Екипажът на правителствения фалкон ни съдейства максимално по силата на моралните човешки закони, въпреки че цялата отговорност за състоянието на пациента при рисковото пътуване носеше реанимационният ни екип. Това разказва д-р Красимир Бинев, началник на Отделението по анестезиология и интензивно лечение към Клиниката но неврохирургия на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина “Пирогов”. Д-р Бинев е един от най-опитните в специалността и с допълнителната школовка на предизвикателствата на работата в спешно лечебно заведение, което денонощно приема пациенти с разнообразна патология, травми и неотложни състояния.

- Д-р Бинев, вие ръководехте екипа на “Пирогов”, отговорен за реанимацията на Павел Васев по време на връщането му от Москва в София с правителствения фалкон. Поради голямата известност на режисьора във вас бяха “вперени” погледите на хиляди творци, приятели, почитатели на неговия талант и личност. Вълнуваха се дори хора, които без да познават творчеството му, изпитват респект пред приноса му за националната култура и човешко съчувствие за заболяването му.

Как се работи в мобилна “реанимационна”, която няма стени пред интереса на толкова голяма част от обществото?

- Работата на екипите по реанимация винаги е много отговорна и потенциално изпълнена с предвидими и неочаквани критични ситуации.

Нашите пациенти

са на ръба

на живота

и отговорността, която лекарят изпитва, винаги е на 100 процента.

В случая към всички подразбиращи се предизвикателства се добавяше и рискът от пътуването по въздух – макар и възможно най-щадящото за човек в състоянието на г-н Васев, то поражда специфичните рискове.

Цялата отговорност за състоянието на пациента се носи от медицинския екип, дори формално ние

“освобождаваме”

авиоотряда от

отговорност,

като подписваме

декларации

за това. Имахме обаче пълното съдействие и съобразяване на екипажа с нашите указания за по-безопасни условия за пациента.

Правителственият самолет не е пригоден за транспорт на лежащо болни в тежко състояние и в деня преди пътуването се постарахме максимално да го пригодим за реанимация. Занесохме кислородни бутилки и апаратурата от първа необходимост, медикаменти, подготвихме всичко. Излетяхме във вторник към 8,30 от София, веднага след като беше дадено въздушно трасе към Северна Македония на тръгващия си от България самолет с папа Франциск, и към 11 ч бяхме в Москва. На летището ни чакаха линейката с пациента и нашият посланик. Логистиката от руска страна беше перфектна.

Настанихме г-н Васев в импровизираната реанимация във фалкона и за около час бяхме напълно готови за излитане. В 16 без нещо вече кацахме на летище София и с нашата линейка дойдохме до “Пирогов”. Тук вече започнахме поредица от високоспециализирани изследвания, за да си изясним точно състоянието на пациента.

- От лаконичния ви разказ изглежда като обикновено скучно пътуване, разминахте ли се с големия риск състоянието на пациента ви да ви изправи пред професионална турбуленция?

- Е, не беше съвсем гладко, но резките колебания в състоянието на пациенти на реанимацията е част от работата ни всеки ден. По време на полета се породи тенденция на хипертония, до голяма степен я допускахме, бяхме подготвени, че е много вероятно да се случи, и я овладяхме.

- Повишаването на кръвното ли е големият риск в подобна ситуация?

- Свързани са нещата. След продължително залежаване

най-сериозните

страхове са

да не се получи

белодробна

емболия

Хора, които дълго време са били неподвижни, са склонни към белодробна емболия. В извънболнични условия и особено по време на полет това е животозастрашаващо състояние.

- Защо?

- Белодробната емболия се причинява от малки тромбчета, които се образуват при болни, които продължително време са на легло. При промяна на условията или понякога спонтанно, такива слепени кръвни клетки може да попаднат в критични участъци. Кръвният поток ги разнася по съдовете и те стигат до сърцето, до мозъка, до дробовете. В условията на извънболнична реанимация при засядане в белодробната артерия тромбът може да убие пациента.

Отделно всяко съпътстващо заболяване добавя допълнителни рискове. Благодаря специално на пилотите за дисциплината и поемането на изцяло доброволна отговорност да съдействат с всички зависещи от тях средства за по-благоприятното състояние на пациента.

- Например с какво помогнаха за по-леко пътуване на пациента ви?

- При въздушния транспорт голямото натоварване за организма идва от промененото налягане. Въпреки много добрата херметизация този риск винаги остава и при човек в тежко състояние

дори малко

увеличение на

атмосферното

налягане влияе

Пилотите сведоха рисковете до възможно най-ниско ниво.

