Ако смятате, че “Атака” и партийната й телевизия вече не организират наказателни акции и са спрели да раздават справедливост по техния маниер, познат от нощните операции по ул. “Раковски” в София срещу дрогата, клекшоповете и студентите от НАТФИЗ, жестоко се лъжете.

Последната акция бе в редакцията на вестник “168 часа” миналия петък. Ново в стила бе само, че не участва лидерът Волен Сидеров.

Екипът на “168 часа” никога не сме отказвали среща и разговор на никого. Дори и на мутри, които в годините на прехода поръчваха убийства. Влизали сме във всевъзможни рискови ситуации в името на работата – да казваме всеки ден какво се случва в държавата, какво не трябва да се случва и какво трябва да се направи за промяна към добро. И това е широко известно. Никога не сме се крили под пластмасови маси, зад дузини охранители и депутатски имунитет.

Стотици хора са идвали и продължават да идват при нас, за да търсят помощ, да изразят мнение и в много по-редки случаи - несъгласие с публикации на редакцията.

Въобще няма да ви губя времето за начина, по който партийните телевизионери нахлуха в редакцията с лъжа и дебнене между етажите. Как въпреки това получиха отговор на въпросите си, но след това не пожелаха да напуснат сградата (частна собственост), в която влязоха неканени.

По принцип подобни провокации трябва да се подминават с пълно мълчание като троловете в интернет и знам, че нормалните хора отлично знаят за какво става дума.

Партийният тв екип дойде да ни търси сметка защо на първа страница на предишния брой на в. “168 часа” сме си позволили до заглавието - “Живот на субсидия: Милиони само за обещания” да сложим снимката на техния лидер Волен Сидеров.

Убеден съм - и резултатите от последните избори го доказват, че мнозинството от българите знаят защо сме постъпили така. Защото са следили политическия живот.

А за тези, които не знаят, има търсачки в мрежата. Като влезеш в най-популярната от тях гугъл и напишеш “злоупотреби” плюс “партийни субсидии” плюс имената на всички партии в парламента, излизат следните резултати като брой информации в мрежата: НФСБ – 8730 статии, “Обединени патриоти” - 15 600, “Воля” - 25 200, ГЕРБ – 48 200, БСП – 49 900, ДПС – 52 300, “Атака” - 56 700.

Оставям цифрите без коментар. В избора на снимката на Сидеров не става дума за симпатии и антипатии. И веднага давам пример - срещу лидера на “Атака” сме сложили снимката на Светльо Витков. Той е симпатичен на всички нас певец. Но в същото време е пример за това колко безсмислено хвърлени на вятъра са често партийните субсидии. Защото за 4 години Светльо Витков е получил 1,9 милиона лева от гласовете на хората, но от това не е последвало абсолютно нищо като политика или промяна на живота.

И тези купища пари - говоря за всички облагодетелствали се партии - можеха да бъдат пренасочени за стотици много по-належащи нужди в неуреденото ни битие.

В деня преди тв екипът да нахлуе в редакцията, по телефона ми се обади любезна дама от “Атака”, чието име не запомних. И тя също започна да ме разпитва – може ли да пишем такива неща за субсидиите на партията им, при положение че те правят толкова много дарения?

“Попитах я: А вие с какви точно пари правите тези дарения? Аз например вече от около 15 години дарявам всеки месец сума от заплатата си във Фонда за лечение на деца. Но това са лични средства – обясних на дамата от “Атака”. - Ако вие дарявате суми от партийната субсидия, това е съвсем различно, това реално са чужди пари.”

Години преди партиите да станат милионери от парите от гласове и да се правят на щедри дарители, народът е измислил поговорка точно за случая – “С чужда пита помен прави”.

И за да успокоя финално тв екипа на партията, който ни гостува - тиражът на в. “168 часа” е достатъчно висок. Екипът на вестника прави едновременно и любимото на българите списание “Космос”. Поддържаме и интернет страница, която е в топ 20 на най-посещаваните новинарски сайтове в страната. Така че се самоиздържаме и не се налага като вас да чакаме заплати от субсидията.

А който работи здраво, и почива по същия начин (понеже имаше въпроси и за почивките на редакцията). Но обикновено избягваме 5-звездните хотели, защото пътуваме с лични средства от заплати и не разчитаме на дотации.

Толкова по темата. Едно трябва да е ясно. Никакви посещения в редакцията няма да спрат екипа на “168 часа” да търси истината в интерес на обществото. А това, че хора на “Атака” нахлуват за втори път при репортерите на вестника (първият бе през 2007 г.), е най-добрият знак, че си вършим работата.