичен риск от промяна на валутната политика, който инвеститорите калкулират. С членството ни в еврозоната цялата тази несигурност, всички неизвестни около една евентуална промяна на валутния курс или валутната политика, рисковете, свързани с транзакционните разходи, изчезват. Това дори не е толкова въпрос на цифри, колкото на психология.

Убеден съм, че кредитният ни рейтинг ще започне да се подобрява още от момента на влизането ни в чакалнята на еврозоната. Което ще е допълнителен плюс за чуждестранните инвестиции.

Съгласен съм, че Европа си има доста проблеми, но тях ги е имало и преди еврозоната, и след въвеждането й. Разбира се, че има държави, които

нямат добра

бюджетна дисциплина,

които харчат много повече, отколкото са приходите им като Гърция, Италия, Франция, Белгия и други. Но това те го правят от десетилетия. Тоест проблемът не е в еврозоната, а в националните правителства, които имат погрешна политика. Смятам, че ако тези страни не бяха приели еврото, ситуацията там щеше да е още по-зле. Действително не изключвам варианта един ден някои противници на еврото да се окажат парадоксално прави - че може да влезем в еврозоната и да се появят български правителства, които ще нарушат бюджетните баланси. Но ако се замислим, ще установим, че такава опасност има и без да приемем единната валута. Това е като синдромът на Питър Пан - едно дете може да пропуши цигари, може и да не пропуши, въпреки че това не е задължително да е свързано с еврото. Винаги ще има държави, които ще имат добра финансова дисциплина, и такива, които нямат, но това не означава, че заради всичко това ние трябва да се лишим от големите позитиви на еврото.