Ако искат да се финансират честно, българските партии да си събират членския внос, а не да товарят всеки гражданин с такса политика

Кой иска да е милионер? Това е оригиналното име на играта “Стани богат”. Само че в тази игра, за да станеш милионер, трябва да покажеш сериозни знания, да имаш късмет и да положиш като цяло доста умствен труд.

Има обаче изключително бърз и сравнително безболезнен начин за забогатяване. Основаваш партия, печелиш само 1% на изборите и в края на първата година вече си милионер. Бизнес, който, оказва се, е по-доходен от хазарт, оръжие и наркотици, взети заедно. При това съвсем законно и гарантирано, а на всичкото отгоре ти плаща абсолютно всеки гражданин. Защото от 2001 г. в данъците на всеки има компонент такса политика.

От началото на века бе въведено изплащането на държавни субсидии на партиите, поне на тези, които са в парламента. Направи го тогавашното управление на СДС, за да се гарантира равен старт на политическите сили. И да ги направи независими от корупция и клиентелизъм.

Лека-полека държавните субсидии обраснаха и при последния им вариант за политическите партии българските данъкоплатци плащат над 38 млн. лв. на година. И при това надплащат над 6 млн. лв., както стана ясно след справките, изискани от Слави Трифонов.

Ако трябва да сме честни,

държавната субсидия нито

гарантира равен старт на

партиите, нито ги предпази

от корупция и клиентелизъм

Но им гарантира бързи и лесни печалби на гърба на всеки един гражданин. И към края на миналата година партиите на държавна субсидия са имали натрупани общо 43 милиона лева. Печалба след приспадане на разходите за дейността им. Поне, ако не са излъгали в счетоводните си отчети пред Сметната палата за 2018 г.

Тези отчети всъщност само потвърждават, че вкарването на партия в границата от 1% на избори, за да докопа субсидия, е много як бизнес. Крещящият пример е “Възраждане”. Формацията на Костадин Костадинов не влезе в парламента, но докопа субсидийката, а Костадинов като истинска патриотична отломка обеща да дарява цялата субсидия за добри каузи. Според отчетите на партията му не го прави, а вместо това към края на 2018 г. е успял да натрупа налични 532 хил. лв. Разходи за дейност почти няма, дарил е около 50 хил. лв. Членски внос няма, въпреки че често успява да мобилизира гласовити агитки от момчета с леко позабръснати глави за какви ли не хибридни и откровено идиотски каузи. Та с малко крещене срещу мигранти, истанбулски конвенции, турци, роми и продажни политици Костадинов е вече наполовина милионер. В левове, не в копейки.

Всъщност Костадинов е бедняк на фона на останалите партии.

ГЕРБ има натрупани към

края на 2018 г. над

23 млн. лв., БСП над

6 млн., ДПС - 6,5 млн. лв.,

ВМРО - 2,5 млн., “Атака” и НФСБ по 1,5 млн. лв., с толкова разполага и “Воля”.

След като премиерът Бойко Борисов обяви предложението си партийната субсидия да бъде намалена от 11 на 1 лв. за получен на избори глас, се появиха няколко аргумента срещу него от различни партии. Обобщени, те звучат по следния начин – партиите ще са неравнопоставени, ще са податливи на корупция, няма откъде да се издържат.

Партиите обаче и сега са неравнопоставени. Ако се съди по представените пред Сметната палата редовни годишни отчети, в България функционират 128 партии. От тях държавна субсидия получават 8. Останалите 120 са очевидно неравнопоставени с едни 38 млн. лв. поне.

Опитът от 2001 г. насам пък показва, че държавната субсидия не прави партиите неподатливи на корупция. Опитът на Германия, където субсидия получават много повече партии показва същото. И там политическите организации имат черни каси, в които постъпват неофициални дарения срещу услуги.

Но най-лесно може да бъде оборен третият аргумент. А именно, че няма откъде да се финансират. Ами от членски внос. Защото в момента няма нищо по-лесно от това да си партиен член и да чакаш “нашите” да вземат властта, за да се облажиш от добра работа. Членският внос на ГЕРБ е 2 лв. на година, на БСП масово е левче.

Въпреки че социалистите са въвели прогресивна скала и за най-богатите си членове искат по 1% от доходите им като членски внос. В ДПС вноската е от 50 ст. за най-бедните членове до 5 лв. за депутатите. От левче до 10 лв. се плаща във ВМРО. А “Атака” според последния им финансов отчет дори не събира членски внос. Или поне приход от членски внос не се декларира пред Сметната палата, което, ако го има, е незаконно.

Приходите от членски внос, оказва се, не могат дори да покрият нормалното функциониране на партиите. Най-голямата по брой членове продължава да е БСП. Но дори социалистите събират едва 938 хил. лв. на година от членски внос, а си плащат 2,5 млн. лв. като заплати на партийни функционери и апарат. Толкова са заплатите и в ГЕРБ, където пък приходът от членовете е едва 161 хил. лв. Шокиращо, но дори ДПС, която има поне 20 хиляди членуващи по-малко от ГЕРБ, успява да събере 493 хил. лв. от членски внос. Но и тук заплатите на партийния апарат са два пъти по-големи от постъпленията на това перо.

Логичният въпрос е защо членският внос на партиите е толкова малък. Не е ли редно именно членовете им да имат по-голям дял в издръжката на партиите, а не неутралните гледащи сеир данъкоплатци?

Според данни на партиите поне тези, които са в парламента, имат зад гърба си около 350 хил. души членска маса. Ами нека тези хора просто да си плащат за идеите, които подкрепят. По 11 лв. примерно. Това ще гарантира на седемте партии в парламента общо около 4 млн. лв. С още 3 млн. от държавната субсидия ще могат да си разделят общо 7 млн. лв. Би трябвало да им стигнат за нормалното функциониране на партийния апарат. Освен ако и тук числата от отчетите не са коригирани така надолу, че да не изглеждат прекалено нагли.

Ако партиите си направят членския внос в такъв размер, че да им покрива функционирането, или пък намалят очевидно раздутите си апарати, сметката ще е доста по-честна. Защото едва ли всеки българин, дори негласуващите, е съгласен парите от данъците му да отиват за трупане на милиони в сметки. Пък били те и партийни.