Някой казва, че иска да ти помогне, но поддържа близки отношения с тези, които са ти навредили.

Някой твърди, че е загрижен за теб, но бяга много бързо, ако имаш проблем.

Някой държи да спазвате добрия тон, но видимо гони приоритети, различни от твоите.

Някой твърди, че има морал, но действията му крещят обратното.

И всичко според него изглежда нормално и ти трябва да си Ок с тези ситуации, защото хората са различни, нали?

Ако за теб е 6, за друг е 9.

Да де, ама не е съвсем така. Никой не е по-специален от другия. Никоя лъжа не би могла да мине за истина. Както черното не е бяло, дори да го окичиш с рози.

Като си свикнал всички да ти кимат утвърдително, е трудно да приемеш извърнат поглед.

Човек лъсва в ситуация и една грешка понякога не заслужава прошка, само защото предишните са минали незабелязани.

Казват, че не е хубаво да си злопаметен, че тровиш себе си с отрова. Не мисля. Понякога извиненията са просто триене с гума и продължаване по същия път. И следва ефектът на доминото. Накрая всичко рухва.

Та така де. Човек е такъв, с каквито се събира. А ако твърди, че е различен и прави всичко от интерес, картинката изглежда още по-тъжна.

*От фейсбук!