7 ч сън, много светлина сутрин и избягване на лаптопи и смартфони

вечер улесняват адаптацията към лятно часово време

Основното въздействие на лятното часово време е загубата на сън и необходимостта от “изместване” на времето за нощна почивка. Но в първата седмица на рязка промяна в ритъма на живот то може да стане причина за болнични и за фатални инциденти. Проучвания по цял свят са установили зачестяване на сърдечносъдовите кризи, повече наранявания на работното място и катастрофи.

Ефектът се наблюдава в първите няколко дни след преминаването към лятно часово време. Свързан е с

разликата между

социалния

“часовник” и

циркадните

ритми на тялото,

популярни като вътрешен часовник. Когато по лятно часово време алармата за събуждане нарежда: “Край! Ставай!”, хормоните в организма, които дават команда за бодърстване, още не са произведени - те са привикнали да се синтезират час по-късно. Освен навик пречи и естественият механизъм за събуждане, който се задейства от слънцето. С увеличаване на дневната светлина мозъкът дръпва шалтера на производството на хормона на съня - мелатонин. Но в началото на април слънцето не изгрява толкова рано, че да синхронизира природния ритъм на тялото с изкуствено наложеното лятно часово време. Вечер се повтаря

същата криза

с обратен знак

- не можем

да заспим,

защото не се синтезира достатъчно мелатонин. Дори да легнем по летния часовник, се въртим в леглото и обикновено цялата нощ не спим пълноценно.

Хормоналната неразбория и сънливостта, заради която имаме чувството, че времето не ни стига и трябва да бързаме, ни излагат на риск. На тази основа преходът към лятно часово време е свързан с повишен риск от инфаркт и инсулт. Според едно от последните проучвания на американски учени първите два дни от прехода към лятно часово време са свързани с

8% по-висок риск

от исхемичен

инсулт - причинен

от тромб,

който блокира притока на кръв към мозъка. Друго проучване от 2014 г. отчита и че промяната във времето е свързана с

краткосрочно

повишена

опасност

от инфаркт

За противодействие на тези рискове се препоръчва да се опитваме въпреки шока от смяната да спим 7-8 часа на деноноощие, да забавим работното темпо и да стимулираме вниманието си. Същите съвети са валидни и като спирачка пред риска от злополуки в ежедневието и пътнотранспортни произшествия.

Проучване, което разглежда 25-годишна статистика за 500 000 наранявания на работещи в мини, съобщава за

увеличение на

травмите с 5,7%

в понеделника

след промените

на часа

Расте не само броят - те са и по-тежки, което в конкретния случай е увеличило до 68% броя на пропуснатите работни дни.

По данни на застрахователни компании пък

рискът от

катастрофи

се удвоява за

шофьори, които

спят 2 часа

под обичайното

Промените във времето са особено затормозяващи за работещите на смени и за хора, които по принцип страдат от безсъние или сънна апнея. Много мъчителен е преходът и за децата и хората с хронични заболявания.

Специалистите по съня дават няколко на пръв поглед банални съвета, които обаче имат ефект на антидот срещу токсичния ефект за здравето от лятното часово време.

1. Сутрин се стремете към силна светлина възможно най-рано след ставане. Ярката светлина ще ви помогне да настроите вътрешния си часовник, който регулира съня и бодростта. За тялото слънцето е естественият сигнал за превключване към бдителност и работоспособност.

2. Настройвайте се за лягане от 20-21 часа: избягвайте синята светлина на телефоните и компютрите, не пийте тонизиращи напитки, не преяждайте, не гледайте и не четете интересни истории - в леглото може да вземете скучна книга или да ангажирате ума си с друга монотонна и досадна дейност.

3. Стремете се да спите поне 7 часа. Следобедната дрямка - ако можетеда си я позволите, в добре затъмнена стая също действа добре за омекотяване на внезапния хормонален шок от прехода.

51% от българите са за лятно часово време

Националното допитване на енергийното министерство за избора на часово време миналата година показа, че 51% от българите са за лятно часово време. 96% от гласувалите около 17 хиляди души са били категорично за това да се спре местенето на стрелките по два пъти в годината.

Информацията от това проучване бе записана в българската позиция за участие в дискусията на ниво работни органи в ЕС, както и за заседанията на Съвета на ЕС. България настоява да се запази хармонизираният режим в целия ЕС, защото резултатите от проучването не дават ясно становище дали да се избере лятно, или зимно време.

В крайна сметка обаче Европарламентът реши отмяната на досадното местене на стрелките да бъде отложено за 2021 г., като всяка страна членка реши сама за себе си какво часово време избира за постоянно. Повечето български министерства са за зимното часово време, но по-важното е да сме синхронизирани със съседните държави.

ВМРО настоя в неделя в партийна позиция България и Македония да са на едно и също време, което означава да влязат в една часова зона. В момента Македония е с час назад.