- Госпожо Врангова, защо запазихте фамилията си, а не станахте Морфова?
- Случайно и то от тийнейджърско неудобство. Когато решихме да се оженим със Сашо, бяхме още студенти и имах репетиции в института. Той отишъл да запази час за сватба и в документите ме записал Врангова. Питах го - защо не написа твоето име, а той ми отговори: - "Как защо? Ти не каза, че искаш, беше ми неудобно да те запиша с моето име, без да те питам. На мен ми беше неудобно да му кажа, без да ми предложи. Така си и останах с моминската фамилия. Мислех да я сменя, но така и не се наканих.
- Какво означава фамилията ви?
- Често си правя майтап, че съм наследница на барон Врангел. Питала съм, но няма нещо конкретно.
- Много ваши колеги тук избраха да правят халтури в телевизията вместо роли на сцената.
- Мъчно ми е а повечето от тези хора, защото са ми приятели. Те загубиха много от това, че се отказаха от театъра, но и той загуби. Мога да ги разбера, наистина със заплата в театъра не се живее. Но все пак си мисля, че човек може да запази по някакъв начин достойнство. Сигурно има начин, но всеки си знае.
- Докъде стигна реформата в театъра?
- Убедена съм, че трябваше да има реформа и то още преди 20 години. Сега тя става все по-тежка и ще бъде още по-трудна. От девет години съм извън щата на театъра. Това мое решение беше и продължава да бъде риск. Направих тази стъпка заради несъгласие с тогавашното ръководство на Народния театър. Повече не ми беше интересно тук. Имах нужда от промяна. Бях готова да се махна от театъра и да пътувам със Сашо в Русия или където е той. Реших, че в момента, в който остана без представление, ще замина. Но се случи така, че не останах без работа. Не знам, за добро или за лошо. Имаше моменти, в които много страдах, че не мога да пътувам, че съм заета.
Вече много мои колеги напуснаха щата на театъра, защото не е справедливо - едни да работят много, други почти да не излизат на сцена, а заплатите на всички да са толкова ниски. Просто не е честно. Не съм много наясно, но може би максималната заплата на актьорите е около 600-700 лева. Толкова получават най-ангажираните, най-играещите актьори.Но така е в Народния театър.
Виждам в Русия как ухажват творците си. Помагат им по всякакъв начин - първите страници на вестниците и списанията са за тях. Там театралните актьори, които имат ангажименти, са много добре финансово. Има го и подлъгването по халтури в телевизията, но грижата към актьорите е много по-голяма. Субсидията за най-добрите театри непрекъснато се увеличава. Бившият кмет на Москва, Юрий Лужков, също им даваше допълнителни пари.
- Морфов работи в Русия повече от десет години, прогониха ли го оттук или сам избра по-голямата сцена?
- Не, не са го прогонили, имаше проблеми, но артистите много го обичат и това е по-важно. А руснаците, като видят, че някой е талантлив и ще им свърши работа, стават много амбициозни по отношение на този човек, дори и нахални - звънят непрекъснато, увещават, ухажват, молят...Така откриха и Сашо - някой нещо им казал, забелязали го на театралния фестивал в Охрид. После, без той да знае, в София дошли художественият директор и продуцентът на театър "Вера Комисаржевская" от Санкт Петербург. Изгледали всичките му спектакли. След това се обадиха и го поканиха. Те имат желание да откриват хора, които да работят при тях. Едно от нещата, които ни липсват тук, е, че не идват режисьори отвън. Толкова хубаво е да става обмяна на енергии, на мисли, на различен тип театър. Продължаваме да си говорим, да се сещаме и да си мечтаем да дойде пак Робърт Стуруа. В Москва и Санкт Петербург пристига всичко най-добро от световните сцени и непрекъснато има нещо интересно. Неотдавна гледах юбилеен спектакъл на Алиса Френдлих.
- Затова ли мъжът ви направи "Хъшове"? Защото е далече от България?
- За Сашо "Хъшове" може да е и плод на тази емигрантска носталгия, но не е само това. Ние продължаваме да се чувстваме емигранти в собствената си страна и това всъщност беше голямата провокация. Както навремето, така и сега, толкова младежи са принудени да се махнат от тук; ние самите стигнахме до положение да се радваме, че децата ни заминават, което е много тъжно. Като каза, че ще прави "Хъшове", направо подскочих, защото нашият спомен за хъшовете е от училище, а ние сме ги учили толкова механично и деформирано. Някои хора казаха след спектакъла - това не са хъшовете. Не, това са хъшовете. Ако сега препрочетете книжката "Немили -недраги", те са точно такива. А пиесата е писана след Освобождението, когато България е имала нужда от герои. Вазов нарочно ги прави герои, но в повестта са си точно такива, каквито са и в спектакъла.