На отиване летяхме на 10-12 хиляди метра височина, на връщане – само на 2-3 хиляди метра над земята. През цялото време наравно с нас бяха в напрежение как понася транспорта г-н Васев.

В случай на евентуална критична ситуация екипажът трябва да потърси съдействие за трасе за възможно най-бързо кацане. Слава богу, не се стигна до това, въпреки че ние реално взехме човек от болница, за да го придвижим отново до болница, т.е. в потенциално критично състояние.

- Какви са първите ви впечатления от проведеното лечение на българския режисьор в Москва?

- Благодаря на колегите за професионализма,

в Москва е

лекуван на много

високо ниво

Не е пресилено да се каже, че медицинският алгоритъм и грижите са били в съответствие с най-високите изисквания на съвременните стандарти.

- Какво предстои сега?

- Непосредствената ни цел е да стабилизираме пациента до степен да може

да се подложи

на по-агресивна

физиотерапия

Но все още сме в процес на установяване на пораженията от четирите исхемични инсулта, които г-н Васев е преживял до момента.

Първоначално ще остане със сигурност при нас в неврореанимацията на “Пирогов”. Специфичната рехабилитация, която трябва да се започне при него, също ще е в болнична обстановка, а впоследствие грижите ще продължат вероятно в домашни условия.

Но

прогнози при

пациент в това

състояние

не може

да се правят

В процес сме на оглеждане, на установяване на щетите от инсултите, които оставят различни зони на мозъка без кислород. Ако си представим образно кръвоносната система на мозъка като дърво, в зависимост от мястото, на което се прикрепят, тромбите спират притока на кръв към съответните разклоненията на системата.

При продължително блокиране на притока на кръв и на кислород, мястото се уврежда, клонът “изсъхва”.

- Няколко пъти по време на организирането на връщането му от съпричастни хора се чуха квалификациите кома и будна кома, това ли е състоянието му? Улеснени ли сте в установяването на обективното му състоянието от някаква форма на общуване.

- Не, г-н

Павел Васев

не е в кома, а в

някаква форма

на съзнание

Нямаме вербална комуникация – той не може да говори. Но има известен контакт.

Реагира с насочване на поглед след повикване по име, при въпроси може да отваря и затваря очите, прави опити с мигане да подава информация.

- Какво е това състояние по медицинските дефиниции?

- Може да се характеризира най-общо като стабилно, но критично състояние.

Доближава

се до така

наречения

синдром на

заключения

При него има в ограничена степен протичане на комуникация, прояви на съзнание, но пациентът не може да общува вербално. Първоначалните ми впечатления са, че при нашия пациент има нещо подобно. Прилича на въпросното състояние, но не мога още да се произнеса дали е точно така.

- Колко време след тежки инсулти, при които човек е в състоянието, за което говорите, има шанс за връщане към живота, макар и с някакви дефицити?

- Приблизително

докъм 2 години

след сериозната

мозъчна драма

човек може

да възстанови

някои функции

при полагане на адекватни медицински и рехабилитационни грижи и усилия от негова страна.

С отдалечаване от времето на инцидента възможностите за развиване на компенсаторни механизми на мозъка намаляват. Особено при съпътстващо съдово увреждане от хипертония и атеросклероза и произтичащите от това сърдечни проблеми.

- Казва се често, но още по-често се забравя, напомнете, моля ви, каква е профилактиката на инсулта.

- Най-кратко казано,

профилактиката

на инсулта е

профилактиката

на хипертонията и

профилактиката

на атеро-

склерозата

Високото кръвно не трябва да се оставя без лечение, контролирането му в подходящите за конкретния човек граници е доказан начин за намаляване на риска.

Същото е с грижата човек да съхрани до възможно най-голяма степен еластичността и оптималната проходимост на кръвоносните си съдове. Факторите, които благоприятстват атеросклерозата, са тези, които провокират втвърдяване на стените на артериите и наслояване по тях на плака, която стеснява диаметъра им и калцира. Водещите

предпоставки са

нездравословното

хранене, липсата

на движение,

тютюнопушенето

- Благодарихте ли на господ след успешното транспортиране, когато настанихте Павел Васев във вашата си реанимация с всички условия, които имате в нея за пълноценно лечение?

- Всеки, който е работил в реанимация, знае, че екипът винаги прави всичко възможно да задържи всяка искричка живот във всеки от пациентите, но понякога това не стига, а друг път стават “чудеса”. Намесват се много фактори извън професионалните усилия и възможностите на терапиите.

Неписано правило, което обаче е вътрешно убеждение на реанимационните екипи, е, че се бориш с всички усилия, на които си способен, защото няма такова нещо като “няма смисъл”.

Животът ни показва всеки ден, че сам по себе си е чудо, което невинаги може да се обясни.