"През 1970 беше първото турне на детския хор на Българското национално радио в Америка. Бяха ни надъхали много какво е отвъд океана.

В моите очи пътуването беше доста страшничко, изобщо не знаех какво да очаквам. Още повече се притеснявах за децата. Месеци наред ги стягах.

Подготвях ги специално как да се държат. До ден днешен си спомням една шега, която си правих с тях. Карах ги да си представят, че сме на сцената и сме по средата на представление. На четири места от първия ред се е разположил каубой. И посяга към пистолета си.

Децата ме гледаха стреснато

а аз им обяснявах, че не трябва изобщо да реагират, а да продължат да пеят. "Може и да не гръмне", им казвах", споделя пред "168 часа" академик Христо Недялков. Той е автор на едни от най-обичаните и известни родни детски песни. През 1960 г. основава Детския радиохор и до ден днешен е негов главен диригент. С най-изваяните детски гласове Христо Недялков обикаля надлъж и нашир четири континента. Паралелно с диригентството на детския хор академик Христо Недялков създава и най-хубавите и тачени детски песни. "Зимна песничка", станала по-известна с първите си стихове "Над смълчаните полета" и "С червените ботушки" са само малка част от композираните от него мелодии.

Христо Недялков разказва историята на "Над смълчаните полета", най-известната коледна детска песничка у нас.

"Зимна песничка" е създадена специално за предаване по националното радио. Наричаше се "Бойко Песнопойко". Името Бойко беше избрано

единствено заради римата

Все пак щом има Песнопойко, то трябва да има Бойко. Самата песен я създадох на етажа, на който беше детският отдел в радиото", разказва историята Недялков. "В родното ми градче Дряново имаше обичай по Сурваки, както по моя край наричаме Василовден, малките деца да ходят в гората за дрянови клонки. Впоследствие разклоненията служеха за сурвакници. Пътувахме в красиви изрисувани возила, после помнехме тези разходки за години напред", спомня си вдъхновението за песничката композиторът.

Популярността на ритъма на "Над смълчаните полета" му носи стотици различни кавъри с променен текст. Понякога стиховете са претворени в откровено вулгарни текстове.
"Много ми е мъчно, когато на "Зимна песничка" й променят текста. Първата подобна пародия беше в началото на 90-те години. В една касетка на "Ку-Ку" - "Ръгай чушки в боба". Вижте само заглавието на албума. Ангел Заберски-младши беше инициаторът на пародията. Пееше се "Вчера в детската градина Дядо Мраз почина". Това е детска песничка, написана е за дечица, пее се от дечица. Можете ли да си представите какво се случва в едно детско съзнание, когато чуе, че Дядо Мраз не е сред живите. Тогава колко майки и баби ми се обадиха. 3-4-годишните им внучки не спирали да плачат, като чули текста", гневи се Христо Недялков. След като мелодията влиза в учебници в Германия, Финландия и Япония Недялков има ясна представа как различните нации тачат стойностните произведения. У нас вместо да се почитат, постиженията на изкуството са бързо оплювани и пародирани.

"В другите държави имат огромно уважение

към стойностните и ценни произведения. В Япония например има серии пощенски марки, на които са изобразени началните ноти на някои песни. Има и скулптури, посветени на песните. У нас се чувстваме длъжни да осмеем и направим пародия на хубавите текстове. И не са само моите стихове. На "Когато бях овчарче" какво ли не измислиха. "Облаче ле бяло" по същия начин беше осмято. Хора, които са неспособни каквото и да било да композират, хващат вече доказани мелодии и ги окепазяват", недоволства академик Недялков. Освен "Ку-Ку", съвсем наскоро композиторът се натъква на поредната ирония на текста на песента. Пародията е изпълнена в национален ефир, в предаването "В неделя с..."

"Последно Миро, който

се мисли за голям композитор, а се провали на Евровизия, в дует с Камен Во се изстъпи с нова пародия на "Зимна песничка". С текст, от просташки по-просташки. Чувствам се обиден и не мога да се помиря. Няма как да не западаме - продължава Недялков. - Сега всичко е изпуснато. Екранът е в ръцете на хора, които искат да печелят пари с пошлост. И в крайна сметка да потъне този народ."

Не единствено от телевизионния ефир бълват нестойностни продукти според академика. У нас не е останало почти нищо стойностно, което да не е унищожено през годините.
"Цялата култура - ако започнете от киното, минете през БАН и стигнете до най-простото - детската песничка, всичко се унищожава. В духовната сфера се промениха стойностните неща. Мирогледът се промени, в момента за качествено и стойностно са считани чалгата и рапът", обяснява Недялков. Той си има доста нетрадиционно обяснение какво причинява безпросветността и упадъкът на стойности у нас.

"Контактите със Запада доведоха тази промяна, тази липса на ценности. Първото
"изпуснато" поколение беше 5-6 години преди 10 ноември 1989. Тогава вече духът беше пуснат от бутилката и западното влияние дойде и у нас. Обичам да гледам американски уестърни. Какво може да се очаква от хора, чиито предшественици са престъпници и алчни лихвари и земевладелци? Щатите са населени изначално с хора, които по родните си места са прегрешили. Вземат парахода и бягат. Отиват

като завоеватели

отиват, за да грабят. Ако нещо стойностно идва от Америка, то е все от емигрирали европейци през миналия век. Боингът е изобретен от българин. Компютърът също. А колко неща са взаимствали от руснаците? А от другите народи? Управниците отвъд океана са разбрали, че само с бандити нищо добро не се гради. И привличат най-кадърните хора без срам и мярка. Какво се случва у нас в момента - закриват БАН. На Запад ще засмучат младите кадърни учени и ще им дадат пари", обяснява академикът. Въпреки че не харесва случващото се в страната ни след 10 ноември, Христо Недялков е убеден, че преди промените хората на изкуството са изправени пред дори по-тежки предизвикателства. Турнетата извън България на композитора били съпровождани непрекъснато от доносник на ДС. Който слухти непрекъснато и е готов за най-малкото прегрешение да напише доноси, по-черни от

