Бяло петно в националната ни памет вече близо век и половина стои над костите на двама велики – Левски и Бенковски. И двамата врагове на империите, бунтари срещу световно наложени калъпи за подчинение и застой.

Независимо че единият е мъдър противник на руската корона, а другият – горещ привърженик, че Левски “светец го зовяха”, а Гаврил от Копривщица е беден хаймана, недоучил, скитник, каторжник в Мала Азия, странен и доста неразбран войвода, и двамата бодат очите на владетелите на огромни територии в света.

Бунтарите

искат република,

равенство, демокрация, а тези “измишльотини” пречат из основи на едрия капитал, несметните богатства, феодалното притежание на хора, труд и блага. Затова над местата им за вечен покой, които са и входове към рая или ада, е метната бяла пелена на забравата. Няма символи, няма памет, няма единение, няма нация – следва духовна, а по нея и битова разруха. Извън скоби, съдбата на Христо Ботев е същата.

Като стара софийска легенда бях чувал, че някъде около Министерството на земеделието в неясни времена около Втората световна война, при ремонт и разчистване на руини е намерен гроб с 1 скелет, но с 2 черепа. Прибрани, но загубени по незнайни причини.

Доста странно погребение!

Горещата мълва дълго шеташе из главите на стари софиянци - това била главата на Бенковски, хвърковатия водач на Априлското въстание от 1876-а...

Да видим какво казва в “Убийството на войводата Бенковски” летописецът Захарий Стоянов: “А главата на Бенковски, както ще да видят по-нататък читателите, се отсече и занесе в Тетевен, Орхание, а оттам - в София. Свещеник Христо Павлов е бил повикан от турското правителство да вземе и погребе тая глава, което той сторил на Свети Костадина (21 май 1876). Значи, подир девят деня е била погребана главата на българския войвода. Тя била турена в една конска торба, била се вече разложила и свещеникът я заровил с торбата заедно в присъствието на един мюлезимин и на Николчо гробаря само, който изкопал дупката с мистрията и я закопал. Това се е случило в София. Главата на Бенковски е закопана в новите гробища, край града на западна страна, от дясна страна на шосето, като се отива на Княжево, при мястото називаемо Халкалъ капусъ. Тялото - в Тетевен, а главата - в София!...” Из “Записки по българските въстания”, том 2, Глава VII.

Мястото, което посочва З. Стоянов, са новите софийски гробища в западната част на града. По карти и схеми оттогава, се вижда, че са били срещу Солни и Говежди пазар, вдясно от шосето за с. Бали Ефенди (Княжево). Нарисувани от Йозеф Обербауер през 1895 г. с малката църквица там. Наричали ги още Християнските гробища в София или "Гробища на кокона Марица". Австриецът Обербауер рисува само исторически забележителности на младата българска столица. Параклисът в западния край на града също е сред тях? Защо, какво е искал да каже на поколенията? Явно са имали сакрално място в паметта на България?...

Килнатият

черен кръст

край северната фасада дали не е по-специален, обозначен от друг художник през 1909 г. като гроб на Левски?... Градът на мъртвите мълчал в западния край на града, докато през 1912 г. започва строежът на най-красивата сграда в София “Окръжната палата”, днес Министерството на земеделието. На юг от Еврейските гробища, които били на пл."Възраждане"... В това забутано кьоше на възрожденска София на 21 май 1876 г. (ст.ст.) приключва славният и трагичен земен път на войводата Бенковски. Тайно, мъченически, с поругано тяло. Случката е потвърдена и от поп Минчо Кънчев, Стоян Заимов, полк. Стоян Маринов (тогава ученик в София, очевидец).

Духовникът, който погребва главата на Г. Бенковски, според “Записки по българските въстания”, се именува Христо Павлов... Същият поп Христо от София, който три години преди това, на 6 февруари 1873 г. дава последно причастие под бесилото на Апостола на свободата Васил Левски. Отец Христо е от Софийския таен революционен комитет, с председател хаджи Боне Петров. За това свидетелства дядо Дамян Богоев, пръв помощник на хаджи Боне от революционните години. Спомените са публикувани през 1939 г. в сп."Сердика": “Левски погребаха в гробищата при Кюлюците. Изповяда го не поп Тодор, а поп Христо

Изповяда го при бесилката.” Скромното изпращане на Дякон Левски през Февруарий 1873 г. с ракийка и “Бог да прости!” се случва в хана на хаджи Боне на Солни пазар, днес площад “Позитано”. Тук е и щабът на Революцонния комитет в София, където често е отсядал Левски, предрешен като въглищар. И тайно събирал комитите. През май 1876 г. отрязаната глава на Бенковски ляга навеки съвсем близо.

