Тайните затвори: В Литва разкриха бивша конюшня - секретен арест на ЦРУ
В склад без прозорци са разпитвани важни терористи
Допреди десет години в Литва вероятно е действал таен арест на ЦРУ за заподозрени в тероризъм. Европейският съд по правата на човека в Страсбург смята това за доказано, но правителството във Вилнюс отрича, пише швейцарският журналист Рудолф Херман в “Нойе Цюрихер Цайтунг”.
В началото на 2000 г. в конюшня в населеното място Антавилай на 20 км от литовската столица започва строеж. За местните жители остава тайна предназначението на мащабната постройка с вид на склад, както и присъствието на говорещите на английски охранители и автомобили с матирани стъкла.
Години по-късно тайната изглежда разкрита
Макар и да липсват преки доказателства, има множество улики, че в периода от 2005 до 2006 г. тук вероятно се е намирал Site Violet, тайно място за задържане и разпити на ЦРУ, използвано за особено важни затворници, заловени в борбата с тероризма, пише Рудолф Херман.
Първоначално Литва признава присъдата на Европейския съд (ЕСПЧ), но след няколко дни променя рязко курса. В коментар на правителството се казва, че собственото разследване не доказва изнесените от съда в Страсбург обстоятелства. Споменатата сграда е била използвана за център за поддръжка на разузнаването, а със съмнителните самолети, на които според решението на Еропейския съд за правата на човека в Страсбург
са били превозвани затворници,
всъщност е било транспортирано оборудване. През октомври 2018 г. ЕСПЧ отказва на властите на Литва и Румъния преразглеждане на делата. Според Рудолф Херман не е ясно кой и кога в Литва е знаел за случващото се в Антавилай. Президент от средата на 2004 г. е бил Валдас Адамкус, който до 1997 г. е живял в САЩ, поради което подозренията падат върху него, твърди в статията си Херман. А политологът Кестутис Гирниус допуска, че литовската Служба за сигурност, партньор на ЦРУ, е действовала самостоятелно.
Мястото за задържане - Detention Center Violet, чието име изплува първоначално от запитване в Сената на САЩ, е било издигнато в уединено място, обградено от езера и гори. Сградата, известна от снимки в медии, прилича на склад с размери на олимпийски плувен басеин, без прозорци, но с множество вентилационни пролуки по стените. Тя е скрита зад множество дървета. Работата по изграждането й започва през 2004 г. в разгара на войната в Ирак. Съседите са били любопитни да узнаят какво има там, но никой от тях не се досеща, че това може да стане един от ключовите обекти по тайната програма за залавяне, задържане и разпит на ЦРУ. Според Бюрото за разследваща жуналистика във Violet Hilton, както го наричат журналистите, са били затворени
няколко небеизвестни ислямски терористи
Разследващите журналисти разполагат с резюмета от разпити, събрани по време на разследването през 2010 г. на литовската държавна прокуратура, която е разглеждала обвиненията, че държавни служители са помогнали на американските агенти да създадат тайния затвор. Впоследствие институцията излиза със заключение, че няма основания да се обвиняват литовски служители. Адвокати обаче твърдят, че въз основа на информацията от интервюта, доклада на Сената на САЩ и други разсекретени документи на правителството на САЩ е ясно, че Литва активно е съдействала на ЦРУ. Литовски служители, цитирани в документите, описват как ЦРУ ги е помолило да уредят “временно настаняване или закрила” за “поверителни информатори” или “тайни сътрудници”. Те също били помолени да улеснят тяхното „прехвърляне“ или „екстрадиране“ в Литва. След като първоначално предложеното по-малко място от Службата за сигурност в Литва не е одобрено, е изградена нова голяма постройка през 2004 г.
Според Бюрото за разследваща журналистика за това няма правителствени документи, но разходите са били платени от американска страна.
Търсеха помещения за
“временно настаняване и защита на тайни сътрудници”
става ясно от извадки от разпит на служител от литовската Служба за сигурност. Длъжностни лица заявяват пред литовските прокурори по време на разследването, че САЩ са възнамерявали мястото да бъде "център за подкрепа на разузнаването". Те твърдят, че тази идея обаче не е осъществена, защото ЦРУ е “променило плановете си” и всъщност не експлоатира напълно сградата, се казва в документи. Други разпитвани предполагат, че сградата със сигурност е била използвана от американски разследващи. В няколко случая служители от сигурността на Литва казват, че са помагали за трансфера на “карго” на ЦРУ и описват кутии, дълги над един метър и толкова тежки, поради което са били носени от двама души. Датите на тези трансфери съвпадат с тези, за които адвокатите смятат, че заподозрени от Ал Каида са били закарани и след това изведени от Литва. При закриването на разследването литовските прокурори заявяват, че няма “данни” за “точната цел на товара”.
