Липсата на валежи унищожава ориза, царевицата, картофите и соята

Засушаването и конфликтите оставят милиони хора в глад. В резултат на стихийните бедствия и конфликтите във връзка с измененията на климата гладните хора стават все повече.

През 2017 г.

около 124 млн. души в 51 страни гладуват,

което е с 11 млн. повече от предишната година, става ясно от доклад на ООН за продоволствените кризи в света. Това е резултат от конфликти, климатични промени и високите цени на храните, а понякога на всичко това заедно.

Глобалното затопляне оказва влияние най-вече върху производството на пшеница.

През 2018 г. обемът на световното производство на зърнени култури достигна около 2587 млн. тона, което е с 2,4 процента по-ниско от предишната година.

В ООН смятат, че причината за това са климатичните промени. По данни на Продоволствената и селскостопанска организация на ООН – ФАО, причината е в климатичните особености. Производството на пшеница в света е намаляло с 14 млн. тона до почти 722 млн. тона, което е най-ниската реколта от 2013 г. досега.

Сушата и жегите намалиха на реколтата в Европа. Въпреки това производството на ориз е по-високо с 1,3 процента в сравнение със същия период на м.г. Световната търговия със зърно през 2018-2019 г. се очаква да бъде 414 млн. тона, с 1,5 процента в сравнение с предишната година.

Намалява съотношението между запасите на зърно и потреблението, особено в Китай, ЕС, Руската федерация, а световните запаси на зърно се стопяват с 27,3 процента, което е рекорд за последните пет години.

Последните 4 години са най-горещите в историята. Но затоплянето няма да спре, следващите пет години ще бъдат анормално горещи, коментират учените. Това означава, че тази година ни очаква още една рекордно гореща година.

В много страни може да се очакват екстремални температури и силно затопляне на океаните на планетата, което ще доведе до умиране на кораловите рифове.

“Открихме, че в следващите пет години съществува вероятност от анормално затопляне на климата – казва Флориан Севелек, изследовател от Националния център по научно изследване на Франция, който е съавтор на изследване, публикувано в “Нейчър комюникейшънс”.

Учените смятат като следствие от глобалното затопляне и т.нар. екстремални природни явления – периоди на

анормални жеги през зимата и студ през лятото

Сред страните, които често страдат от суша, на първо място са тези от Източна Африка.

През 2016 г. невиждана суша унищожава храната на милиони хора в Етиопия, казва представителят на ФАО в страната Амад Алахоури Диало.

Продължителната суша от началото на 2015 г. довежда до липсата на няколко реколти и унищожаването на домашни животни. В резултат 10,2 млн. души се сблъскват с глад и хроническо недохранване.

В четвърт от районите на Етиопия

е обявена продоволствена криза

и са отделени милиони долари за хуманитарна помощ. През 2017 г. около 6,7 млн. души — над половината от населението на Сомалия, се нуждае отчаяно от хуманитарна помощ заради огромна суша.

Стотици хиляди хора изпадат в ситуацията на вътрешно преселени лица, НПО и институциите на ООН разширяват мащаба на дейността си, опитвайки се да се справят с кризата.

В края на ноември 2018 г. ООН съобщава, че в Афганистан десетки хиляди напускат домовете си заради сушата. Освен това някои родители са принудени да дават дъщерите си или да женят малки деца, за да получат средства за живот.

През 2019 г. се съобщава, че екстремните природни условия “пресушават” реколтата и оставят 2,2 млн. души без осигурена храна в страните Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас и Никарагуа. Северна Корея също е сред застрашените страни.

През 2017 г. ФАО съобщи, че валежите в основните селскостопански райони на Северна Корея са значително по-ниски от дългосрочната средна стойност между април и юни. Това се отразява негативно на добивите на основните култури и може да предизвика увеличаване на недостига на храна и глад в страната.

Валежите в главните селскостопански райони са по-ниски от 2001 г., когато производството на зърнени култури намалява да много ниско равнище и застрашава здравето на голяма част от населението, казва Венсан Мартен, официален представител на ФАО в Китай и КНДР.

Сушата унощожава ориза, царевицата, картофите и соята

и в ООН са обезпокоени от недохранването в Северна Корея на най-уязвимите слоеве от населението - особено децата и възрастните. По-тежка става хуманитарната криза в Южен Судан, където продължават проблемите с препитанието, а постоянно високите цени на основните храни и изчерпаните хранителни запаси ще засилят кризата и има повишен риск от високи нива на остро недохранване и повишена смъртност.

Сушата и жегите са намалили реколтата и в Европа.