Три причини защо нито законът, нито моралът са на страната на президента, който засекрети стенограмата от КСНС

На 8 април президентът Румен Радев свика пореден Консултативен съвет за национална сигурност, който бе посветен на темата борба с корупцията.

Заседанието предизвика три прецедента. На него не бяха поканени представители на антикорупционната комисия, нищо, че темата е борба с корупцията. Заседанието не завърши с общо становище на първите в държавата. То предизвика повече шум с разнопосочното говорене на соцлидерката Корнелия Нинова, премиера Бойко Борисов, президента Румен Радев. Стигна се дотам да се разменят обвинения в лъжи.

Борбата с корупцията безспорно е една от важните теми за България. И обществото има право да знае кой от политиците какво мисли за корупцията, как смята да я бори или пък упражнява.

Заради това и “24 часа” поиска да му бъде предоставена стенограмата от разговора въз основа на Закона за достъп до обществена информация.

Президентът Румен Радев обаче отказа. Изпрати отказа си, подписан от неговия главен секретар Димитър Стоянов. Защото стенограмата се оказа засекретена като “служебна тайна”.

В отказа на Румен Радев има поне три проблема. Първият е нарушаването на обществения интерес.

След като самият президент твърди, че е недоволен от разнопосочните интерпретации, би трябвало да разбира, че обществото е още по-объркано. Българските граждани имат право да знаят.

В правото това се нарича надделяващ обществен интерес, който в случая Румен Радев нарушава.

А неговото нарушение е още по-фрапиращо, след като вече имаме съдебни решения, че стенограмите от КСНС не могат да бъдат крити. Именно след дело на журналисти за стенограмите от КСНС, посветени на фалита на КТБ при президента Росен Плевнелиев, те бяха публикувани. Ако президентът Румен Радев е искрен, че държи България да е правова държава, защо нарушава съдебно решение?

Още по-фрапиращо в мотивите на отказа е елементарното непознаване както на Закона за достъп до обществена информация, така и на Закона за класифицирана информация, а също така и на Закона за Консултативния съвет по национална сигурност. Такава правна неграмотност чиновниците демонстрират само и единствено, когато шефът на институцията, бил той министър или президент, отказва да бъде открит и публичен. Мога да го твърдя от собствения си опит на журналист, получил десетки справки и информации по ЗДОИ и осъждал за информация институции като Министерския съвет и ДАНС.

Именно в ЗДОИ фигурира разделението на обществена информация и служебна информация. И там е записано, че служебната информация също е обществена и трябва да бъде предоставена, ако има обществен интерес към нея. Съдът приема

всяко заявление

за достъп като

обществен интерес

Още повече че тук говорим за борбата с корупцията.

В отказа си главният секретар на президентството Димитър Стоянов се позовава и на Закона за защита на класифицираната информация и твърди, че стенограмата е с гриф “За служебно ползване” като служебна тайна.

Да, но именно в члена, на който той се позовава, е записано, че служебна тайна е информация, която не е държавна тайна и е посочена в отделен закон. Примерно в нашия случай в Закона за КСНС. Но, за жалост на администрацията на президента и на самия Румен Радев,

в този закон няма

посочване на

служебни тайни Напротив, единствено е записано, че заседанията на съвета са закрити. Закрити, но не и секретни.

Не само на мен, но и на чиновниците от президентството е ясно, че ще загубят съдебното дело за достъп до стенограмата и ще предоставят информацията. Защото “24 часа” ще продължи да я иска. За тях е ясно също така, че очевидно

темата за КСНС и

корупцията ще бъде

извадена и преди

местните избори

Защото тогава изтича засекретяването на стенограмата като служебна тайна. Точната дата е 8 октомври. И ако Румен Радев не гони свои си политически дивиденти, а наистина е президент и мъж с достойнство, той няма право да крие разговора за корупцията сега. Нито законът, нито моралът са на страната на Румен Радев.