Представял се за сирийски бизнесмен, готов да инвестира, издигнал се до съветник на военния министър

Брат му получавал криптираните съобщения и по личните послания разбира кой е отсреща

54-годишната битка за костите на агент на Мосад приключи. Издания в Израел съобщават, че тленните останки на легендарния в страната им Ели Коен са пристигнали с руски самолет от Сирия. Той е екзекутиран в Дамаск.

Москва обаче не потвърждава информацията официално.

Историята на Ели Коен е

достойна за холивудски шпионски трилър.

Той успява да се внедри на високо ниво - става съветник на сирийския военен министър в момент, когато Израел воюва едновременно с Египет, Йордания и Сирия. Благодарение на неговите сведения за разположението на артилерията и другите сирийски сили на Голанските възвишения Израел печели известната като 6-дневната война 2 години след смъртта му.

Коен накарал сирийците да посадят дървета до укрепленията им по околните хълмове уж за да ги скрият, но така лесно били идентифицирани от израелските сили. Предоставил и ценна информация за военното сътрудничество на Сирия с Ирак и доставките на съветско оръжие за Дамаск, снимки и военни карти.

Сирийците са убедени, че разузнавачът на Мосад е искал да разруши страната им.

"От 1949 г. САЩ няколко пъти са се опитвали да правят военен преврат в Дамаск, но всичките са се проваляли - казва политическият наблюдател Тасин Халаби. - Не са харесвали близостта на правителството със съветското ръководство. Затова ЦРУ са решили да разрушат сирийската държава и Ели Коен е изпратен с тази задача в Сирия."

Как е заловен?

Има три версии по този въпрос. Първата е официалната, разпространена от президента на Сирия Амин Хафиз. Според нея индийското посолство се оплакало от нарушения на радиокомуникациите си с Ню Делхи. Властите в Дамаск започнали разследване и установили използването на свръхмодерно съветско радиооборудване. Засекли го в квартирата на Коен, докато той предавал информация към Тел Авив.

Втората версия е, че египетското разузнаване първо е установило, че Коен е къртица. Забелязали го на снимка по време на среща между сирийското и египетското военно ръководство на Голанските възвишения. По-късно Кайро го разпознало като израелски шпионин.

Третата версия е най-интересна

и нея я защитава бившият шеф на сирийското разузнаване Ахмед Суейдани. Хората му разбрали за среща на Коен на 1 декември 1964 г. с Маджид Шейх ал Ард, агент на ЦРУ. Той казва на израелеца, че на 10 минути пеша от жилището му в Дамаск под фалшива самоличност като Росолио живее необезпокояван нацистът Франц Радемахер. Шпионинът на Мосад е нетърпелив да види фашиста и да разговаря с него. Двамата с Ал Ард отиват при някогашния дипломат от Третия райх. Той е автор на плана "Мадагаскар", според който всички европейски евреи трябва да бъдат заточени на африканския остров.

Ели Коен веднага съобщава на МОСАД, че е разбрал къде се крие нацисткият престъпник. Описал подробно как изглежда към онзи момент Радемахер, точния му адрес и околните сгради. Очаквал по-нататъшни заповеди, но от Тел Авив му казват да спре да преследва фашиста, а да се концентрира върху мисията, с която е изпратен.

Сирийското разузнаване било подозрително към срещата между тримата.

Само дни преди това идентифицирали

Ал Ард като шпионин на ЦРУ.

Знаели и самоличността на нациста, работил за Абвера на Третия райх. Така Ели Коен също попаднал под подозрение, че е къртица.

"Какво бихте си помислили, като научите за среща между сирийски бизнесмен и двама шпиони", пише в книгата си "Ели Коен - отворен случай" Ноам Нахман-Тепер.

Освен това Дамаск разбира, че двама сирийци, които работят за ЦРУ,

тайно планират да изнесат доставените от Съветския съюз ракети в Кипър.

Те са следени в продължение на 7 месеца и в това време спецслужбите забелязали, че и двамата често гостували в дома на Коен.

Израелецът е арестуван на 18 януари 1965 г., докато слуша радио. По разказите на Ахмед Суейдани и офицера, проникнал в апартамента на Коен, те са намерили в жилището му шпионско оборудване.

Той е предаден на съд и осъден на смърт. В показанията си пред сирийския трибунал Коен заявява: "Успях да се инфилтрирам в няколко министерства и правителствени агенции. Между тях беше Министерството на отбраната, Икономическото и Министерството на информацията, на общинските дейности, централната банка и други".

Според израелците той дори е подготвян за следващ президент или военен министър на Сирия, което представители на Дамаск отричат.

Ели Коен е обесен на 18 май 1965 г. на главния площад пред очите на хилядна екзалтирана тълпа. Тялото му е изведено оттам чак след 6 часа. Години наред Сирия твърди, че то е изчезнало безследно.

Роденият през 1924 г. в Александрия, Египет, разузнавач е

привлечен съвършено случайно в секретната част 188

на военното разузнаване (АМАН), специализирана в топоперации извън пределите на Израел. През септември 1959 г. изпраща поздравление за еврейската нова година на Шломо Милет - кадровик, който преди това го е сметнал за негоден за служител на АМАН. И така кандидатурата му става отново актуална и е придвижена по каналния ред.

Накрая е одобрен и започва да учи в специалното училище по шпионаж в Израел, което тогава включва само двама инструктори - Моти Кфир и Натан Саломон. Вторият обучава Ели Коен в продължение на 9 месеца на основните умения, необходими за един шпионин - как да следи хора, а същевременно да се изплъзва от своите преследвачи. Учи морзовата азбука и как да прави снимки. Оказва се, че студентът има изключителна памет.

