Дошли неочаквано рано, домакините бързо крият последните довършващи

обектите електричари и водопроводчици

Слънчев бряг е най-големият курортен комплекс на Българското Черноморие. Той е разположен в красив залив, който в южната си част граничи с Несебър, а северната достига до южните склонове на Стара планина. Намира се на 35 км от Бургас и на 30 км от летището в “Сарафово”.

Ландшафтът на Слънчев бряг е равнинен и се различава чувствително от този на другите големи черноморски курорти. Морското дъно е пясъчно, с плавен наклон, без изненадващи дълбочини.

Плажната ивица е дълга 5500 м, средната ширина й е 40-50 м, а пясъкът е приказен - ситен и фин. В западната част на ивицата са разположени пясъчни дюни, част от национален резерват.

Средната месечна температура на въздуха през активния туристически сезон не надвишава 25-26 градуса.

Заради красивата природа, мекия климат, кристалночистата вода и финия пясък Слънчев бряг е удостоен с престижната международна награда "Син флаг".

Годината е 1959-а, 8 юни. Тази дата официално се приема за началото на Слънчев бряг с пристигането на внушителната група от 364-ма чешки туристи в зараждащия се български курорт. Сред тях е Франтишек Силвестър от град Острава, който първи се регистрира с паспорт на рецепцията на хотел "Калина", един от малкото отворили по онова време. Тогава той е на два етажа, а днес на негово място се издига 7-етажна внушителна сграда с басейн.

Летовниците от ЧССР кацат във Варна с полет от Прага и са извозени с автобуси до Бургас. Групата пристига в 15,50 ч. и буквално прогонва малкото останали работници за довършителни работи на стаите.

За посрещането на туристите от братска Чехия е предвидена официална програма с народни танци и хляб и сол. Чужденците обаче минават с автобусите по страничен маршрут и изненадват трийсетината посрещачи пред хотела, които бързо скриват електричарите и водопроводчиците от погледите на първите летовници. Докато организаторите се усетят, чехите са разхвърляли багажа си по стаите и вече са на плажа - всичко минава тихо и кротко без тържествена церемония. Сред посрещачите е и тогавашният първи директор на Слънчев бряг инж. Анастас Каролев. По онова време в курорта стационарните телефони се броят на пръсти и той през 5 минути тича до ресторант "Нептун" да звъни до Варна кога пристигат първите туристи, за да ги посрещне лично. Така започва развитието на Слънчев бряг, превърнал се през годините в символ на българския морски туризъм.

По ирония

на съдбата

същата картина се повтаря и в началото на XII век при бума на строителството в Слънчев бряг, когато новите хотели никнат като гъби и се е случвало туристи да бъдат настанявани още на прясна мазилка и с фасонки вместо лампи по терасите.

Същинското откриване на курорта през 1959 г. е на 12 юни с т. нар. другарска среща в ресторант "Нептун", на която са поканени и чехите. Минава без рязане на ленти, но с изпълнения на тракийски танци от фолклорната група към айтоското читалище "Васил Левски", хоровия състав при фабрика "Сталин" в Бургас и естрадните самодейци от "Атанас Манчев", на които летовниците от ЧССР бурно ръкопляскат. Хора от ЦК на БКП няма, но всички местни партийни величия са на линия.

Неслучайно за 60-ия юбилей на курорта ръководството на Слънчев бряг избра отново датата 12 юни за откриване на сезона.

Изграждането на комплекса започва през 1958 г. с постановление 120 на тогавашния Министерски съвет на НРБ от 30 юни. През 1957 г. е приключило проектирането му, което е възложено от партията на млад и амбициозен проектантски състав със заданието да превърне терена северно от Несебър в курорт за семеен туризъм, с широки алеи и много зеленина.

Интересното е, че в учредителните документи Слънчев бряг не е записан като курорт, а с думата "летовище".

Тогава

комплексът

отваря с 655 легла,

половината от които са заети от чехите, а седмица след тях очаква втора група от 200 души от ГДР. До края на сезона през 1959 г. през курорта вече са минали 14 022 чужди туристи - предимно чехи, германци и унгарци. От тях само 128 са от т. нар. капиталистически страни. В първия си активен сезон Слънчев бряг е разполагал с 34 хотела с 2655 легла и 5 ресторанта с 4102 стола.

По онова време в курорта най-предпочитаното и масово питие е бил коняк "Плиска", а доматите и краставиците са най-любимата салата на туристите. В началото се е предлагала като мешана и после се е наложила шопската, която става задължително меню за чужденците. Неизменните плодове на масата по ресторантите са били прасковите, кайсиите и ягодите, масово тогава в курорта се е пушело "Слънце".

Слънчев бряг е проектиран върху почти голи поляни с песъчлива почви и редки гористи оазиси и храсти. В края на 60-те години държавата инвестира 150 млн. лв. за облагородяване на терена - за една година

там са пренесени

550 000 кубика

плодородна пръст,

засаждат се 770 хил. декоративни храста, 300 хил. иглолистни и широколистни дървета, включително и 100 хил. рози. За да се впише в концепцията за зелен курорт, дори се засаждат и 200 хил. дюнни треви, които променят пейзажа на първа линия, разказва един от хронолозите на развитието на Слънчев бряг - Максим Момчилов от Несебър.

По онова време теренът северно от Несебър е пълен със змии и държавата пуска стотици таралежи да ги изловят. Като легенда и до ден днешен се разказва случка с чеха Франтишек, който при пристигането си в курорта се уплашил от смок близо до хотела.

Всичко започва с едно постановление на Министерския съвет, което нарежда на Градския народен съвет - Несебър, да предаде безвъзмездно до 15 септември 1958 г. на ДСП "Балкантурист" земите в местността Дюните, където е планирано да се изгради Слънчев бряг. Навремето районът между града и село Влас е

бил диво,

неприветливо

място

с оскъдна растителност, безводно, с движещи се дюни и затова са го наричали "пясъчна пустиня". На което по-късно се появява от нищото българския - Лас Вегас, както някои наричат днес комплекса. С годините атракциите се множат една след друга, а разходките с камили по златистия пясък се превръщат във

визитната

му картичка

през 70-те години.

Курортът е можело да се появи още в началото на XX век, когато цар Фердинанд е бил впечатлен от дивата пустинна местност и поискал на нея да се изгради морски дворец като в Евксиноград. По негова молба управата на Несебър залесява терена с тополи, но до строеж на дворец така и не се стига, тъй като заради войните Народното събрание отказва да гласува пари за него.

По-късно обаче дивата местност отново попада в полезрението на БКП и лично Тодор Живков пристига с комисия на място за оглед на терена за бъдещия комплекс. Дотогава пясъците са обитавани само от студенти към младежкия лагер "Лиляна Димитрова", който се е състоял само от малки алпийски палатки и една примитивна кухня в дървена барака. Година след благословията на партията на 1 септември 1958 г. вече е направена

първата копка

на стол "Оазис", с която се полагат основите на съвременния Слънчев бряг. Екипът на арх. Никола Николов, проектирал хотел "Глобус", получава авторското право за цялостно изграждане на комплекса.

Строителството му се наблюдава пряко от партията в столицата, която през седмица командирова експерти на място. Разчетено е да приключи на 3 етапа, като първият свършва през 1960 г. Вторият е към средата на 70-те години, а в края на третия през 1989 г. Слънчев бряг е достигнал планирания капацитет от 28 хил. легла. 30 години по-късно те вече са 300 000.

Колкото и преходна да е била славата на комплекса през годините, днес той е най-големият български курорт на Черно море и най-разпознаваемото лице на родния туризъм в чужбина. За 55-ата годишната на комплекса от Съюза на собствениците издирваха роднини на Франтишек Силвестър, за да им връчат подарък едноседмична почивка в курорта, но не успяха да ги открият, сега за 60-ата годишнина са се отказали.