Мястото е уникално - християнска и мюсюлманска светини делят един църковен двор

Като се каже Княжево, в ушите ми бръмва шумотевица от голям международен път. Трафикът е денонощен, оттук минават хора и товари по друмища между морета, планини, градове, от речни и морски пристанища на Дунавска Европа към Егейско и Адриатическо море (и обратно).

От праисторически времена, преди 8–9 хиляди години, когато по течението на река Струма пристигнали първите заселници в Софийската котловина, за да донесат от юг житни зърна, ечемик и земеделие по тези места. Проходът си е проход от 80 милиона години... Откакто над Шопското море започнала да никне планината Скомврос (Витоша).

Векове наред през клисурата Княжево – Владая вървели търговски кервани, военни колони, преселници, посланици на добра или зла воля, скитници, странници, духовници... Трудно може да се каже кога точно е възникнало личното подвитошко селище - изложено на опасности,

то е унищожавано мнокократно

Но всеки път Княжево се изправяло и продължавало своя път през вековете.

През Античността, из времената на Древни Тракия и Рим, трансевропейското трасе през Княжево се наричало Западен трансбалкански път. Тръгвал от Трансилвания в Румъния, пълзял из Долнодунавската равнина и през Стара планина и долината на Струма стигал Егейско море и Древна Гърция... Хора, стоки, войски пресичали Дунавския път по течението на великата река Данубиус, след това Виа Диагоналис, пътищата София – Охрид и Виа Понтика.. Западният трансбалкански път, минавайки и през Владайското дефиле и Княжево, свързвал културите на Западна и Централна Европа със средиземноморските. Та до наши дни.

Най-старото българско име на селото, охраняващо теснината между планините Витоша и Люлин, е Елешница или Лешница, както наричали тогава Владайската река. Имало много лешници покрай реката, та на тях... (според Павел Делирадев, “Витоша, популярен очерк”, 1926). В препис на Боянския поменик, датиран между 1562 и 1612 г., е отбелязано като село Клисура. Османските владетели му дават името Бали Ефенди, а от 1881 г. е преименувано на Княжево в чест на княз Александър Батенберг - първия монарх на Нова България. От 1938 г. село Княжево влиза в рамките на Голяма София като част от Бояна, а от 1958 г. е обособено като самостоятелен столичен квартал.

Ето как е видял и описал през XVII в. клисурата на река Владайска скиталецът книжовник Евлия Челеби:

“Тази гора е красива със своите високи до небесата чинари,

дъбове и тополи... Навсякъде из това бранище текат извори, а пък под дебелата сянка на всяко дърво множество влюбени и посетители се веселят или се молят”. Явно горите около Княжево, за които пътешественикът казва, че били толкова гъсти, че не пропускали дори стрела или куршум, са били част от древната “Магна силва булгарика”... Гъстите, тайнствени, непроходими лесове и през Средновековието по долините и планините от Сердика (Средец) под Хемус и Скомврос , та чак до Белград на река Дунав.

Разположено на 650-700 м н. в. на двата бряга на Владайска река, сред гъсти борови гори, Княжево притежава собствен характерен климат: по-прохладно лято и по-студена зима. Но за сметка на това с по-малко облачност от тази над София. Нека добавим и известните още от римско време пет лековити минерални извора и ще разпознаем Княжево като балнеологичен и климатичен курорт. Минералните изворu тук са каптирани и обособени в две групи. Водите в северната част са по-топли и предназначени за лечение, а тези от клисурата са по-хладки. Температурите им са между 23° и 37,5°С. Заради чистия си въздух Княжево е идеално място за лечение на горните дихателни пътища, за “изтънели” и “опънати” нерви, а пиенето на минералната вода помага срещу гастрит, колит, камъни в бъбреците, диабет и други още... И като се полекуваш ден до пладне, хукваш към... “под дебелата сянка на всяко дърво”

да се любиш

или да се молиш,

както правилно е отбелязал Евлия Челеби.

Църквата “Свети Илия” е в тих зелен двор на централната улица в Княжево. Малко преди последната спирка на трамвай № 5. Кубето й е остро и изшилено като оловен куршум, а не обло. Странно за източноправославната традиция...

Две седмици преди Илинден дворът й се превръщал в сцена на буйни веселия и яки софри. Това в годините преди Великото ай ти преселение на народите... Сега светът бръмна от чипове, жички, спътници, пощуря да пътува, та не знам традицията дали се пази още... Насядали направо по тревата, кресливи “миряни” 10-15 дни преди датата се събирали на храмов празник. Не на св.Илия в огнената колесница, който носи зноя, жегата и гръмотевиците от лятното небе, а на Бали ефенди - Витошкия светия, мюсюлманския духовник и учител, живял тук през ХVI век... Роми мохамедани на хладина под боровете, край гробницата му в двора на църквата. В наши дни само историци, краеведи, четящи очи знаят, че в Късното средновековие (до 1881) селището се е наричало Бали ефенди. Кой е Бали ефенди - Витошкия светия? Дали е син на номадското племе юруци, примамено от дъхавите витошки пасища, както твърдят по- старите тълкувания? Или е българин от Пазарджишко? Напоследък се прокрадва мнението, че бил родом от Струмица, Македония... Едно е сигурно: Бали eфенди е сред най- видните османски духовници от времето на султан Сюлейман Великолепни (1520-1566). Получил своето образование в школата при цариградската джамия “Молла Зайрек”, която се е помещавала в сградите на три бивши християнски църкви.

Всички предания сочат Бали за особено толерантен към християните (тоест българите), които той покровителствал благодарение на големия си авторитет. Бил непримирим към мюсюлманските разколнически секти от неговото време. При поредния си военен поход към Унгария

самият султан

минал през София

и пожелал да се види с Бали, но духовникът отказал срещата и се оттеглил в гората край Княжево. Бали ефенди умрял най-вероятно към 1553 г., като оставил хиляди последователи. Върху гроба му била издигната куполна гробница, а наблизо и джамия. Така в Княжевската гора през XVI век се родило място за поклонение на мюсюлмани от целия Балкански полуостров. Гробницата на Бали ефенди и днес пази мощите му в църковния двор на “Свети Илия” в Княжево. Това обстоятелство – мюсюлманско и християнско светилище на едно място, прави духовния център в Княжево уникален. Подобно на близостта на джамия до синагога в центъра на София.

През 1635 г. Ахмед паша построява в Княжево голям хан – кервансарай. Той бил с 50 стаи за пътници, 45 дюкяна и целият покрит с олово. След Руско- турската война (1877–1878) Константин Иречек заварва внушителния “бизнесцентър”, където някога съществувало и занаятчийско училище, в развалини - останал е само споменът от шестте оловни кубета.

Мястото на старата джамия, вероятно срутена през 1886 г., било избрано за строителство на бъдещия християнски храм, днешната църква “Свети Илия”.

Първият монарх на Нова България - Княз Александър Батенберг, пръв забелязва курортните прелести на близкото селце в началото на Владайското дефиле. И съответно – горещата му минерална баня.

Зададяла ли се височайшата карета с герба и княза откъм София, местните шопи постилали червен килим пред входа на банята и правели шпалир. Със свалени калпаци и мощни викове “Ура!”

приветствали младия баща на нацията...

Височеството влизало да се къпе, а добрите селяни продължавали да ликуват отвън... Леко комично, да, но така били именувани “княжевци”. А скоро след 1881 г., когато селището им било наречено Княжево, позападналата им паланка се превърнала в модерен европейски курорт... С вили за гости, санаториум за гръдоболни, питейни и хранителни заведения, игрално казино дори.

Министерството на търговията и земеделието в края на XIX век използва останалите здрави сгради от фабриката за шаяк и традицията тук да се учат занаяти, за да създаде в Княжево Първото занаятчийско училище у нас. Средното школо имало клонове по железарство и столарство. През 1895 г. училището бива разделено по специалности и пръснато из цялата страна. В Русе се учело столарство, в Самоков - железарство, грънчарите усвоявали занаята в Трън, а Сливен приютил специалността тъкачество.

Нова България заварва селцето Бали Ефенди с няколко десетки къщи, кръчми, фабриката и банята. През 1900 г. село Княжево вече има 882 жители в 140 къщи. Само за две десетилетия благодарение на електрическия трамвай и жилищната криза в непрестанно набъбващата столица Княжево вече има 439 сгради и 3037 жители.

Освен княза тук обичали да идват на баня, прохладна разходка или курорт поетите Иван Вазов и Кирил Христов, големият европеец - министър-председателят Стефан Стамболов, светски люде, интелектуалци, офицери. Разкошният олтар от резбовано дърво в новата църква “Свети Илия” е

лично дарение от Стамболов,

а образът на Богородица на иконостаса – от съпругата му.

Красива драска е оставил в Княжево и любимецът на “Весела България” Алеко Константинов... Освен с железница до вилата на проф. Ив. Шишманов в с. Владая понякога Щастливеца, списувателят сатирик, се возел и на омнибуса (конския трамвай) от София до Княжево или назад. Първото туристическо дружество е основано тук на 20 юли 1899 г. и носи неговото име...

Като се каже Княжево, пред детските ми очи изниква и великата картина на многолюден пешеходен туризъм. С анораци, брезентови раници, тиролски къси кожени панталони с еделвайси на тирантите, китари и компании - столичани всякакви... От последната спирка на петицата по зелените хълбоци на Витоша... Само на 8 км от центъра на София, Княжево бе основен изходен пункт за излети и походи в планината. Още от първия ден през 1901 г. там е и най-дългата трамвайна линия в Стара София... Трамвай №5 като надземно метро, с маршрут между празни поляни, хиподрум, казарми, бирарии...