- Какво ви каза премиерът Борисов, след като гледа 150-ото представление на "Хъшове"?
- Бойко Борисов не може да каже дори две думи нормално. Измуча: "Браво, Морфов, добре си го направил". Това беше първата ми среща на живо с него. След това, на премиерата на "Полет над кукувиче гнездо", като казаха - цветя от Вежди Рашидов, имаше такова освиркване от залата... А разбрах, че и на концерта на ФСБ са освиркали зам.-министъра на културата Митко Тодоров. Публиката не му е дала възможност да прочете поздравлението на премиера. Има пробуждане, има надежда.
- Интересувате ли се от политика?
- Вече не, обезверихме се. Знам колко е лошо, но престанах да гласувам. Просто не откривам достоен човек за когото с чиста съвест да дам гласа си. Преди го правех редовно, дори в Санкт Петербург ходих да гласувам в консулството. Сега вече не намирам смисъл. Отдавна спрях да чета и вестници, много рядко гледам телевизия. Толкова се зарадвах, като разбрах, че много млади колеги въобще нямат телевизори.
- Как работите с Морфов, като сте толкова тясно свързани?
- Има едно такова нещо, което продължи много дълго, а и сега понякога се случва - когато трябва да ни направи забележка на всички или да ни се скара, го казва на вече не ме притеснява. Желанието да не го разочаровам, да му се харесам - това прави нещата по-трудни при мен, когато работя с него.
- Кога разбирате, че една постановка ще се получи?
- Казват, че когато още по времето на репетициите хората от персонала започват да стоят зад кулисите и да гледат, е добър знак. Често се случва на нашите спектакли. Понякога има всички предпоставки спектакълът да е добър, но не става. Може да е гениална пиесата, режисьорът, артистите - всичко това може да го има, и постановката пак да не стане. Трябва да има добра енергия между всички, много силна и добра енергия.
- Как решихте, че искате да станете артистка?
- Детството ми премина в театъра - имам леля, която цял живот работеше като помощник-режисьор в театъра. Нейният съпруг и мой чичо - Светослав Иванов беше артист, но почина отдавна. Покрай тях от съвсем ранна възраст съм в театъра. Той е бил в бургаския театър в най-силния му период с Юлия Огнянова, с Леон Даниел, с Вили Цанков. Бях в детската театрална школа на Димитър Еленов към театъра "Адриана Будевска". Навремето в Бургас режисьорът Симеон Димитров също направи "Полет над кукувиче гнездо". Сигурно съм го гледала 20 пъти, а може и повече. Помня, че този спектакъл беше събитие.Актьорът Емил Марков, който играеше Вожда, сега и при нас е Вожда. Сашо го покани, без да знае.
- Щастлива ли сте?
- Малко се страхувам така бързо и лесно да кажа - щастлива съм.Суеверна съм.
- Имате ли си фенове, които ви чакат след спектаклите?
- Има едно момиче, студентка, при това не е от театралната академия, голяма почитателка, специално на "Хъшове". Идва поне два пъти в месеца и носи бонбони, шоколади за целия екип. Оня ден ми донесе огромен букет за новата премиера. Трогателно е.
- Какво следва след след "Полет над кукувиче гнездо"?
- Репетирам американска пиеса, нали сме в американски сезон в Народния театър. Премиерата ще е в началото на февруари. Режисьорът е Ясен Пеянков - мой колега, бяхме от един клас при Коко Азарян. Той замина за САЩ веднага след като завършихме. Там е в един от най-добрите театри в Чикаго -"Степенулф", създаден от Джон Малкович. Играе заедно с него, освен това поставя и преподава в Илинойския университет в Чикаго. Преди години, като бяхме в Чикаго, той ни покани да го гледаме. Пред театъра има големи билбордове и той е на един от тях.Почувствах се горда,заради него. Сега Ясен поставя пиеса на Трейси Лец с работно заглавие "Август, община Осейдж", която вероятно ще се казва "Август в Оклахома". Пиесата има "Пулицър". В България отдавна не са поставяни такъв тип пиеси. Това е класическа, семейна история за проблемите в едно семейство, разпадането му, лицемерието.