Това “можеше да е комуникационно оборудване”, пише прокуратурата.
Преди време министърът на правосъдието Паулиус Грикунас заяви пред ЕСПЧ, че “не е действал секретен център на ЦРУ на територията на Литва”, и каза, че товарът е бил “специално оборудване, предназначено за специалния разследващ отдел, за оборудване на този отдел и неговия персонал”. Но подробностите в резюметата от разпитите на служители кореспондират с констатациите на доклада на Сенатската комисия по разузнаване от 2014 г. относно
тайните затвори на ЦРУ,
който описва как в Литва са били създадени две съоръжения. Едното от тях, известно като Site Violet, е било използвано за задържане на затворници през 2005 и 2006 г., пишат на сайта си журналисти от Бюрото за разследваща журналистика.
Според тях в тайния затвор в Литва е бил затворен Абу Зубайда, приближен на Осама бин Ладен - първият затворник, който някога е бил държан от ЦРУ през 2002 г. по програмата за задържане и е бил воден 83 пъти на тайни места. Твърди се, че Абу Зубайда е бил арестант в Литва през 2005-2006 г. и той съди страната за предполагаемата й роля за задържането му в Европейския съд за правата на човека. Документите, получени от Бюрото за разследваща журналистика, се отнасят до неговия случай, пише на сайта на организацията. Адвокат Аманда Якобсен и колегите от кантората й са защитници на Абу Зубайда, който според публична информация през 2006 г. е бил преместен в Гуантамо, за да бъде съден. Адвокатите защитават и друг бивш затворник на ЦРУ - саудитския гражданин Мустафа ал-Хоуаси, който твърди, че бил докаран в Литва по незаконен начин. Заедно с лидерите на Ал Каида Халид Шейх Мохамед и Рамзи Биналшиб той е заподозрян в организацията на атентатите на 11 септември 2001 г. в САЩ, при които има над 3000 жертви.
Адвокатите правозащитници твърдят, че техните клиенти са били транспортирани от Литва в Афганистан през март 2006 г. Документи, разсекретени от ЦРУ през юни 2016 г. , показват, че Халид Шейх Мохамед е бил задържан в Литва, пристигнал е там през октомври 2005 г. и е напуснал мястото през март 2006 г. "На пода имаше куки", казва Мохамед пред военен трибунал в Гуантанамо през 2007 г. - Имаше по-голяма стая;
храната беше по-добра; имаше фитнес зала
Но никой не можеше да види слънцето”. Според адвокат Якобсен, извадките от разпитите по време на разследването в Литва подкопават заключенията, направени от прокуратурата в Литва като основание да не се повдигат обвинения към литовски служители. Според други медийни информации – например на “Вашингтон пост” от 2014 г., Халид Шейх Мохамед е бил разпитван в таен затвор на ЦРУ в Полша с кодовото име “Кварц”, на три часа път от Варшава.
“Затворът” в Литва е отворен през 2005 г. и е бил затворен през 2006 г. В различни медийни публикации се твърди, че арестантите са били довеждани до мястото с тайни самолетни полети и са били заснемани. През 2015 г. юристи на правителството на САЩ признават, че съществуват 14 000 снимки на затворници, направени по време на доставката или в секретни затвори, но те не може да бъдат показани.
Мястото за задържане в Литва изчезва тайно, както е създадено. Всички затворници са били
прехвърлени в Center Brown,
който по данни на cryptome.org, се намира в Афганистан.
През 2012 г. Европейският парламент поиска от литовското правителство да възобнови разследването заради появата на нови доказателства за тайния затвор. Според юрист от неправителствената организация Human Rights Monitoring Institute, в Литва няма готовност да се занимават с тази тема. Правителството се старае максимално да ограничи щетите и докато никой не може да докаже обратното, се придържа към тезата, че таен затвор на територията на Литва не е имало. От гледна точка на правозащитниците след решението на съда в Страсбург е необходимо да се потърси отговорност от лицата, които са участвали в този процес, но обществото е безучастно, пише “Нойе Цюрихер Цайтунг”.
Също така хиляди хора по света са на мнение, че в условията на войната с тероризма
не е имало време да се изчаква съд за терористите,
тъй като е трябвало да се получи информация с оглед предовратяването на следващи атентати, в това число чрез изтръгването на показания в тайните затвори с непопулярни “интензивни” методи.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха