България е на 114-о място от 171 страни. Рискът ни за оцеляване при природни бедствия е сравнително нисък

Добрата инфраструктура влияе върху позицията на държавата в класацията

Земетресения, цунамита, урагани: световна класация, изготвена от германската фондация Bundnis Entwicklung Hilft, която обединява няколко благотворителни сдружения, доказва в кой район на планетата рискът да умрем от природни катаклизми е най-висок.

Изследователите под научното ръководство на проф. Катрин Радтек от Рурския университет са изучили обстоятелствата в 171 страни.

България е на 114-о място в класацията с индекс 4,12 за 2018 г. Но

сме се издигнали в стълбицата за 2 г.

През 2016 г. страната ни е била на 120-о място с по-висок индекс – 4,22. Това вероятно се дължи на подобряване на инфраструктурата и достъпността на спасителни екипи до места на инциденти.

При анализа изследователите определят риска от бедствия не само въз основа на това колко често според статистиката в тези страни има природни катаклизми, но и доколко са подготвени за тях и могат ли да се справят с пораженията, пише сп. "Шпигел".

Колко бързо може да се окаже помощ?

Колко души може

да се доберат до безопасно място

Колко от тях може да оцелеят при стихийно бедствие и пр.?

Индексът WorldRiskIndex показва в каква степен страните са подложени на риск от природни бедствия. Рискът е разпределен неравномерно. Като цяло той е по-голям на островните държави и в страни с ниско и средно равнище на доходи в Океания, Азия и Централна Америка, пишат изследователите в доклада си. Начело на класацията за 2018 г. като

най-рискова за оцеляване

при природни бедствия е Вануату - островна държава в югозападната част на Тихия океан (с индекс 50,28). Следва Тонга, където за жителите и туристите също има много висок риск да загинат при природно бедствие.

Особено опасни за региона са земетресенията, цунамитата и ураганите. Често от тях страдат и Филипините, които са на трето място в класацията, с индекс 25,14. Там хората трябва да са готови за вулкани и други природни бедствия.

Например през 2013 г. азиатските острови бяха връхлетени от урагана "Хаян", чиято скорост на вятъра достигаше 300-315 км/час със засилвания до 360 км/час.

Други особено опасни райони са Централна Америка, Западна и Централна Африка, а също Югоизточна Азия. Да си припомним силното земетресение с последвало цунами в Индонезия през 2018 г., чиито жертви от първоначално обявените 1400 стигнаха над 2000 души, тъй като спасителите все още не бяха достигнали всички засегнати от земетресението райони. През декември 2004 г. огромна вълна причини смъртта на над 228 000 души в 14 страни, повечето от които бяха в Индонезия.

Румъния, Сърбия, Северна Македония и Гърция са с по-висок риск

от България. Руската федерация и САЩ обаче са с по-ниски индекси - 3,42, а Израел – с 2,20.

Япония например е на 30-о място по риск с индекс 11,08, Румъния - на 104-то място с индекс 5,46.

Решаваща според изследователите е инфраструктурата. Само

ако има достатъчно пътища и летища,

хората могат бързо да стигнат на безопасно място, а спасителните служби – до зоната на бедствието. В случай на природни катастрофи живота на хората може да спасят също стабилните електромрежи, осигуреността с чиста питейна вода и достатъчно болници и лекари, смятат изследователите.

Най-безопасен според класацията е Катар, с индекс 0,36. Най-малък риск от природни катаклизми има също в Малта (0,57) и Саудитска Арабия (1,25).

Както показва неотдавнашен доклад на ООН, броят на природните катастрофи в света в последно време рязко е нараснал.

В периода от 1997 до 2017 г. за загинали 1,3 млн. души. 4,4 млрд. души са получили травми или са останали без средства за съществуване. Особено много са се

увеличили екологичните катастрофи,

свързани с промените в климата, съобщава сп. "Шпигел". По данни на ООН това води до повече наводнения, бури, жеги, суша и горски пожари.

В доклада за рисковете по света на ООН изследователите казват, че глобалното затопляне може да влоши тази ситуация в бъдеще. Учени предупреждават за повишаването на равнището на моретата и океаните в изследване за сп. "Нейчър".

Те анализират риска от наводнения в 136 крайбрежни градове в света, щетите и сценариите, ако не бъдат направени необходимите инвестиции до 2050 г. Това са градове като Маями, Ню Йорк, Ню Орлиънс и Гуанчжоу в Китай.

Като цяло по-рискови са бедните страни. Но в богатите страни (като САЩ например) също може да има голям проблем, както показа ураганът "Сидни" през 2012 г. При това бедствие енергосистемата рухна, а спасителните работи бяха затруднени. През 2005 г. ураганът "Катрина" предизвика катастрофа в Ню Орлиънс: по-голямата част от града беше наводнена, 2 хиляди души загинаха, щетите бяха оценени на стотици милиони долари.

Необичайните жеги през последните лета в Европа илюстрират според изследователите различията между страните. Въпреки че в Германия реколтата намаля значително, до катастрофа на се стигна, защото Европа има по-добри възможности да компенсира загубите си. В районите със суша като Африканския рог или Сахел последствията биха били много по-сериозни, твърдят авторите.

Децата страдат най-често

Анализът на доклада на ООН за световните рискове показва и положителни промени. В резултат на нарастването на инцидентите

хората са много по-добре подготвени

за природните бедствия, отколкото преди шест години. Най-вече страдат децата. По данни на УНИЦЕФ почти всяко четвърто дете живее в райони, пострадали от стихийни бедствия. Миналата година над 68 млн. души са били принудени за напуснат домовете си, а над половината от тях са били деца на възраст до 18 години, пише сп. "Шпигел".