Интересно е да се знае, че пак от спирка на трамвай № 5, но малко по-долу, дето пресича околовръстното шосе, през януари 1941 г. тръгва и първият тролейбус в България по маршрут София – Горна баня. Война, недоимък, та местните шопи сами събират пари да посрещнат официалните гости, кмета на Голяма София инж. Иван Иванов. Да се отсрамят, да прокарат прогреса... Не с банкет, а със скромна закуска. ... А сам директорът на трамваите и осветлението

се престорва

на кондуктор,

слага чанта през рамо и събира приход от таксата за возенето на първите пътници. Възторжените шопи наричат безшумното чудо на цивилизацията “трамвай без релси”. По подобие, но и като “контра-новост” на петицата, нагоре по зелените хълбоци и минералните извори на Люлин планина в Горна баня.

След още 20 години, през 1961 г., туристическата еуфория на софиянци към Княжево и Витоша се засили многолюдно. Тогава трамвайните линии от столицата влязоха във връзка с

първия кабинков лифт в България

С първа станция малко по-горе от последната спирка на петицата, току в боровата гора. Метални кабини се залюляваха към висините из клоните, а после увисваха страховито над бездната... Блестящи под слънцето на въжетата си, за 20 минути те “мятаха” екскурзиантите чак в местността Копитото. Катерейки вместо тях 600 метра нагоре, до 1340 м надморска височина... А оттам хващай пътеката за Златните мостове, още по-нагоре хижа “Кумата”, “Бялата вода”, хижа “Момина скала”... За тренираните спортни натури – чак до Черни връх, за тихите романтици и влюбените - само до панорамата на София от Копитото, кръгом и обратно... Алпите ли, Швейцария ли, софийският Тирол - Княжево!

Събота и неделя привечер опашките от слизащи от Витоша туристи се проточваха до 100-200 метра! На последната спирка на трамвай № 5. Анораците им миришеха на слънце, от раниците стърчаха току-що набрани билки, праскаха се вицове, смехове, песни... А ватманите притичваха до ватер- тоалетната зад касата да се облекчат физиологично. Да не забравим из таз подредена софийска какофония и слизащите от лифта Княжево - Копитото...

Беше пълно с народ!

Там отраснахме събота и неделя. Беше... Петицата се пълнеше обилно с хора и залязващо слънце, за да потегли обратно към сърцето на София... Да, от белия дроб към сърцето.

Цели 30 години... А преди това още 80 назад във времето с конските и електрическите трамваи, “тиролците“, влюбените, поетите... От 1961-ва до началото на 90-те... Тогава, след авария 53-те кутийки за по 4 пътници и съоръженията на въжената линия за Копитото са изоставени и постепенно разграбени. В цивилизования свят пазят и ползват такива неща по 100 години и повече. Ама на! Като се скъса въжето, иди го гони... Първият кабинков лифт в България хукна като “Криворазбраната цивилизация” из шубраците...

Княжево е родно място и на големия европейски писател и хуманист, автор на прочутите “Задочни репортажи за България” Георги Марков. Джери, както са го наричали приятелите му, е роден на 1 март 1929 г. тук, а на 25 май същата година е кръстен в църквата “Свети Илия”.

След бурен духовен живот и премеждия изключителният ерудит Георги Марков на 11 септември 1978 г. напуска тленното си тяло в болница в Лондон. Само на 49-годишна възраст. Един от съвременните световни хуманисти, сринал със слово и дела Берлинската стена, дълги-дълги години разделяла Европа. Престижни световни издателства са публикували книгите му. “Задочните репортажи за България” днес се изучават в европейски гимназии и щатски университети... По време на комунистическата диктатура във вид на радиопредавания на Би Би Си и “Дойче веле”

са слушани тайно от цяла здравомислеща България...

Заради истините в тях е унищожен физически от враговете си. Но високо от небесата продължаващ да разказва с лека насмешка, топлина и добро на сънародниците си долу, които все още ходят по мъките. За глупостта човешка и наглостта. На всеки 11 септември в църквата “Св. Илия” в Княжево близки, приятели и почитатели на Георги Марков правят помен за убития писател. На същото духовно място на Витошкия светия от Средновековието.

Сега, след построяването на магистрала “Люлин” грохотът по централната улица на Княжево поутихна, но знае ли се? По 30 000 автомобила на ден минават край запустялата минерална баня на княз Александър Батенберг... Потомците на неговите верни поданици – шопите княжевци, искат да заработи отново като спа център, южният квартал на столицата пак да бъде софийският Тирол. След като държавата се сети и откупи наскоро от търг във Виена вещите на първия княз на Нова България, може и да успеят. Господ и на шегата помага.