След завършването си Коен получава паспорт на името на Камел Амин Таабет, сирийски бизнесмен, чиито родители "са емигрирали" в Ливан.

Според прикритието майка му и баща му са починали наскоро един след друг и той е трябвало да работи при чичо си - бизнесмен от Аржентина.

Шпионинът пристига в Буенос Айрес през 1961 г. и веднага започва да учи испански. Амбицията му е да го усвои до такава степен, че да убеди сирийците, че живее там поне от 16 години. Установява контакти, между които е и директорът на влиятелния сред арабската общност в Латинска Америка в. "Мундо Арабе". Благодарение на него получава достъп до приемите на сирийското посолство.

Там "признава", че иска да "се завърне" и да инвестира в Дамаск. Междувременно успява през Цюрих да се върне за три седмици в Израел за погребението на баща си и допълнително да проучи факти за Сирия.

През януари 1962 г. "Камел Амин Таабет" пристига с туристически кораб на пристанището в Бейрут, Ливан.

На борда му той се запознава с Маджид Шейх ал Ард,

който по-късно играе важна роля в живота му и го завежда при нациста Радемахер. Естествено, Коен му разказва историята си така, както е измислена от Мосад. Говори като богат бизнесмен, който иска да инвестира в "родната" си Сирия. Ал Ард предлага да го закара до Дамаск с новата си кола.

Маджид обяснява на израелеца, че има много приятели, които могат да осигурят бързо и безопасно минаване на границата срещу няколкостотин сирийски паунда. Действително охранител ги чака на границата, след като получава "заем" от 400 паунда.

Друг приятел на Ал Ард се заема да осигури митническата проверка. В багажника Ели Коен пренася шпионската си техника. Докато сирийците подписват документите, той се прави, че пие спокойно кафе. Когато старшите служители се опитали да отворят куфарите, шефът им се скарал: "Те вече са проверени!" И така израелският шпионин пристига в Дамаск.

Оттам пуска първото си съобщение: "Пристигнах безопасно".

Докато е под прикритие в Сирия, той изпраща своите

рапорти до Мосад под името “Нашият човек в Дамаск”.

В същото време в Тел Авив един от неговите братя получава кодираните информации, без да знае кой се крие зад агентурното наименование. Първоначално Морис Коен не разбира нищо, но с течение на времето започва да разчита криптираните послания.

По ирония на съдбата той е натоварен със задачата да пуска съобщенията на всички "активатори" от Мосад, които контактуват с "Нашият човек в Дамаск". Тайните сигнали завършвали с лични бележки. Именно те подсказали на Морис, че отсреща стои собственият му брат. Подозренията се породили, когато прочел послепис: "Надя получи ли шевната машина, която й изпратих?"

В кода, който познавал Морис, нямало думи

като “Надя”

или "шевна машина". Висшестоящите служители също не могли да разгадаят какво се крие зад това послание. Те казали на Морис, че никой от тях не може да разчете такива материали, които били топсикрет.

Братът отишъл да види жената на Ели Коен и забелязал шевна машина. Тя му признала, че е подарък от съпруга й.

Следващото съобщение, което затвърдило подозренията на Морис, било изпратено към "Нашият човек в Дамаск": "Г-ца Фифи започна да ходи". А детето на Ели Коен се казвало Софи и тъкмо проходило. Очевидно посланието е било с цел бащата да знае как се развива дъщеря му.

В това време цялото семейство на топшпионина знае версията, че той търгува с електронни части и постоянно пътува. Никой освен Морис не е подозирал, че е в Сирия. И когато занесъл подарък обувки на Софи, брат му го попитал откъде са. "От Париж", отвърнал Ели Коен. "Защо френските обувки имат арабски номера?", запитал другият шпионин на Мосад.

В друг момент Морис казал на брат си, че има телефон, и му написал неговия собствен номер в Дамаск.

Когато Ели тръгнал да го преписва, се вцепенил,

защото разбрал, че брат му го е разкрил. Но през цялото време е мислил, че Морис работи в пощата. Не заподозрял, че също е свързан с Мосад. Вдигнал скандал в разузнавателната служба, че не може пощенски служител, без да споменава имена, да има неговия телефон.

За последно братята се видели в края на 1964 г., когато "Нашият човек в Дамаск" си дошъл у дома за раждането на третото си дете. Семейството му и най-вече жена му Надя били сигурни, че той съвсем скоро ще се върне при тях.

Те не подозирали на какво високо ниво работи Ели Коен в Дамаск. Още докато бил в Буенос Айрес, топшпионинът

установил много ценен контакт -

с бъдещия президент

ген. Амин Хафиз, взел властта след военен преврат през 1963 г. Това е само година след като израелецът "се завръща" в "родната" Сирия. Генералът вижда в Коен образована личност, патриот и бизнесмен с намерение да инвестира и затова го покровителства.

Кани го на банкети и приеми и дори подарява на жената на разузнавача кожено палто за 1000 долара. Без да знае действителните намерения на шпионина, го води до укрепленията на Голанските възвишения. Когато по-късно Ели Коен е заловен, Хафиз лично го разпитва и арестува 500 негови приятели, които са на висок позиция в сирийската йерархия. Без да се съобразява с молбите на международната общност за помилване, генералът одобрява публичната екзекуция на Ели Коен.