биографията на Луцифер

"На всяко турне с нас пътуваше ченге. Всички го знаехме какъв е. Говорехме нормални, неутрални неща пред него. Знаехме, че слухти непрекъснато." - спомня си академикът.
"През 1966 година от концерта в Лондон заминахме за Париж. В спалния вагон местата не достигаха за цялата трупа. Трябваше да се разделим на няколко групи с децата, но пак организация не можеше да се въведе. Ченгето, който се казваше Михайлов, беше заел цяло купе. Никой не искаше да отиде при него за пътуването. Моя официална пианистка по това време беше Надежда Хлебарова. Прелестна професионалистка беше. Тъкмо на нея се падаше тежката задача да разпредели стотина деца във вагоните със недостигащите места. В отчаянието си Надежда извика разярено: "И това ченге ще ми заеме цяло купе! Какъв е той?" Самият Михайлов не се виждаше отникъде. Колко проблеми повлече тази изпусната реплика", продължава академик Недялков. На следващата година детският хор заминава за Япония. Паспортите с разрешение са подготвени на стотината заминаващи. Единствено удостоверението на главната пианистка се бави.

"До заминаването оставаха броени дни. Бяхме в абсолютен шах-мат. Вече беше ясно, че забавянето няма как да е случайно. Намерих връзки, отидох лично до министъра на културата. Разбрахме, че Михайлов е

написал невероятни доноси

срещу Надежда. Беше є забранено изобщо да излиза от България. Изпъчих се срещу министъра: "Щом Надежда не отива, и аз няма да отида в Япония", казах му. Министърът се усмихна ехидно. "Ще ти стигне ли апартаментът да платиш неустойката?" А тогава апартаментите бяха евтини, не бяха като сега", продължава Недялков. Той до ден днешен си спомня първия път, когато отива на турне отвъд океана. Годината е 1970. В годините, когато повечето българи нямат възможност да посетят съседна Сърбия, композиторът заминава в сърцето на капиталистическия враг. "В края на 60-те години в България беше пристигнал заместник на известния американски импресарио Самуил Хюрак. Дошъл беше, за да избере трупи, които

да изнасят представления

в САЩ. Освободиха за четири дни целия Дворец на културата. Организираха му по часове най-добрите оркестри, инструменталисти, ансамбли и хорове. Как е издържал, не знам. Беше избрал три, които да отидат на турне отвъд океана - танцовият състав на военния ансамбъл, камерният оркестър на Васил Казанджиев и детският хор на Националното радио. Един по един при подписването на договорите с останалите избрани се разпадаха. За оркестъра на Казанджиев Българска концертна дирекция бяха поискали много голяма сума и преговорите отпаднаха. След това дойде ред на танцовия оркестър.

Всичко вървеше по вода

и поисканата сума беше разумна. Преди да се подпише договорът, от американската импресарска компания бяха направили единствено уточнението, че когато не са на сцена, участниците да бъдат облечени цивилно. Когато това стигна до ушите на нашите генерали, те се втрещиха: "Не! Как така без униформи!". А тогава имаше желязна завеса. Варшавски договор, съвсем естествено няма да се разхождат с военни мундири из Америка. Много прости хора открай време си е имало. Така танцовата група не замина и остана единствено детският радиохор. ЦК на БКП специално заседава, за да ни позволи да пътуваме", спомня си перипетите композиторът. В момента той с възмущение следи българските песни. В съвременната чалга той съзира и един от най-сериозните разрушители на ценностите у нас.

"Първото изтървано поколение са днешни родители. Става дума за 30-годишните в момента. Те самите не са възпитани да търсят и ценят стойностното. Слушат чалга и децата им от малки попиват тази култура. Загуби се обучението в ценности и в училището", продължава академикът. При масовата липса на ценности
няма какво да вдъхнови

един творец, убеден е Недялков

"В момента няма от какво да се вдъхновиш. Изкористиха този строй. Преди културата беше на почит. Тогава композирах страшно много. От 1990 насам струната ми замлъкна", обяснява академик Недялков.

 

l "Тази година навършихме 50 години от основаването на Детския радиохор. За толкова години за ден не съм изневерил на работата си. От предразсъдъци на концертите почти не включвам свои песни в репертоара. Все ще се намери някой, който да каже, че преследвам лични цели. Чух в НДК цялата публика как пее моите песни. И "Зимна песничка", и "Баба Зима пак размята белия кожух", и "С червените ботушки". Още съм приятно възбуден като творец, след като 1800 души пееха заедно с децата."

 

 

Акад. Христо Недялков е български хоров диригент, основател на Детския хор към БНР и композитор. Между 1956 и 1960 г. работи като музикален оформител в Детския отдел на БНР, както и като диригент на Хора на студентите-медици (1955-1960) и на Хора на софийските девойки (1966-1970). През 1960 г. основава Детския радиохор и до днес е негов главен диригент.

Недялков има приноси и като композитор - автор е на над 400 песни. Песните му са включени в български, немски и японски учебници по музика. Недялков е единственият българин с орден на японския император. През 1996 г. му е присъдена титлата “доктор хонорис кауза” на Токийския университет, Япония. Унгарското правителство го награждава с медала на името на Золтан Кодай. През 2002 г. Федерацията на хоровете към Европейския съюз го удостоява с титлата “Културен посланик на Европа”. През юли 2004 г. е избран за академик на БАН.