/През 3-те месеца Християна Тодорова

много пъти се чудела дали да

не си хване самолета за София

Тя е едно от златните момичета на българската художествена гимнастика. Започва да тренира, когато е 4-годишна, а днес - 20 години по-късно, вече е международен съдия в един от най-красивите спортове.

Християна Тодорова заедно с ансамбъла ни има зад себе си 81 медала. Най-значимите от тях са абсолютната световна титла в Измир през 2014 г. и бронзов медал от олимпиадата в Рио. Златното ни момиче обича предизвикателствата и поредното доказателство за това е нестандартното предложение за работа, което приема.

"На световното първенство по художествена гимнастика в София през 2018 г. получих покана за работа с

националния

отбор на Пуерто Рико

разказва Християна пред "168 часа". Там й предлагат да бъде гост-треньор, който да работи с ансамбъла и индивидуалните им състезателки 3 месеца.

"Бяха ми нужни само 2 дни, за да приема - разказва тя. - Знаех, че по този начин ще изляза от зоната си на комфорт и че няма да съжалявам."

Така през януари 2019 г. тя заминава за екзотичния остров. В Пуерто Рико художествената гимнастика не е развита колкото в България, но гимнастичките там също имат страхотен потенциал и златното ни момиче вижда това още в първите дни от престоя си. От местната федерация по гимнастика се доверяват напълно на Християна и й дават възможност дори да променя елементи, когато сметне за нужно. В последствие тя има възможност и да направи съчетанията на национален ансамбъл девойки - нещо, което й се случва за първи път.

"В Сан Хуан, където се провеждаха тренировките, се чувствах като у дома си - разказва Християна. - И състезателките, и техните треньори ме приеха изключително гостоприемно и много бързо освен техен треньор се превърнах и в техен приятел."

Интересен факт е, че дори на 8600 км от България са много добре запознати с

успехите

на златните момичета

от близкото минало до днес.

"За тях беше много интересен българският език и научиха доста думички - споделя още тя. - Всеки ден след тренировки им разказвах за българската художествена гимнастика, както и интересни случки, които съм имала с моите съотборнички."

Методиката на работа в Пуерто Рико се различава доста от тази у нас. Режимът на състезателките там е по-облекчен, което води и до по-малко часове тренировки. Това се дължи на факта, че нямат спортни училища както в България и отделят доста повече време на образованието.

Всекидневните тренировки са изпълнени с много смях и споделени моменти. Християна успява да предаде на младите гимнастички всичко, на което самата тя е учена през дългите години в залата.

"За тях беше изключително интересно да научат

моята

лична история

спомня си тя. - Слушаха с голям интерес за пътя, по който съм преминала, и трудностите, които съм преживяла в името на това да сбъдна мечтите си. Това ги мотивираше и нахъсваше още повече."

Във времето, в което не е в залата, Християна успява да посети и най-интересните места на острова - стария град на Сан Хуан, както и джунгла с великолепни водопади. В края на своето приключение златното ни момиче решава да си подари и няколко незабравими дни в Доминиканската република - магично място, което я грабва на момента.

Въпреки интересното приключение страда за България през цялото време.

"Много пъти ми идваше да си хвана самолета за София, всичко много ми липсваше - признава Християна. - Има много хора, които не се прибират с години, а мен ме нямаше едва няколко месеца, но съм

дълбоко свързана

с българската земя

и усещах липсата й всеки ден."

Какво е първото нещо, което прави, когато стъпва на родна земя четете в печатното издание на "168 часа".