За къде по-точно бързаха всички онези шофьори днес, които не спряха по време на сирените, с които за минутка почитаме тая кръвна саможертва на Ботев и другите "луди глави"?!

Толкова ли е безценна точно тая минута в годината?!

Толкова ли е спешно това дело на бързащия, че не може за минута да спре и да си спомни, да помисли?!

Изпитвам срам от тези бързащи днес така, както Ботев е изпитвал срам от "патриотите" в онова време.

Навярно и след сто години тези стихове на Ботев пак ще са актуални:

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя.

*От фейсбук!