Мистерията “Бенковски” взе да се разсейва чак през 2016 г. за 140-годишнината от Априлий, 1876. В ловешки вестник изнесоха тайна случка от село край яз. Сопот, крита строго от местните свещеници цял век...След засадата и разстрела на хвъркатия Г. Бенковски на 11(25) май 1876 г., горе високо в Стара планина, някъде под билото и връх Вежен, с потерята башибозук надолу към с. Рибарица, Тетевен, Ботевград и София потегля само главата и униформата на войводата от Копривщица.

Буйната му, но вече отрязана глава –

да я показват за страх и назидание

на раята... Тялото остава горе, в храстите, до Кървавото кладенче край р. Костина, никому ненужно.

Две седмици след това (на 24 май ст.ст.) селяни от Голяма Желязна се връщат обратно към дома от пасищата под връх Вежен. А на връщане пътят им минава точно през м. Костина над с. Рибарица... Там билото на Стара планина е остро като връх на секира. Един от конете на селяните от Голяма Желязна се плаши от нещо в храстите до Кървавото кладенче. Усеща се дъх на разложение... Намират обезглавеното тяло. Знаят за бунтовете от току-що отминалия Априлий 1876, башибозушките орди са минали и през тяхното село, което е от север Балкана, вече на пътя за Троян. Бунтовници са гърмели барут за свободата на България и в близкото Ново село, отатък Троян. Избити са докрак, отбранявайки се в местната църква. Разбират хората от Голяма Желязна, че високо в Балкана хайдушки са намерили тяло на загинал въстаник. И мъж от Комарския род го натоварва на своя катър.

Погребали Неизвестния по достойнство, както си му е редът. Късно през нощта пристигат в с. Голяма Желязна и събуждат свещеника. В църквата “Всех святих” отец Петър прави опело, копаят в двора, полагат го.

Заклеват се дълго да пазят тайната, за да е опазено селото от набези и сеч. Разказът за Неизвестния войвода обаче се предава от свещеник на свещеник. С течение на времето духовниците разбират, че са дали вечен покой на Хвъркатия Бенковски. Така цели 100 години!

Захарий Стоянов твърди, че тялото на Бенковски е погребано тайно от бабичка в тетевенско село. Но при наличието на 2000 души редовна турска армия и развилнял се за плячка и кръв башибозук не е възможно пиле да прехвръкне. От Костина до Рибарица са 4 километра, до Тетевен по-долу още 10-ина... Едва ли възрастна жена би се справила с такава задача. Горе, на Кървавато кладенче, само 10 години след разстрела хроникьорът Захарий търси следи от гроб, но

намира само

драски от куршуми

по дърветата... Тяло няма.

През 1976 г. отец Асен от с. Сопот, който е на служба в храма “Всех святих” в Голяма Желязна, Троянско, решава да вдигне забраната от тайната. Събира по-личните си съселяни в двора на църквата и огласява истината. Добре че се осмелява о. Асен да го каже, защото скоро след това умира. Но хората от с. Голяма Желязна край яз. Сопот от 1976 г. вече знаят за великата случка... Ама си мълчат още 30-ина години. Та чак до наши дни през 2014/16. Бунтарите от Априлий 1876 са нападнати и пръснати като от топовен гръм. Конницата куриери на свободата от Хвърковатата чета – също. Заедно с 12-те номерирани знамена “Свобода или смърт”, поръчани от войводата за въстаниците из околните средногорски села. Изографисани са в Панагюрище от Иванчо Папазов Зографина, а след разгрома на бунта са скрити из остри чукаци под връх Вежен. Из вековни гори над с.Черни Вит, днес именувани резерват “Боатин” в Стара планина.

Разпиляни са и 12-те “Свободи или смърт” на Бенковски: №6 се пази днес в Тетевен, № 4 – в Копривщица, № 3 и 8 – във Военно историческия музей, №12 - в Панагюрище, а № 9 месец-два преди пролетта на 2016-а си стоеше още в Черни Вит... Бай Марин преди 40 години, скитайки по чукарите към в. Вежен, го открил в хралупа на вековен бук. Завито в парцали, но читаво! Тъй като жената на зографина Цвета през 1876-а импрегнирала зеления памучен плат с восък, преди да бъде изрисуван лъвът с короната - доста

добре запазено, оцеляло знаме!

Но пак дълги години никой официален от София не дошъл да го види. Докато за 140-годишнината на Априлий 1876-а, след врява по вестниците НИМ прати експерти да приберат светинята в София. За реставрация след още 40 г. сянка под керемидите на селцето Черни Вит. Бивал съм и на лобното място на въстаник от Хвъркатата чета в Лозенската планина край София. След разгрома комитата се крил в пещерица под връх Половрак, предали го и го бастисали... Мислил съм си тогава, че и сега, величие или национална трагедия е Бунтът от 1876-а? Напразно ли измряха толкоз млади и буйни глави, като този нещастник тука? Чието сърце е блъскало от думите на войводата му: “Ставайте, робове! Аз не ща ярем!”

Дали наистина е “въстанал робът” от крилатата фраза, или както е по книги и регистри оттогава, почти всеки “роб” си имал къща, имот, ниви, ливади, добитък, златни накити за сватби и веселби? Бунтовната песен "Пустите клисурци станали московци, а панагюрци - донски казаци" не е ли лоша шега, при реалното положение, че през вековете османско владичество Копривщица е със статут на свободен град на български търговци? Априлският бунт от 1876-а може би е една велика илюзия, една национална романтика, като повечето такива от 19. век, потопена в кръв, сеч, палежи, затвори.

На каменния кръст в Лозенската планина е изсечено: "На неизвестния възстаник отъ Хвъркатата чета на Георги Бенковски, убит на това место за Свободата ни презъ 1876 г." Отдясно е орфически епитаф: "Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани".

Без излишен шум в тревите на градинка “Ереван” зад Министерство на земеделието през 2016 г. изникна мраморна пирамидка с надпис: “ГАВРИЛЪ ХЛЪТЕВЪ отъ Копривщица, нареченъ ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ (р.21.IX.1843 + 12.V.1876 ст.ст.) ВОДИТЕЛЪ НА АПРИЛСКОТО ВЪЗСТАНИЕ. Неговата отрязана от турците глава седяла побита на кол 4 деня на Софийския конакъ, е погребана тукъ наоколо отъ свещеникъ Христо Павловъ и Николчо Гробаря из Средечка епархия на 2-ри Юний (н.ст.) 1876 г. ПОКЛОНЪ! Сложи ся за 140 години от мъченическата му гибелъ за почитъ от признателните българи.” Клуб на родолюбиви знаещи, сред които и покойният директор на НИМ Б. Димитров, тайно и полека се бе погрижил на недомлъвките около гроба на Бенковски в София да бъде сложен паметен край. Но... Още по-нови изследвания по документи от Националния военноисторически музей, карти, спомени, обобщени в книги, в най-нови дни (2017 и 2018) доведоха до още по-голяма изненада.

Главата на Бенковски е положена в гроба на Левски! Изследователят Николай ИВАНОВ припомня археологическа случка, разиграла се в този район през 1937 г. и описана тогава във в. “Зора” и в.“Мир”. При разчистване на последни останки от старите вече софийски гробища за павиране на улица “Даме Груев” откъм северния вход на Окръжната палата е разкопан гроб с 1 скелет, но с 2 глави. Първи оглед правят и лекари от съседната болница, които стигат до заключението, че бил на мъж около 35-40 години.

Костите са прибрани старателно

от трудовак – юрист, любител археолог и предадени за изследване от държавата. С предположението, че това е гробът на В. Левски. Но, съзнателно или не, биват изгубени. Тръгват догадки, спорове чак до наши дни. Литва и софийската легенда за тайствения гроб с 2 черепа, слушана и от мен... Свидетелства на очевидци на траурното шествие до западния край на София, топографската карта на района, картина на порутения параклис от 1909 г., архивни документи, мнения на учени са приложени като доказателства. Едни приемат тезата, други – не.

Официален документ на Столичен общински съвет 6 години след обесването туря точка на спора: “След като бъде изграден паметникът, в основите му ще бъдат положени останките на Апостола, които ще бъдат пренесени от старите софийски гробища”.

Но важното е друго, общото... Епилогът на Бенковски, изписан от духовните му братя, е митологичен, внушителен, небесен. Разчленен, с поругано тяло водачът на Априлското въстание 1876 е погребан с почти орфически тайнства на две отдалечени места в България – София и с. Голяма Желязна. А поборникът комита о. Христо Павлов изпраща в последния им път двама велики българи - Неуловимия и Хвъркатия.